Решение № 3616 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8816/2017 г.

Решение № 3616 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8816/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - В., против допълнително решение № 1136/26.06.2017 г. по адм. дело № 342/2016 г. на Административен съд - В., с което на основание чл. 176, ал. 2 АПК е допълнено първоначално постановеното решение, като преписката е върната на органа - началника на М. В. за постановяване на ново решение относно претендираната от "Ф. Б." АД законна лихва върху признатия за възстановяване митен сбор, в размер на 61 547, 24 лв., съобразно мотивите на решение № 650/23.03.2016 г. по адм. д. № 342/2016 г. на АС-В.. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: "Ф. Б." АД, редовно призовано, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е постановено на основание чл. 176, ал. 1, предл. първо АПК - регламентиращ постановяване на допълнително решение по почин на съда. С допълнителното решение съдът е приел, че не се е произнесъл по връщане на преписката на органа за ново произнасяне, като последица от постановената отмяна на решение № 86/02.12.2015 г. на началника на М.-В., в частта, с която е отхвърлено искането на дружеството за възстановяване на законната лихва върху недължимо внесена сума за митни сборове, извършена с решение № 650/23.03.2016 г. по първоинстанционно адм. д. № 342/2016 г. на АС - В.. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че допълнителното решение е постановено по просрочено искане - след едномесечния срок по чл. 176, ал. 1 АПК, считано от постановяване на касационното решение по адм. д. № 5388/2016 г. на ВАС, второ отделение, който важи както за страната, така и по почин на съда. Срокът по чл. 176, ал. 1 АПК е преклузивен само за страната, но не и когато производството по допълване е образувано по почин на съда. За последния не е предвиден срок за допълване. Такъв тече само за страната, поискала допълването. В случая производството е образувано служебно от съда - по реда на чл. 176, ал. 1, пр. първо АПК, като видно от мотивите съдът е посочил, че е налице и молба от "Ф. Б." АД на същото основание с искане за допълване на постановеното решение, служебно от съда. Неоснователно се поддържа, че не са налице основанията за постановяване на допълнително решение. С решение № 650/23.03.2016 г. по адм. д. № 342/2016 г. на АС-В., което се допълва и с което е разрешен спора по същество, е отменена Заповед на началника на М.-В. от 02.12.2015 г., в частта й, с която е отхвърлено искането на дружеството за възстановяване на законната лихва върху недължимо внесена сума за митни сборове, като незаконосъобразна. Съгласно чл. 173, ал. 2, вр. с ал. 1 АПК, след като отмени акта, и когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган, съдът изпраща преписката на съответния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това е последица от отмяната на оспорения акт, в случаите, в които въпросът - предмет на отменения акт е от компетентността на органа, която компетентност не може да бъде иззета от съда. В този смисъл, както правилно се е позовал и първоинстанционния съд, са и мотивите към касационно решение по адм. дело № 5388/2016 г. на ВАС, второ отделение, с което е оставено в сила допълненото решение № 650/23.03.2016 г. В случая не е спорно, че по въпроса за възстановяване на законната лихва, по искането на ответното дружество компетентността е на началника на М.-В.. Следователно като е приел, че по отношение връщане на преписката на органа за ново произнасяне, липсва произнасяне с основното решение и следователно е налице хипотезата на непълно решение, което следва да бъде допълнено с оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2, вр. чл. 176, ал. 1 АПК, съдът е приложил правилно закона. Като правилно допълнителното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение