Решение № 12139 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2011 г.
ВАСIII отделение29.09.2011 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 995 от 28.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1052/2011 г. от Административен съд Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12139 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кирил Йорданов, в качеството му на кмет на община Варна, срещу решение № 995 от 28.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1052/2011 г. от Административен съд Варна. В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Отнетата страна - Ралица Д. Татарова не изпраща процесуален представител и не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразен, отказа на зам. кмета на община Варна за издаване на удостоверение и заверка на молба - декларация по искане вх. № ЗАО-37814 от 22.10.2010 г., обективиран в писмо изх. № ЗАО-37814 от 28.02.2011 г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество на искането. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че жалбоподателката е поискала от кмета на общината да й бъде заверена молба-декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка за 91 кв. м ид. части от поземлен имот с идентификатор 10135.2564.988 по КК и КР на СГКК - гр. Варна, район Приморски, ул. "30-та" № 23, целият с площ от 802 кв. м, като й издаде удостоверение, че имотът не е общинска, съответно държавна собственост. Съдът е приел изричния отказ на зам. кмета за извършване на поисканата административна услуга за незаконосъобразен, тъй като от доказателствата по делото е установено, че за процесната част от имота не е налице съставен акт за общинска собственост. Прието е още, че наличието на акт за държавна собственост № 12788 от 26.02.1976 г., съставен след отчуждаването на процесните 91 кв. м за предвидено по ЗРП мероприятие "Разширение на пътя курорта Дружба - с. Виница" не е пречка за провеждане на охранително производство по чл. 587 от ГПК, тъй като единствен нотариуса е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя. В правомощията на административния орган е да направи отбелязване за наличието на АДС като го индивидуализира. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на правния спор доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Чрез заверката на молба - декларация се цели да се установи дали определен недвижим имот е актуван като общински или държавен, както и дали са налице реституционни претенции от бивши собственици. Правилна е квалификацията на съда, че искането за заверка на удостоверителната част от молбата-декларация от кмета на общината е административна услуга и по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. Правилни са изводите на съда, че за жалбоподателката съществува правен интерес от искането за извършване на административна услуга, включително и задължението на кмета на общината да попълни данните, с които разполага относно обстоятелствата, за които се дължи отбелязване в удостоверителната част за собствеността на имота. Вярно е също, че при наличието на АДС в този случай остава открит въпроса дали е възможно приложението на чл. 587 от ГПК, но съдът правилно е приел, че този въпрос е предоставен на преценката на нотариуса, в охранителното производство. Кметът е следвало да извърши административната услуга и да попълни частта от удостоверителната част на молбата -декларация с данните за имота, с които разполага. При това положение касационната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,