Решение № 1634 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2015 г.

Решение № 1634 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи. Образувано е по жалба на К. Й. Д. срещу заповед № 8121К-2298/08.07.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и неговата цел се иска отмяната му. В представени писмени бележки жалбоподателят излага твърдения и становището си относно фактическа обстановка при извършване на деянието, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност, като счита, че същата неправилно е установена в хода на дисциплинарното производство. В представени писмени бележки процесуалният му представител излага подробно становище за незаконосъобразност на заповедта. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство срещу Д. е образувано със заповед рег. № 329з109/21.05.2015 г. на началника на РУП - Р. относно извършване на проверка по получени данни за допуснато дисциплинарно нарушение от служител на Районно управление - гр. Р. за изясняване на постъпили предварителни данни - Докладна записка с рег. № 329р-4149 от 18.05.2015 г. от началника на група "Криминална полиция" (неправилно посочена в заповедта с дата 15.05.2015 г.) за неизпълнение на служебни задължения от страна на инспектор К. Й. Д. на длъжността полицейски инспектор в Участък гр. Б. на РУ - Р., довели до бягство на доведено в Участък - Б. лице с цел неговото задържане за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс. Със заповедта проверката е възложена на ст. инспектор П. И. С., на длъжност Началник на група "Криминална полиция" в РУ - Р. при ОД на МВР - П., като е определен едномесечен срок за работата на същия, а служителят е запознат със заповедта на 21.05.2015 г. В хода на извършената проверка ДРО приема писмени обяснения от служителя, от М. С. Ч. - младши полицейски инспектор в У. Б. към РУ - Р. при ОДМВР - П., Н. С. С. - началник участък Б. към РУ - Р. при ОДМВР - П., С. М. М. - младши полицейски инспектор в участък Б. към РУ - Р. при ОДМВР - П., К. С. Т. - младши полицейски инспектор в участък Б. към РУ - Р. при ОДМВР - П.. В хода на дисциплинарното разследване ДРО приема писмени доказателства по случая, писма, заповед за задържане на лице за срок от 24 часа, протокол за полицейски обиск на лице, справка за лице - установен извършител на престъпление, справка за регистрация в централния полицейски регистър на лице и други писмени документи във връзка с действията на Д., за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. След приключване на проверката началникът на група "КП" РУ - Р. изготвя обобщена справка рег. № 329р-5096/15.06.2015 г., с която предлага на Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" за извършено от него нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със справка рег. № 329р-5096/15.06.2015 г. на 16.06.2015 г. и е декларирал, че е уведомен за правото в срок от 24 часа да даде допълнителни обяснения и възражения по случая, като е посочил, че няма да се възползва от това си право. На 25.06.2015 г. директорът на ОД на МВР - П. изготвя предложение рег. № 317р-5048/25.06.2015 г., с което предлага на дисциплинарно наказващия орган (ДНО) да наложи дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на жалбоподателя. Въз основа на това министърът на вътрешните работи издава обжалваната от Д. заповед № 8121К-2298/08.07.2015 г., за това, че на 15.05.2015 г. около 16:00 часа в У. Б. към РУ на МВР - Р. при ОД на МВР П., инспектор К. Й. Д., полицейски инспектор в У. Б., след снемане на писмени обяснения от М. Т. М. от с. Б., общ. М., обл. П., задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, го завел до тоалетната, за да се измие, оставил го за кратко време без надзор, от което задържаният се е възползвал и е избягал от участъка, като лицето е задържано повторно около18:00 часа на същата дата, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, предвиждаща задържаното лице се охранява непрекъснато и чл. 33 по цитираната Инструкция, предвиждащ за осигуряване охраната на задържаното лице при придвижването му в района на структурата на МВР се вземат всички необходими мерки за недопускане на бягство на лицето. При тези факти в заповедта е прието, че Д. е извършил нарушение на чл. 18, ал. 1 и чл. 33 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, представляващи нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР и на основание чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Н. С. С. и С. М. М., първият, към датата на извършеното деяние е изпълнявал длъжността началник на У. Б. към Районно управление (РУ) на МВР - Р., при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - П., а вторият е изпълняващ длъжността младши полицейски инспектор в У. Б., колега на Д.. С. С. твърди в показанията си, че след получен сигнал за извършено престъпление - взломна кражба от магазин собственост на ПК "Потребкооб", лицето М. М. е било посочено от съучастника му М. Г. за съизвършител на престъплението, като още пред магазина е казал на К. Д., че М. М. е реалният извършител на престъплението, ще бъде задържан и негова работа е да го пази. М. М. е бил заведен в участъка в Б., а С. и колегите му са правили допълнителен оглед в дома на М. Г., когато Д. му се обажда по телефона, като не си спомня точен час, около 16:00 часа и му казва, че М. М. е избягал от участъка, като му обяснил, че М. е поискал да отиде до тоалетната, възползвал се е от това, че не го наблюдавал постоянно и е напуснал сградата на участъка. Според свидетеля, книга за пропускателен режим в полицейския участък в Б. няма, а такава им в районното управление в Р.. С. С. заявява, че не знае дали има отделна писмена заповед за полицейския участък в Б. относно реда и организацията на охрана на задържаните лица извън помещенията за задържане, като за Районно управление - Р. има такива правила, а редът в районното управление важи за всички участъци в него. На същия не му е известно от кого и кога е издадена заповедта за задържане на М. М., като Стоянов заявява, че от момента, в който са го взели от къщата на Г., той е разпоредил М. да бъде задържан и преустановено свободното му придвижване и не е разпореждал на Д. да издаде заповед за задържането на М. Н. С. не му е известно дали лицето е избягало преди или след издаването на заповед за задържане, и не знае в колко часа е издадена такава заповед, като когато е наредил на Д. да задържи М. и да го отведе в полицейския участък в Б. не е разпореждал на същия да издава заповед за задържане и той не е знаел, че има такова задължение, а единствено е разпоредил да пази лицето, тъй като ще бъде задържано в бъдещ момент. Според свидетеля Стоянов заповедите за задържане могат да бъдат издавани само от полицейските служители, които имат такива правомощия в Районно управление - Р., като в полицейския участък в Б. не се постановяват такива заповеди и не си спомня защо, веднага след залавянето на М. М. в дома на М. Г. не е позвънил в районното управление, за да бъде издаден акт за задържането му. С. М., заявява, че е колега на К. Д., а в конкретния случай със задържаното лице същият не е бил в участъка, тъй като сутринта, след като е установена кражбата са започнали оглед с колегата му Танчев на взломения магазин, като през целия ден е извършвал процесуални действия, се е пробрал в участъка към 16:00 часа и тогава е разбрал, че лицето М. е избягал и колегата му Д. е тръгнал да го издирва. Същият заявява, че не си спомня да е издавал заповедта за задържане на М. М., но е възможно да е така, като след предявяването от страна на съда на свидетеля М. на приложената по делото заповед за задържане на лицето М. Т. М. с рег. № 139 от 15.05.2015 г., издадена в 16:00 часа на същата дата, същият заявява, че почеркът е негов и следователно той е издал заповедта за задържане на лицето в 16:00 часа. Според свидетеля М. същият се е пробрал в участъка около 16:30 часа, а към 17:00 часа или малко след това вече е бил в районното управление в Р., като в заповедта за задържане е записано, че е постановена в 16:00 часа (с по-ранен час), но всъщност я е издал по-късно, след 17:00 часа, тъй като правото на придвижване на лицето М. М. е било ограничено много по-рано от този час, когато същият е бил заподозрян в извършване на престъпление. Заповедта е издал около 17:30 часа в Районно управление - Р., след като лицето М. е било издирено и намерено в Б. и съответно доведено в районното управление в Р. М. твърди, че със сигурност в часа на съставяне на заповедта М. е присъствал. М. заявява, че на етажа на полицейския участък в Б. свободно не може да се влезе, тъй като врата се отваря само отвътре, което означава, че свободно може да се излезе. Заподозрените лица се задържат в други районни управления, тъй като в управлението в Р. няма обособено помещение за тази цел, отговарящо на новите изисквания, поради което се налага да ги конвоират до П., като твърди, че едно лице се счита за задържано от момента на ограничаване правото му на свободно придвижване, т. е когато са му поставени белезници. С. М., заявява, че не си спомня от кого му било разпоредено да издаде заповедта за задържане на М., но те работят в екип, като единият екип може да подготвя документите на другия и обратно. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издадена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 ЗМВР. При издаването му формално са спазени изискванията за форма - същият е постановен в писмена форма и съдържа по-голяма част от реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР - посочени са извършителят; мястото, времето, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Същевременно обаче не е изпълнено изискването за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Отразяването в заповедта, че на 15.05.2015 г. около 16:00 часа в У. Б. към РУ на МВР - Р. при ОД на МВР П., инспектор К. Й. Д., полицейски инспектор в У. Б., след снемане на писмени обяснения от М. Т. М. от с. Б., общ. М., обл. П., задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, го завел до тоалетната, за да се измие, оставил го за кратко време без надзор, от което задържаният се е възползвал и е избягал от участъка, като лицето е задържано повторно около18:00 часа на същата дата не покрива изискването по чл. 210, ал. 1 ЗМВР за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като от това съдържание не може да се установи, какво точно е следвало да извърши и съответно какво не е извършил. Още повече, че към момента, сочен за извършване на деянието - 15.05.2015 г. около 16:00 часа, заповед за задържане на лицето М. М. за срок от 24 часа не е била издадена, а освен това не е спорно по делото, че Д. не имал задължение да издаде такава и съответно заповедите за задържане могат да бъдат издавани само от полицейските служители, които имат такива правомощия в Районно управление - Р., като в полицейския участък в Б. не се постановяват такива заповеди. Нарушението не е посочено в категорията на тежки такива по смисъла на чл. 203, ал. 1 ЗМВР, при което правилно дисциплинарното производство не е образувано с писмена заповед на дисциплинарнонаказващия орган. За установяването му е назначена проверка по реда на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР резултатите, от която са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, но в нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 4 ЗМВР, тъй като в случая не са оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. Дисциплинарното наказание е наложено на Д. за това, че на 15.05.2015 г. около 16:00 часа в У. Б. към РУ на МВР - Р. при ОД на МВР П., инспектор К. Й. Д., полицейски инспектор в У. Б., след снемане на писмени обяснения от М. Т. М. от с. Б., общ. М., обл. П., задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, го завел до тоалетната, за да се измие, оставил го за кратко време без надзор, от което задържаният се е възползвал и е избягал от участъка, като лицето е задържано повторно около18:00 часа на същата дата. Настоящият състав намира, че с оглед нормативната уредба, приложима в случая, задължението за издаване заповед за задържане на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е на Д., а заповеди за задържане могат да бъдат издавани само от полицейските служители, които имат такива правомощия в Районно управление - Р., но не и в У. Б. към РУ на МВР - Р. С разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР се разпорежда на полицейските органи задържаното лице да се охранява непрекъснато, като според чл. 33 от цитираната Инструкция, за осигуряване охраната на задържаното лице при придвижването му в района на структурата на МВР се вземат всички необходими мерки за недопускане на бягство на лицето. Съгласно чл. 18, ал. 2 от същата Инструкция (в действалата към онзи момент редакция ДВ, бр. 9 от 3.02.2015 г., ), охраната на задържаното лице извън помещенията за задържане се осъществява по определен писмен ред от длъжностното лице, което отговаря за организацията на охраната на задържаните лица, като по делото липсва представен писмен документ по чл. 18, ал. 2 от Инструкцията (отм.). Същевременно разпоредбата на чл. 5, чл. 3 от Инструкцията (в действалата към онзи момент редакция ДВ, бр. 9 от 3.02.2015 г., ) разпорежда полицейските органи от структури на МВР, в които няма обособени помещения за настаняване на задържани лица, отговарящи на изискванията по ал. 1, настаняват задържаните от тях лица в най-близката структура на МВР, в която има обособени помещения за настаняване на задържани лица. В конкретния случай, жалбоподателят е получил указание от по-горестоящ орган (старши инспектор Н. С. на изпълнителска длъжност началник на У. Б. към РУ - Р. при ОД на МВР - П.), че М. М. е реалният извършител на престъплението, ще бъде задържан и задължение на Д. е да го пази в полицейски участък Б.. В случая това възлагане е в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Инструкцията (в действалата към онзи момент редакция ДВ, бр. 9 от 3.02.2015 г., ), която разпорежда полицейските органи от структури на МВР, в които няма обособени помещения за настаняване на задържани лица, отговарящи на изискванията по ал. 1, да настаняват задържаните от тях лица в най-близката структура на МВР, в която има обособени помещения за настаняване на задържани лица, като в полицейски участък Б. такива не са обособени. В конкретния случай се установява, че в полицейски участък Б. няма обособени помещения за настаняване на задържани лица по чл. 5, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР. В този случай задължение на началника на У. Б. към РУ - Р. при ОД на МВР - П. е било да извърши преценка и съответно да разпореди настаняване на задържаното от тях лице в друга структура на МВР, в която има такива помещения. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на изискванията за форма на акта, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, при което жалбата е основателна и следва да бъде отменена заповед № 8121К-2298/08.07.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя К. Й. Д. направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение