Решение № 11235 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8245/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. А. от Сирия, подадена чрез процесуалния представител адв. Петров, срещу решение 3704 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело 597/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1979 от 26.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспореното решение. Претендира се отмяна на съдебното решение, ведно със законните последици от това. Ответникът председател на ДАБ, редовно призован, чрез процесуалния представител юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на А. А. А. срещу решение 1979/26.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в установената форма, както и при спазване на административно-производствените правили и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Прието е от съда също така, че в конкретния случай административният орган правилно е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, като самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група.Според съда в случая от страна на чужденеца не се твърди също така в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, както и няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Позовавайки се на приложената от административния орган справка и на Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ,т. 3 от ЗУБ. Според съда в тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не е посочил да е жертва на насилие и да са били отправяни заплахи срещу него или семейството му, още повече че и семейството му, включително двете малки деца и възрастните му родители, е останало там, където са живели установени от 2014 г., поради и което следва да се приеме, че жалбоподателят е напуснал Сирия по икономически причини. Съдът приема също така, че от данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Доколкото при даденото интервю от жалбоподателя се изнасят факти за възможна военна мобилизация, съдът приема, че от кандидата не са посочени никакви конкретни безспорни обстоятелства с оглед възможността да бъде призован реално да отбие военната служба или да бъде привлечен от бунтовническите сили. Въз основа на това съдът обосновава извод, че за жалбоподателя не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като това се потвърждава от информацията в справките за актуалната обстановка в Сирия, сочещи че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В решението се съдържат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А.. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила, като настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази връзка мотиви в съдебното решение, които е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд е съобразил и актуалното състоянието на държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщените по делото справки на Дирекция "Международни дейности" към ДАБ от 29.01.2025 г. и от 14.03.2025 г., като в тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че мотивите на съда са в противоречие със събраните доказателства и същите са неубедителни относно ситуацията в страната на произход. Следва да се има предвид също така, че представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация, като същите имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ, поради и което следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. С оглед на това и при отчитане на данните от представените пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г., от която се установява, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а към 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило и той е изложен на реална опасност от тежки посегателства. Наред с това от представените по делото справки се установя и продължаващо усилие от страна на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. При така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на касационния жалбоподател се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. В случая отсъстват данни касационният жалбоподател да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в административното производство, като цялостният анализ на обясненията на А. А. А. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави мигрант. В случая, както и правилно приема административният съд, следва да се съобрази и обстоятелството, че семейството на касатора жена му и двете малки деца, е останало в Сирия и продължава да живее в район, в който са установени от 2014 г. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че установената от първата инстанция липсата на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ по отношение на касатора не се опровергава с представените пред тази инстанция писмени доказателства, в частност писмо от 12.09.2025 г. от Благотворителна фондация Алимам Алхун . Действително в цитираното писмо е посочено, че А. А. А. е сирийски гражданин от [заличен текст] малцинство. Видно обаче от приложения по делото протокол от проведено на 03.02.2025 г. интервю, изричното изявление на касационния жалбоподател е, че той е [вероизповедание]. От същото това интервю се установява още, че лицето не е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия, както и не е участвал в религиозни организации, общности или секти. Посочените от чужденеца причини да напусне Сирия са такива от личен и социален характер и не обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Дори и да се приеме, че действително касационният жалбоподател не е сунит, а шиит, то представената лично от него история в проведеното интервю не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е правилен и не се оборва с представените пред настоящата инстанция писмени доказателства. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Хасково е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,