Решение № 1525 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Полидей - 2 ООД, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, подадено чрез упълномощен адв. Марков за отмяна на влязло в сила решение 8481 от 31.08.2023г., постановено по адм. д. 940/2023г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение и решение 2196 от 24.11.2022г., постановено по адм. д. 1883/2022г. на Административен съд Пловдив. В искането се навеждат се доводи за наличие на основания по чл. 239, т. 5 от АПК. Твърди се, че е бил лишен от правото на двуинстанционна съдебна процедура, тъй като спорът не е разгледан по същество от касационния състав, който е приел искането за недопустимо и е прекратил производството, обезсилвайки решението на административния съд. Моли да се отмени решението на ВАС и делото да се върне на административния съд за произнасяне по същество. Ответникът - Регионална инспекция по околната среда и водите Пловдив (РИОСВ Пловдив), чрез процесуален представител, оспорва искането за отмяна по подробно изложени доводи в писмен отговор и писмена защита. Моли искането за отмяна да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а в условията на евентуалност да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в сроковете по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за неговото разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото по чл. 238 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по делото е образувано пред Административен съд Пловдив по искова молба на Полидей - 2 ООД, с която дружеството е предявило срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив следните искове: за заплащане на обезщетение в размер на 126030,30 лева за имуществени вреди, изразяващи се в недължимо събрани от ответника суми в периода 17.05.2014 г. - 15.01.2015 г. при проведено срещу него изпълнително производство; за обявяване за нищожна на заповед С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив, с която е отменена наложена на дружеството текуща ежемесечна имуществена санкция, считано от 16.01.2015 г.; за сумата 14 409, 35 лева, представляваща изтекли мораторни лихви съгласно допуснатото при първото разглеждане на делото изменение на иска в съдебно заседание на 08.04.2021 г. по адм.дело 2182/2020 г. по описа на Административния съд - Пловдив; да бъде признато за установено, че Полидей-2 ООД не дължи лихви в общ размер от 60 627,43 лв. по заплатените девет текущи ежемесечни санкции. С Решение 2196 от 24.11.2022г., постановено по адм. д. 1883/2022г. Административен съд Пловдив е приел, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 126030,30 лева, представляващи заплатени от ищеца текущи имуществени санкции в периода 17.05.2014 г. - 15.01.2015 г. е неоснователен и посочил, че не възприема довода на ищеца, че санкцията е станала недължима след 16.05.2014 г. съобразно одобреното споразумение по адм. дело 1969/2014 г. по описа на Административния съд Пловдив, като се позовал на уредения специален ред за отмяната на имуществените санкции и на съдържанието на споразумението, което не включвало отмяната на вече наложените имуществени санкции за минал период. По тези съображения, с оглед акцесорния характер на задължението за заплащане на лихва, е отхвърлен и иска за сумата 14409,35 лева, представляваща изтеклата законна лихва върху общо заплатената от ищеца главница и лихва по изпълнителното дело. Първоинстанционният приел за неоснователен и установителния иск, с който да се признае за установено, че Полидей-2 ООД не дължи сумата 60627,43 лева, представляваща изтеклата за периода 17.05.2014 г. - 15.01.2015 г. лихва върху заплатените от ищеца помесечни текущи имуществени санкции, доколкото главницата, съставляваща имуществена санкция, била дължима и била заплатена със закъснение, то и лихвите не били недължимо платени. Административен съд - Пловдив отхвърлил и предявения иск за обявяване за нищожна заповед С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на РИОСВ - Пловдив, като издадена от компетентен орган, при липса на пороци, като е отбелязъл и обстоятелството, че оспорването ѝ е следвало да се проведе по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Решението на Административен съд - Пловдив е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение 8481 от 31.08.2023г., постановено по адм. д. 940/2023г. по описа на ВАС, трето отделение е обезсилил решение 2196 от 24.11.2022г., постановено по адм. д. 1883/2022г. на Административен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлено искането на "Полидей-2" ООД за обявяване на нищожността на заповед С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив и е прекратил съдебното производство в тази част; обезсилил е решението в частта, в която е отхвърлен предявения от "Полидей-2"ООД със седалище и адрес на управление Карлово срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив иск, с който да бъде установено, че "Полидей-2 "ООД" не дължи лихви в общ размер на 60 627, 43 лева по заплатените 9 броя помесечни текущи имуществени санкции за периода 17.05.2014 г. -15.01.2015 г.; решението е оставено в сила в частта, в която са отхвърлени предявените от "Полидей-2 "ООД срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив искове: " ..за заплащане на обезщетение в размер на 126 030, 30 лева за имуществени вреди, представляващи "недължимо събрани от ответника суми/ 9бр. помесечни текущи имуществени санкции/ за периода от 17.05.2014 г. до 15.01.2015 г. ; за заплащане на "мораторни и законни лихви в общ размер 14 409, 35 лeва", както и в частта за присъдените разноски в размер на 100 лева. "Полидей-2 "ООД е недоволно от окончателното решение на Върховния административен съд, трето отделение и го оспорва по реда на извънредния способ за отмяна на влязло в сила решение, позовавайки се на разпоредбите на чл. 237 и чл. 239, т. 5 АПК. Отмяната като извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, обхваща тези актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че не е налице основанието за отмяна, на което се позовава искателят, в разглеждания казус в частта, в която е обезсилено решението на Административен съд Пловдив и прекратено производството по делото. В искането за отмяна са изложени оплаквания, че вследствие на нарушаване на съответните правила е нарушено правото на защита на страната в производството - основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Това твърдение е мотивирано с факта, че с обезсилването на първоинстанционното решение и квалифицирането на искането за обявяване на нищожността на заповед С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на РИОСВ Пловдив като недопустимо за разглеждане, ищецът е бил лишен от касационния състав на ВАС от правото му на участие и защита в две съдебни инстанции. С разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК е уредено основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, което предвижда три хипотези, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе адекватно участие в процеса, поради което законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се за спорното право факти или доказателства. В случая първоинстанционният съд е определил искането на дружеството да бъде обявена за нищожна Заповед С-И-53-1/14.11.2018 г. директора на РИОСВ Пловдив, като неосноватално, тъй като процесния акт бил издаден от компетентен орган и при липса на пороци. Касационният състав на ВАС, трето отделение, постановил решението, чиято отмяна се иска е обезсилил решението на първоинстанционния съд, в частта с която се иска нищожност на административния акт и е прекратил производството. Съгласно разпоредбата на чл. 131 АПК, съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, т. е. развиват се в две отделни и самостоятелни производства. Първоинстанционният съд е този който следва да разгледа спора по същество, като именно пред този съд се реализира в най-пълен обем процесуалното право на страната да участва в процеса, като релевира възражения за незаконосъобразност и да сочи доказателства, които съдът следва да събере, и след като извърши собствен анализ на установените факти, да формира правни изводи, които да мотивират произнесения съдебен акт. Касационната инстанция, съгласно уредбата, предвидена в Административнопроцесуалния кодекс, е контролно-отменителна и нейната задача е да провери валидността, допустимостта и правилността на постановеното от първата инстанция съдебно решение. С решението, чиято отмяна се иска, касационният състав на трето отделение на Върховен административен съд е обезсилил в една част обжалваното съдебно решение, а в друга го е оставил в сила. На основание чл. 218 ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Съобразно дадените в с чл. 221, ал 3 от АПК правомощия, когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва. В случая, от съдебният състав постановил решението, чиято отмяна се иска е взета предвид разпоредбата на чл. 18 от приложимата Наредба за вида размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околното среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, според който наказателното постановление, с което е наложена санкция, както и заповедите за намаляване, отменяне, спиране и възобновяване на санкциите могат да бъдат обжалвани по реда на ЗАНН, т.е. съдът не е следвало да се произнася по искането за обявяване на нищожност на заповед С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите Пловдив, тъй като заповедта не представлява индивидуален административен акт и не може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Прието е, че искането за обявяването на този акт за нищожен не е допустимо и не може да бъде съединено при условията на чл.204, ал.2 АПК с предявените осъдителни искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. При тези мотиви, решението е обезсилено в частта, в която административният съд е отхвърлил жалбата на "Полидей-2" ООД срещу заповед С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите Пловдив съдебното производство в тази част е прекратено. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в частта, в която касационната инстанция решава спора по същество, обезсилвайки първоинстанционното решение в две негови части, не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 131 АПК, вследствие на което страната да е била лишена от възможност да упражни правото си на защита по същество пред две съдебни инстанции. Както по горе беше описано, касационният съдебен състав е упражнил дадените от законодателя правомощия за произнасяне по допустимостта на оспорения пред него съдебен акт. Съобразил е процедурата, предвидена за оспорване на акт от вида на процесния и свързаната с това невъзможност на сезирания съд да се произнесе по сезирането за неговата нищожност поради липса на компетентност. Установена е недопустимост на решението и в частта, касаеща предявен отрицателен установителен иск по отношение на заплатени от молителя суми, представляващи лихви за забавено плащане на имуществена санкция, тъй като в хода на производството пред първоинстационният съд този иск е оттеглен. При липсата на надлежно сезиране, за решаващия съдебен състав на Административен съд Пловдив не е била налице възможност за произнасяне по оттеглен иск, съответно постановяване на свърхпетитум. Касационният съдебен състав, постановил решение 8481 от 31.08.2023г. по адм. д. 940/2023г. на Върховния административен съд не е приел нови установявания от фактическо естество, които да не са били установени и обсъдени в първоинстанционото решение. Той се е произнесъл по правилността и законосъобразността на оспорения пред него съдебен акт, като е проконтролирал и допустимостта в отделните негови части. В този смисъл цитираната съдебна практика е неотносима към конкретния случай и не следва да бъде съобразявана. В случая не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, което до е довело до лишаване на страната от възможност да защити правата си като формулира и аргументира доводи по отношение на фактическите установявания, възприети в касационното съдебно решение, т.е. не са налице основания за отмяна на съдебното решение на основание чл. 239 т.5 от АПК. Съставът на Върховен административен съд е осъществил касационната проверка на оспореното решение на Административен съд-Пловдив и в частта, с която е отхвърлен иска на Полидей-2 ООД срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив за обезщетяване на имуществени вреди, възлизащи на сумата 126 030, 30 лева, представляваща равностойността на платените от ищеца имуществени санкции в периода 17.05.2014г.-15.01.2015г. При произнасянето си, съдът е проверил и обсъдил установените от първата инстанция факти и обстоятелства, и при съобразяване на забраната, визирана в чл. 220 от АПК не е приемал нови фактически установявания, по които страните в производството да не са могли да вземат становище, т.е. да е било ограничено правото им на участие в производството и защита. Действително, с решението на ВАС е установено, че липсва произнасяне от първоинстанционния съд по предявен иск за заплащане на сумата 60627,43 лева, представляваща според ищеца недължимо събрани лихви, но такова произнасяне в тази част липсва и от страна на касационния състав, което изключва необходимостта от отмяна на двата съдебни акта на това основание поради наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 239 т.5 от АПК. Дружеството жалбоподател е било в правото си да иска допълване на съдебното решение на Административен съд Пловдив по реда чл. 176 от АПК, но данни за предприети в тази насока действия не са налице. След като и двете съдебни инстанции не са се произнесли по така предявения иск, той може евентуално да бъде самостоятелно предявен по указания в закона ред, поради липсата на влязло в сила по отношение на него съдебно решение. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че искането за отмяна на влезлите в сила съдебни актове на Административен съд Пловдив и Върховен административен съд следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора искането на ответника РИОСВ Пловдив за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Следва Полидей-2 ООД да бъде осъдена да заплати на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив сума в размер на 360 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия