Решение № 12789 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6968/2010 г.

Решение № 12789 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6968/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 14 от 9.04.2010 г., постановено по административно дело № 112/2010 г., Русенският административен съд е: 1) отменил решение № ПОВН-11/18.02.2010 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Русе и потвърдените с него разпореждания № 0-17-000-00-00257508/6.01.2010 г., № 0-17-000-00-00257513/6.01.2010 г. и № 0-17-000-00-00259566/12.01.2010 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ - Русе; 2) разпоредил изпращане на преписката на Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при РУ "СО" - Русе за решаване по същество на заявените искания за отпускане на обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване по молби-декларации на Здравко Димитров Буюклиев вх. № 17-999-03-00017993/4.12.2009 г., вх. № 17-999-02-00021342/27.11.2009 г. и вх. № 17-999-01-00021316/28.12.2009 г., при спазване на дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона; 3) осъдил ТП на НОИ - Русе да заплати на Здравко Николов Буюклиев от гр. Русе сумата 150 лева деловодни разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Ръководителя на ТП на НОИ - Русе. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Русе и потвърждаване на решение № ПОВН- 11/18.02.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Русе и на потвърдените с него разпореждания за отказ за изплащане на парично обезщетение на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Ответникът Здравко Димитров Буюклиев от гр. Русе, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Русе, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че служебното правоотношение на Здравко Буюклиев с ТД на НАП - Русе е прекратено на 24.11.2009 г. със заповед за дисциплинарно уволнение, а преди това с друга заповед е бил временно отстранен от служба от 7.10.2009 г. до приключване на дисциплинарното производство срещу него. Пред РУ "СО" - Русе Буюклиев е представил три болнични листа за общо заболяване за периодите 23.11.2009 г. - 29.11.2009 г. вкл., 30.11.2009 г. - 14.12.2009 г. вкл. и 15.12.2009 г. - 31.12.2009 г. вкл. - общо за 39 календарни дни. С три разпореждания от 6.01.2009 г. и 12.01.2010 г. на ръководителя по изплащането на помощите и обезщетенията при РУ "СО" - Русе на Буюклиев е отказано отпускане на парично обезщетение и по трите болнични листа, като е прието, че към деня на временната неработоспособност - 23.11.2009 г., лицето не е осигурено съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО. Жалбата по административен ред срещу тези разпореждания е отхвърлена от директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - Русе с основен мотив, че към момента на настъпване на временната неработоспособност - 23.11.2009 г., лицето е било с прекъснато осигуряване, считано от 8.10.2009 г., а не с прекратено такова поради прекратяване на служебното правоотношение, поради което не са налице предпоставките по чл. 42, ал. 2 от КСО. За да уважи жалбата на Здравко Димитров Буюклиев, първоинстанционният съд е приел, че след 8.10.2009 г. има прекратяване (а не прекъсване) на осигуряването с осигурителя ТД на НАП - Русе, защото лицето е било осигурявано до 7.10.2009 г., и при наличие на останалите предпоставки по чл. 42, ал. 2 от КСО на Буюклиев е дължимо претендираното от него обезщетение за временна неработоспособност по реда на чл. 42, ал. 2 от КСО към 23.11.2009 г., когато е началната дата на първият болничен лист. Изложена е тезата, че прекъсване има, когато е налице временно спиране, което впоследствие е възобновено, а прекратяване - при трайно и необратимо преустановяване на съответна правна или фактическа дейност, и поради това, че временното отстраняване е последвано от окончателно прекратяване на служебното правоотношение, преустановеното осигуряване следва да се счита за прекратено, а не само за прекъснато. Досежно последвалите два болнични листа с начални дати 30.11.2009 г. и 15.12.2009 г., решаващият съдебен състав на АС - Русе е приел, че обезщетение се дължи и предвид наличието на алтернативно изискуемата предпоставка - прекратяване на трудовият договор, равнозначна на прекратяване на служебно правоотношение, настъпила на 24.11.2009 г. Тези изводи на съда са необосновани и в противоречие с материалния закон, като имат за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати в конкретния случай. Основателни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. При постановяване на решението, подложено на касация в настоящото производство, решаващият съдебен състав на Административен съд - Русе е направил правен извод за приложимост на чл. 42, ал. 2 от КСО, който не съответства на установените от самия него факти. Съгласно цитираната разпоредба, за да възникне право на парично обезщетение за временна неработоспособност, трябва последната да е настъпила до 2 месеца от прекратяване на трудовия договор (респ. служебното правоотношение) или осигуряването. Прекратяването на служебното правоотношение с Буюклиев е настъпило с връчването му на 24.11.2009 г. на уволнителната заповед.