Решение № 5026 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8182/2016 г.

Решение № 5026 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8182/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Х. Д., в качеството му на [фирма], [населено място], срещу решение № 115 от 14.05.2016 г., постановено по адм. дело № 481/2015 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 1, ал. 1 искове против Държавен фонд "Земеделие" като неоснователни. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Държавен фонд "Земеделие" е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба в депозираната писмена защита. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Алтернативно, в случай на уважаване на жалбата, е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение са отхвърлени предявените искове от Д. Х. Д., в качеството му на [фирма], [населено място], против Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на обезщетение в размер на 63 267 лева, представляваща лихва, изплатена по договор за банков кредит от 15.11.2011 г., сключен между ищеца и [фирма] и за обезщетение в размер на 16 733 лв. - законна лихва за забавено плащане върху сумата 256 638 лв. за периода 01.01.2012 г. - 30.06.2015 г., представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на отменен незаконосъобразен административен акт - Уведомително писмо № 1849/121 изх. № 01-6500/38447 от 08.12.2011 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", [населено място]. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че макар да е налице отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт, не са налице останалите предпоставки на закона, за да бъде ангажирана специалната отговорност по ЗОДОВ, тъй като ищецат не е доказал претърпени имуществени вреди, техния размер и обстоятелството, че вредоносният резултат е в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт. Съдебното решение е правилно като краен резултат, при корекция на мотивите. За да възникне отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо наличието на всички, законовоизискуеми предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; 2. Този акт, действие/бездействие да е на административен орган или длъжностни лица; 3. Актът, действието/бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. Да са настъпили конкретно посочени от ищеца вреди; 5. Да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди. Така, ищецът, касатор в настоящото произвоство, е следвало да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял неимуществени вреди, техния характер, размер и обстоятелството, че вредоносният резултат е в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт. В случая не са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на отговорността на държавата. Сама по себе си отмяната на Уведомително писмо № 1849/121, изх. № 01-6500/38447 от 08.12.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е направена редукция на финансовата помощ по договор № 26/121/01920 от 02.07.2009 г. в размер на 129 601. 79 лв. с решение № 1413 от 10.03.2015 г. по адм. д. № 11528/2014 г. по описа на АССГ и връщането на преписката за ново произнасяне на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне не обуславя извод, че за адресата е възникнало право на обезвреда на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и доказано не само наличието на незаконосъобразен административен акт, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от този акт или тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ). Не е налице и пряка причинна връзка, тъй като след отмяната на оспорваното уведомително писмо преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, т. е. висящността на административното производство е възобновена. В тази връзка настоящият състав намира, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, от който за ищеца да са последвали претендираните имуществени вреди. Вярно е, че издаденото уведомително писмо № 1849/121, изх. № 01-6500/38447 от 08.12.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е направена редукция на финансовата помощ по договор № 26/121/01920 от 02.07.2009 г. в размер на 129 601.79 лв. е било отменено, но преписката е била върната за ново разглеждане на административния орган, който по изричното изявление на самия касатор в касационната жалба е оторизирал плащанията с писмо № 10285 от 05.06.2015 г. В този смисъл то не е административен акт, с който окончателно спорът да е решен по същество във вреда на ЕТ. Дори, обаче, да се приеме наличието на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, както е приел административният съд, претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, както и връзката им с отменените административни актове не са доказани и в тази връзка изводите на решаващия състав следва да бъдат споделени. Както бе посочено по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, обезщетителната отговорност изисква преки и непосредствени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с отменения акт. В случая не е налице такава връзка между акта и вредата, изразяваща се в изплатени лихви по договор за кредит от 15.06.2011 г. с банка, тъй като този договор не е свързан с изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ от 02.07.2009 г. Задължението за лихви произтича от сключения договор за кредит, съгласно волята на ищеца. Уговорката за плащане на задълженията със средства от безвъзмездна помощ не формира връзка на причина и следствие между банковия кредит и акта на административния орган. По отношение на постановеното решение в частта досежно втория кумулативно съединен иск - за заплащане на мораторна лихва върху размера на незаконосъобразно отказаната финансова помощ за периода от датата, на която е следвало да бъде платена, до нейното изплащане, в касационната жалба не се съдържат оплаквания. При извършената служебна проверка относно правилното приложение на материалния закон, настоящият състав счита, че следва да бъдат споделени изводите на първостепенния съд, че ищецът не е доказал по основание и размер претърпяна от него вреда или пропусната полза вследствие на закъснялото изплащане на отказаната финансова помощ. Правилни са и изводите на съда и за основателност на възражението за изтекла давност относно мораторната лихва във вр. с чл. 111, б "в", пр. 2 от ЗЗД за периода от 01.12.2011 до 30.08.2012. По изложените съображения решението на Административен съд – Хасково като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна, която не е била представлявана от юрисконсулт в проведеното по делото съдебно заседание, а е представила писмено становище, и в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,