Решение № 13478 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8015/2012 г.

Решение № 13478 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8015/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Лайф Груп" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, срещу решение № 718/27.03.2012 г., постановено по адм. д. № 3072/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваната от дружеството Заповед № РД-14-97/30.09.2011 г. на зам. н-к ДНСК. Ответникът, зам. н-к ДНСК, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Лайф Груп" ООД срещу Заповед № РД-14-97/30.09.2011 г. на зам. н-к ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "външни В и К връзки на обект Автомивка с кафе", изпълнен без разрешение за строеж в ПИ 540.750, попадащ в УПИ I-комплексно застрояване, кв. 10, жилищна група А-4,5,6 по плана на ж. р. "Тракия", гр. Пловдив. За да постанови решението си съдът приел, че изпълнението на В и К връзки са самостоятелен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за който, след издаване на разрешението за поставяне на преместваемия обект "Автомивка с кафе", е следвало жалбоподателят да поиска издаване на разрешение за строеж. Приел също така, че след като такова разрешение не е поискано и не е издавано се касае за незаконен строеж, който подлежи на премахване. Решението е правилно. От събрания доказателствен материал безспорно е установено, че на дружеството-жалбоподател е издадено разрешение за поставяне по реда на Наредбата по чл. 56 ЗУТ, на преместваем обект, представляващ "Автомивка с кафе". Обектът, за да функционира по предназначението си, е било необходимо да се свърже към общите мрежи за водоснабдяване и канализация. Изграждането на последните съгласно § 5, т. 38 във връзка с т. 31 ДР на ЗУТ, представляват самостоятелни строежи и поради това е необходимо изпълнението им да се извърши въз основа на разрешение за строеж, каквото в настоящия случай не е поискано от жалбоподателя и не е издавано, а няма спор, че изпълнението на строежа е извършено от жалбоподателя. Първоинстанционния съд правилно се е позовал на чл. 8, ал. 8 от Наредбата за разполагане на преместваемите обекти, приета по реда на чл. 56 ЗУТ, съгласно който след одобряване на проекта за поставяне на преместваем обект, се издава разрешение за поставянето му и при необходимост и разрешение за строеж за външни връзки по реда на ЗУТ. Издаването на разрешение за строеж, когато това е необходимо съгласно разпоредбите на ЗУТ, не се извършва служебно. В конкретния случай издаденото в полза на дружеството да постави преместваем обект и съгласно чл. 8, ал. 8 от посочената наредба, го обвързва със задължението да поиска издаването на разрешение за строеж за изграждането и включването на преместваемия обект към В и К мрежата, за да функционира по предназначение. Действително конкретната автомивка и кафе, не представляват строеж, след като са разрешени по наредбата по чл. 56 ЗУТ, но включването на обекта към посочената мрежа, е самостоятелен строеж, за който е следвало да се поиска издаване на разрешение за строеж, а няма спор, че извършителят на същия е дружеството жалбоподател, който може да бъде адресат на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. След като строежът е изпълнен без разрешение за строеж, то той, като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежи на премахване. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите на решението, в които е направен подробен правен анализ на доказателствата и относимите за случая правни норми, и които настоящата инстанция споделя изцяло, решението е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не се установяват основанията по чл. 209, т. 3 АПК, включително и след служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК