Решение № 7293 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12089/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. М. О., гражданин на Нигерия, срещу Решение 18439/ 01.10.2024 г., постановено по административно дело 3589/ 2024 г. на Административен съд- София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед УРИ 5392 ПАМ-404/ 28.02.2024г., издадена от началника на отдел Миграция в Столична дирекция на вътрешните работи при Министерството на вътрешните работи (СДВР- МВР). В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Счита се, че касаторът пребивава на валидно правно основание, като е с непрекъснати студентски права за летен семестър на учебната 2023/ 2024 г. Посочва се, че с постановеното съдебно решение има превратно тълкуване на доказателствата, което представлява нарушение на правото на защита. Моли за отмяна на постановеното решение. Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание, чрез адв. Кънчев поддържа жалбата и представените с нея доводи. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски в размер на платена държавна такса. Ответникът- Началник- отдел "Миграция"- СДВР в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Георгиева оспорва основателността на касационната жалба. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него не са налице нарушения при произнасянето на адм. съд, които да съставляват касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК С обжалваното решение- административният съд е отхвърлил жалбата на М. М. О./ M. M. O., гражданин на Нигерия, срещу Заповед УРИ 5392 ПАМ-404/ 28.02.2024г., издадена от началника на отдел Миграция в Столична дирекция на вътрешните работи при Министерството на вътрешните работи. От приетите доказателства съдът е установил, че производството по заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване в страната на лицето е прекратено за пръв път със Заповед рег. 513з-10734/ 01.11.2023г. (лист 72 от делото на АССГ), тъй като не е приложил изискуемите, съгласно чл.24в, ал.2, т.2 и т.3 ЗЧРБ - доказателства за осигурено жилище и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България. След подаване на ново Заявление на 06.11.2023г. (л.79), със Заповед рег. 513з-230/ 12.01.2023г. (л. 92) производството отново е прекратено, поради това, че не е приложил изискуемите, съгласно чл. 24в, ал.2 т. 4 и т.6 от ЗЧРБ доказателства за стабилни, редовни и достатъчни средства за издръжка за срока на пребиваване на територията на страната и удостоверение, издадено от висшето училище, че ще се обучава през съответната година. Нито една от двете заповеди не е обжалвана и са влезли в сила. На 28.02.2024г. началникът на отдел Миграция СДВР при МВР издава оспорената Заповед УРИ 5392 ПАМ- 404/ 28.02.2024 г., с която на М. М. О., гражданин на Нигерия, [ЛНЧ], е наложена принудителна административна мярка Връщане до страна на произход - Нигерия. Определен е срок от тридесет дни за доброволно напускане на страната, на основание чл. 39б, ал.1, вр. чл. 39а, т.2 от ЗЧРБ. Тази заповед е връчена на чужденеца на 22.03.2024 г. Съдът е приел, че така издадената заповед е издадена от компетентен орган началника на отдел Миграция СДВР. Същата съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. При постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Преценил наличието и на съответствие с материалния закон. В случая жалбоподателят е притежавал разрешение за продължително пребиваване, което е изтекло. От събраните по делото доказателства се установявало, че чужденецът не е напуснал територията на страната. Така постановеното решение е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. При изяснена по делото фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за законосъобразността на оспорения пред него адм акт. Със Заповед УРИ 5392 ПАМ- 404/ 28.02.2024 г., на Началник отдел Миграция към Столична дирекция Вътрешни работи на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка връщане до страната по произход Нигерия. Заповедта е издадена на основание чл.44, ал.1 и чл.41, т.2 от ЗЧРБ. В нейното съдържание е направено позоваване на мотивите на докладна Записка рег. УРИ 5392р 290/ 28.02.2024 г. Видно от цитираната докладна, както и останалите представени по преписката доказателства, се установява, че жалбоподателят е бил със статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец, на основание чл.24в, ал.1. т.1 от ЗЧРБ, като разрешението му с 701257807 е със срок 22.06.2023г. След като не е представил посочените документи в срок, на основание чл. 24в, ал.16 от ЗЧРБ, със Заповед рег. 513з-230/ 12.01.2024г. (л.92-93) производството по заявлението му за предоставяне право на пребиваване в Република България е прекратено.Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. В процесния случай жалбоподателят е притежавал разрешение за продължително пребиваване, което е изтекло на 22.06.2023 г., като срокът е продължен с един месец до 22.07.2023 г., след подаване на заявлението. Чужденецът към момента на издаване на процесната заповед не е напуснал територията на страната. Въз основа на така установените обстоятелства и факти административният съд е направил правилни и обосновани изводи за законосъобразност на административния акт. Според чл. 41, т. 2 ЗЧРБ заповед за връщане се издава когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б от същия закон. За материалната законосъобразност на процесната заповед за връщане следва да се установи единствено наличие на изтичане на разрешения на чужденеца срок на пребиваване и ненапускане на страната в този срок. Оспорване на този релевантен за спора факт не е извършено и съдът обосновано е приел, че са налице фактическите основания за издаване на заповед за налагане на ПАМ. От събраните по делото доказателства се установява, че чужденецът е в незаконен престой на територията на Република България по смисъла на чл. 3, т. 2 от Директива 2008/115. В случая за лицето е настъпил правопрекратяващият факт, което от своя страна създава задължение за неговото връщане, поради незаконното му пребиваване на територията на страната. В тази хипотеза компетентният административен орган по чл. 44 ЗЧРБ действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за прилагане на ПАМ. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. Правните изводи за законосъобразност на административния акт не могат да се оборят с представените доказателства за трудова и учебна заетост на касационния жалбоподател на територията на страната. Правилно в мотивите на съдебния акт се посочва, че тези обстоятелства могат да се обсъждат от административния орган във връзка с подаване на нова молба за разрешение за пребиваване. Настоящата инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано. Същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд