Решение № 14280 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2018 г.

Решение № 14280 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Еманоилова, [населено място], против решение № 96/15.03.2018 г., постановено по адм. д. № 38/2018 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Еманоилова против заповед № 2095/19.12.2017 г. на кмета на О. В., с която е наредено премахването на незаконен строеж "прозирна ограда", находящ се в УПИ ХХ-221, кв. 92 по плана на [населено място], с адм. адрес: [улица], [жк]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Предмет на заповедта е прозирна ограда, изградена вътре в самия имот и разделяща същия. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ за леки прозирни огради, каквато е процесната, не се изисква разрешение за строеж. Процесната ограда, обаче, не е от вида, предвиден в чл. 48, ал. 1 ЗУТ, т. е. не е строеж в режима и по смисъла на ЗУТ. С нея се разделя съсобствен имот, в режим на идеална съсобственост. Този съд намира, че се касае за гражданскоправен спор, евентуално за нарушено владение, който не може да бъде разрешен по реда на административното производство, а по исков път по общия ред. Постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на жалбоподателката следва да се присъдят направените в двете инстанции разноски в размер на 615 лв за един адвокат и държавни такси. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав