Решение № 6867 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2015 г.

Решение № 6867 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Родопи, подадена чрез ст. юрисконсулт М. С.-Г. против решение № 1235/17.06.2015 г. по адм. дело № 129/2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед № РД 01/0072/27.11.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"/ДСП/-Родопи, потвърдена с решение № РД01-300/18.12. 2014 г. на Директор РДСП - Пловдив, с която е наредено В. Т. С. да възстанови недобросъвестно получена целева помощ за отопление за сезон 2013/2014 г. в размер на 328,60 лева и 30 лева еднократна финансова подкрепа съгласно Заповед № БП-37/3.09.2013 г. и Заповед № РД 01/002/9.04.2014 г. на директора на ДСП-Родопи, ведно със законоустановените лихви до датата на реалното връщане, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба- В. С. чрез пълномощника си адвокат П. Ю. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира заплащането на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1235/17.06.2015 г. по адм. дело № 129/2015 г. Административен съд Пловдив е отменил Заповед № РД 01/0072/27.11.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"/ДСП/-Родопи, потвърдена с решение № РД01-300/18.12.2014 г. на Директор РДСП - Пловдив, с която е наредено В. Т. С. да възстанови недобросъвестно получена целева помощ за отопление за сезон 2013/2014 г. в размер на 328,60 лева и 30 лева еднократна финансова подкрепа съгласно Заповед № БП-37/3.09.2013 г. и Заповед № РД 01/002/9.04.2014 г. на директора на ДСП-Родопи, ведно със законоустановените лихви до датата на реалното връщане, и са присъдени разноски. Установено е от фактическа страна с оглед събраните писмени доказателства, че с молба - декларация вх. № БП-37/14.08.2013 г. В. С. е поискала от Директора на ДСП - Родопи отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за сезон 2013/2014 г. По тази молба и във връзка с декларираните от С. обстоятелства била извършена социална анкета от служители на ДСП и съставен социален доклад, в който е направен извод, че С. отговаря на изискванията за отпускане на целевата помощ за отопление, тъй като средномесечния и доход/СМД/ за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация/с изчислен размер 111,11 лева/ е по-нисък от изчисления и диференциран минимален доход за отопление - ДМДО/в размер от 217,20 лева/. Изчисленията са съобразени с обстоятелствата, че С. живее със съпруга си И. С. в едно жилище и с чл. 2, ал. 4, т. 5 от действащата Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление/Наредбата/. На Сариева е отпусната търсената целева помощ за отопление с твърдо гориво за този отоплителен сезон в размер на общо 328,60 лева съгласно Заповед № БП-37 от 3.09.2014 г. на директора на ДСП - Родопи. По силата на ПМС № 42 от 27.02.2014 г. на С. е отпусната на основание чл. 5, ал. 1 от същото и еднократна финансова подкрепа в размер на 30 лева, тъй като е лице, получило целева помощ за отопление за сезон 2013/14 г., съгласно Заповед № 01/002/9.04.2014 г. на същия директор. Впоследствие и след получаване на посочените две помощи в ДСП - Родопи са получени данни от НАП, че С. е декларирала с данъчна декларация за 2013 г., подадена през 2014 г., реализирането на доходи, облагаеми по ЗДДФЛ. С оглед това е извършена проверка, в резултат от която е издадена процесната Заповед № РД 01/0072/27.11.2014 г. на директора на ДСП-Родопи, с която на С. е наредено да възстанови недобросъвестно получените целеви помощи. Издадена е и Заповед № РД01-0071/27.11.2014 г., с която С. е лишена от социални помощи считано от 1.11.2014 г. до възстановяване на дължимите суми по обжалваната заповед, но за срок не по-дълъг от две години. По делото не се спори, че в молбата-декларация за отпускане на целева помощ за отопление С. не е декларирала получен от нея доход от отношенията и с "К. Б." през 2013 г., който в целия си годишен брутен размер е възлизал на 572,26 лева по входираната годишна данъчна декларация на лицето по чл. 50 ЗДДФЛ и представената с нея Служебна бележка. За релевантния за спора 6-месечен период- 1.02.2013 г. - 31.07.2013 г. получените от С. средства, видно от представено Удостоверение от 5.12.2014 г. от "К. Б.", възлизат общо на 195,00 лева брутно. С оглед на така установеното правилно първоинстанционният съд е приел, че общият доход на семейството за периода е възлизал не на 666,67 лева, както е прието в социалния доклад, а на 861,67 лева, поради което и СМД би бил 143,61 лева. Но това не променя крайният извод за основателност искането за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като диференцирания минимален доход за отопление/ДМДО/ е в размер на 217,20 лева, а новоизчисления размер на СМД също е значително под него- 143,61 лева, т. е. прибавеният доход не рефлектира върху правото на социална помощ за отопление на семейството. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е отменил заповедта, като е приел, че не е налице недобросъвестност от страна на Сариева при получаването на целевата помощ. Решението е правилно. За да е налице недобросъвестност като фактическо основание за постановяването на заповеди по чл. 14, ал. 5 и чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, е необходимо заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира /недобросъвестност в смисъл на укрита информация/ или е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. Това са факти и обстоятелства, които ако бяха декларирани, респ., ако бяха вярно декларирани, би се стигнало до друг правен извод относно решението на административния орган за отпускането на помощта. В случая, недекларирането от С. на доход от отношенията и с "К. Б." през 2013 г. не води до съществено увеличение на СМД за периода и последният не превишава диференцирания минимален доход за отопление за същия период, не може да обоснове извод за "недобросъвестност". Следователно, посоченото от административния орган в обжалваната заповед фактическо основание не е налице. В своята практика ВАС приема, че "недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане" (реш. № 7299 от 17.06.2008 г. по адм. д. № 3316 от 2008 г., реш. № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., реш. № 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., реш. № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г. и мн. др., всичките на ВАС-VI отд.), както и че "недобросъвестността е резултат на психическо отношение на конкретен правен субект към възможността да получи желан от него резултат, като за всеки отделен случай е необходима самостоятелна преценка, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с директно нарушаване на правовия ред" (реш. № 7011 от 28.05.2009 г. по адм. д. № 1400 от 2009 г., реш. № 6602 от 10.05.2012 г. по адм. д. № 984 от 2012 г. и др., всичките на ВАС-VI отд.). Въз основа на изложеното следва да се приеме, че не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалвано решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на В. С. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,