Решение № 642 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1928/2008 г.

Решение № 642 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1928/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 231 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 12 ПЗР ГПК обн. Д. В. бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Подадена е молба от Т. М. В. за отмяна на влязлото в сила решение на В. окръжен съд № 171 от 16.07.2004 г. по гр. д. № 203/2004 г. на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С оглед отменителното определение на ВКС, петчленен състав № 139 от 21.04.2008 г. по гр. д. № 139/2008 г. настоящият състав е длъжен да приеме, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и производството е допустимо. Ответницата В. З. Р. изразява становище, че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: С влязлото в сила решение на В. окръжен съд № 171 от 16.07.2004 г. по гр. д. № 203/2004 г., постановено в производство по чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е прието за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на Т. М. В., че В. З. Р., З. М. Д. и Б. З. М. като наследници на Г. В. В. са собственици на 1/2 ид. ч. от земеделски имот /ливада, нива/ от 3442 кв. м. в м. "П" в землището на с. Т., заснет с имот № 0306053. В молбата за отмяна се твърди, че след решаването на делото са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на молителя по обективни причини. Представят се декларация на С. С. от 18.04.1958 г., декларация на А. П. от 20.04.1953 г., удостоверение на Общинска служба за земеделие и гори от 14.09.2006 г., че към заявленията за възстановяване на собствеността на Г. В. и М. В. не е представен договор за покупко-продажба, удостоверения от кмета на Община Ч. от 21.09.2006 г., че наследодателите на страните са влезли в ТКЗС през 1957 г. и от 30.10.2006 г., за данните от разписния лист за УПИ * кв. 33 по регулационния план на селото, скица на имот I-355 кв. 33 от 06.11.1939 г., протокол за констатирана щета в земеделски имот от 11.10.2006 г. С влязлото в сила решение на В. окръжен съд, предмет на молбата за отмяна е прието, че спорният имот е закупен от двамата братя Г, наследодатели съответно на ищците и на ответника, с писмен договор от 13.09.1937 г. и е владян съвместно от тях да включването му в ТКЗС, а след това те са продължили да го обработват като предоставен за лично ползване. С оглед на тези факти е направен извод, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на правото на собственост на ищците като наследници на Г. В. върху 1/2 ид. ч. от имота е основателен. Производството за отмяна по чл. 231, ал. 1 ГПК (отм.) е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения само на основанията, изрично и изчерпателно изброени в закона. За да се допусне отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) доказателствата, които се представят трябва да са от значение за решаването на спора и да са съществували по време на гледане на делото, но да не са могли да бъдат представени от страната, защото не са й били известни или тя не е могла да се снабди с тях въпреки проявената активност за издирването им. Представените от молителя удостоверения от ОСЗ са издадени след влизане в сила на въззивното решение, предмет на молбата за отмяна и не отразяват факти, които не са могли да бъдат доказани от ищеца при разглеждането на спора. Молителят е имал възможност да се снабди с тези удостоверения своевременно и да ги представи по делото ако е считал, че те имат съществено значение за решаването му. Протоколът за констатирана щета в земеделски имот от 11.10.2006 г. също е новосъздаден документ, освен това той не е годно доказателство за установяване право на собственост и следователно не е относим към предмета на делото. Декларациите на С. С. и А. П. от 1953 г., с които те дават съгласие М. В. да си построи жилищна сграда в парцел **** кв. 33 по плана на с. Т., Б. околия биха имали значение за установяване собствеността на тази сграда, но нямат връзка с правото на собственост върху спорния имот към момента на образуване на ТКЗС, който е незастроен и представлява земеделска земя. С оглед на изложеното следва да се приеме, че нито едно от представените доказателства не е новооткрито по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) и молбата за отмяна е неоснователна. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение