Решение № 2855 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 240/2015 г.

Решение № 2855 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 240/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 17.10.2014 г. по адм. д. № 11333/2013 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Живка Димитрова Дакова - Пападопулу, Димитриос Сократис Пападопулос, Пенка Иванова Михайлова и Антон Милачков Михайлов срещу заповед № РД-09-325/7.10.2013 г. на кмета на район "Подуяне", Столична община. Решението се обжалва с касационна жалба от Живка Димитрова Дакова - Пападопулу, Димитриос Сократис Пападопулос, Пенка Иванова Михайлова и Антон Милачков Михайлов. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответниците по касационната жалба "Техноресурс" ООД и "Елба" ЕООД я оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Жалбоподателите са оспорили отказ за допълване на кадастралния план с нови имоти, за които са се легитимирали като собственици. Административният орган е отказал поради наличие на спор за материално право. Административен съд София - град е приел, че отказът е законосъобразен. Налице е спор за материално право, обективиран с отказа на заинтересуваните лица да подпишат акт за непълноти и грешки по реда на чл. 53, ал. 3 ЗКИР в редакция към момента на издаване на оспорената заповед. Съдът е приел също, че е приложима нормата на закона, а не тази на подзаконовия нормативен акт съгласно Закона за нормативните актове. При постановяване на решението Административен съд София - град не е допуснал нарушение на закона. Ответниците по касационната жалба "Техноресурс" ООД и "Елба" ЕООД, както и Манол Чурешки са заинтересувани собственици по силата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и § 1, т. 13 ДР ЗКИР в редакцията им към момента на издаване на оспорената заповед. Предложеното от жалбоподателите изменение на кадастралния план с нанасянето на нови имоти в него, тяхна собственост, засяга имотите на посочените лица, за които те също притежават съответни документи за собственост. Налице е колизия на права. При наличието на редовни от външна страна документи за собственост, притежавани от жалбоподателите и от ответниците по касационната жалба, посочени по-горе спорът за собственост може да се реши само по общия ред, а не в административното производство. Едва след разрешаването му е възможно изменението на кадастралния план така, както е поискано от жалбоподателите. След като актът за непълноти и грешки не е подписан от заинтересуваните собственици, законосъобразно е отказано изменението на кадастралния план съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР (редакция към момента на издаване на заповедта). Нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри не следва да се прилага, по силата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, тъй като в частта, с която се въвежда това основание за изменение на кадастъра, противоречи на чл. 53 от ЗКИР, като разширява компетентността на администрацията. Цитираната подзаконова норма е неприложима, тъй като в нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗНА извежда права на органите по кадастъра, каквито не са им предоставени от чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР. След като не е подписан акт за непълноти и грешки несъмнено е налице спор за материално право - чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3/28.04.2005, която по същество повтаря изискването на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и също установява преюдициалност на разрешаването на спора за материално право. С оглед горното, административният съд правилно е приел, че е налице спор за материално право, касаещ процесния имот, който не е разрешен с влязло в сила съдебно решение и административният орган законосъобразно е отказал изменение на кадастралния план. Решението на Административен съд София - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. "Техноресурс" ООД и "Елба" ЕООД претендират раноски по делото, но не представят доказателства за направени такива в касационното производство, поради което не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд