Решение № 1740 от 16.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Варна против решение 975 от 18. 07. 2022г. по адм. дело 697/ 2022 г. на Административен съд Варна, с което е отменена заповед 18-574 от 15.01.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявление 01-442580/02.10.2019 г., подадено от М. Пенева. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на началника на СГКК- Варна да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответниците началникът на СГКК Варна и Й. Пенев не изразяват становище по касационната жалба. Ответницата М. Пенева оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съдВарна е постановено в противоречие с материалния закон. За да отмени отказа на началника на СГКК- Варна да одобри заявеното от жалбоподателката пред първата инстанция и ответник в настоящото производство М. Пенева изменение на КККР на гр. Варна, изразяващо се в преместване на границата на собствения й поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1077 към съседния ПИ с идентификатор 10135.2564.1110 с начин на трайно ползване за второстепенна улица и записан в КРНИ като собственост на община Варна, като 62 кв.м. от съседния имот се придават към имота на Пенева с идентификатор 10135.2564.1077, първоинстанционният съд приема, че между заявителката и община Варна не е налице спор за материално право и посоченият от административния орган като основание за отказа чл. 54, ал. 2 ЗКИР е неприложим. Съдът стига до заключението, че регулационнният план, одобрен през 1961 г., е приложен по отношение на имота на заявителката, поради което регулационните граници следва да бъдат нанесени като имотни. Съдебният състав приема също, че както по регулационния план, одобрен през 1961г., така и по одобрения през 2003 г. ПУП ПР частта от ПИ с идентификатор 10135.2564.1110, която според представената към заявлението скица-проект се придава към имота на Пенева, не е отредена за улица и следователно не е налице конкуренция на правата на заявителката и на община Варна по отношение на тази част. Тези изводи са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). По смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗКИР непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая от събраните по делото доказателства, включително от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза и изложеното от експерта в проведеното открито съдебно заседание, се установява, че не е налице несъответствие в границите и очертанията на имота на заявителката и на съседния имот спрямо действителното им състояние, като двата имота са заснети в кадастралната карта, одобрена през 2008 г., в съществуващите на място граници и очертания. Обратно на възприетото от административния съд, линията по т.1-2 на скицата проект отразява границата на имота съгласно заявеното изменение, а не съществуващата на място граница, материализирана с поставена порта и заснета като граница на имота на заявителката в кадастралната карта (протокол от съдебно заседание на 28.06.2022 г.). Изводът на административния съд за незаконосъобразност на издадения от началника на СГКК- Варна отказ да одобри исканото изменение поради противоречие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, също е неправилен. Според цитирания текст, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, като в тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд неправилно приема, че между заявителката Пенева и община Варна не е налице спор за материално право по смисъла на §1, т. 16 от ДР на наредбата. Всъщност всички доводи на заявителката за прилагане на регулационния план от 1961 г. и параметрите на предвидената с регулационния план от 1961 г. и одобрения през 2003 г. ПУП- ПР улица в тази част, сочат на спор за собственост, който, обратно на изводите на административния съд, не може да бъде разрешен в настоящото производство, а по общия исков ред. Това налага заключението, че промяната на местоположението на границата между имотите е свързана със спор за собственост, до чието разрешаване исканото изменение не може да бъде извършено. Поради това заповедта на началника на СГКК- Варна в този смисъл е законосъобразна, а решението на административния съд, с което тази заповед е отменена, е постановено в противоречие с материалния закон. Това е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт съгласно чл. 209, т. 2 АПК. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд- Варна е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. На основание на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата на М. Пенева против заповед 18-574 от 15.01.2021 г. на началника на СГКК Варна, с която е отказано изменение на КККР на гр. Варна съгласно заявление 01-442580/02.10.2019 г. и представения проект, да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разходи по водене на делото, обстоятелството, че касационният жалбоподател община Варна се представлява в производството от юрисконсулт и на основание и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ ответницата по касационната жалба М. Пенева следва да заплати на касатора община Варна сумата 270.00 лв. разноски по делото за двете инстанции, представляващи 70.00 лв. държавна такса за касационното производство и по 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,