Решение № 3976 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2015 г.

Решение № 3976 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Медия Комюникейшън ДЗЗД София против решение № 1318/06.03.2015 г., постановено по адм. дело № 9326/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2031401929/18.06.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1547/26.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 9386,23 лв и съответните лихви, по фактура № 1014/03.06.2013 г., издадена от "Белла мебели" ЕООД. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания РА. Ответната страна оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства не се установява наличие на реална доставка-извършването на фактурираната услуга- плащане по договор от 29.03.2013 г. за извършване организация и провеждане на дейности, част от медийно отразяване на "Празници на розата" проведени в гр. Карлово през м. април-юни 2013 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 170, ал. 1 АПК получателят на доставката носи доказателствената тежест за установяване на твърдените от него положителни факти- наличието на облагаеми доставки. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит с настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При доставките на услуги данъчното събитие, съгласно чл. 12 от ППЗДДС, настъпва към момента на извършването им. При спор за реалността на доставките на услуги, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно фактическото им извършване. По принцип липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост не може да служи като самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, без от страна на органите по приходите да се доказва въз основа на обективни данни, че получателят е участвал в данъчна измама или в злоупотреба с правото на приспадане. Посочените от касатора решения на СЕС еднозначно отричат възможността да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставка, която е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или друг стопански субект нагоре по веригата, ако самото данъчно задължено лице не е знаело или не е било длъжно да знае за това. Нито едно от цитираните решения обаче не изключва необходимостта от безспорно доказване реалното осъществяване на пряката доставка. Настоящият състав намира за обоснована и правилна преценката на административния съд, че по спорната фактура не е доказана реалността на доставката. Липсват доказателства за изпълнението от доставчика на договореното медийно промотиране и популяризиране, и изготвяне на маркетингова стратегия-не са посочени уеб сайтове и линк-адреси, на които е следвало да се публикуват рекламните материали, тяхната подръжка и популярност. Заплащането на дължимия данък и изготвянето на протокол за приемане на извършената работа не е достатъчно, за да обоснове реалността на сделката, както възразява касаторът. Без правно значение за крайния резултат по делото и начисляването на дължимия данък е как ще се квалифицира една неизпълнена, съгласно данъчното законодателство, сделка-като симулативна или привидна. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. С оглед изхода на делото разноските са в тежест на касатора и следва в полза на ответната страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за което е направено своевременно искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,