Решение № 8196 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4893/2012 г.

Решение № 8196 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4893/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството и на "Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация" ЕАД гр. София чрез пълномощника на дружеството срещу решение № 459/31.01.2012 г. по адм. д. № 3743/2011 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Овча купел" Столична община в писмено становище намира касационните жалби за неоснователни. Ответниците - кметът на Столична община и началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от касаторите срещу заповед № КД-14-22-157 от 29.03.2011 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрено изменението в кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот 68134.4336. 550 по следния начин: регистрират се данни за Столична община - район "Овча купел", собственик на идеални части от посочения имот въз основа на документ за собственост: АОС 2813/. 2812, 2814 и 2811 от 09.02.2010 г. Като правно основание е посочено чл. 13 и 15 ЗКИР и чл. 58, а и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР е предвидено, че "кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1, както и от геодезически измервания", като същото е предвидено и в чл. 56, ал. 1 от Наредба № 3 от 2005 г. В случаите, когато постъпят данни по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗКИР във връзка с кадастралния регистър за административния орган възниква задължението да отрази настъпилите промени въз основа на представените му документ. Действително наличието на конкуриращи се документи за собственост е индикация за спор за материално право. В случай обаче, че липсват данни за започнал спор за материално право, административният орган следва само да отбележи в кадастралния регистър всички лица, които са се легитимирали с права върху имотите. Във връзка с горецитираните текстове доколкото СО - район "Овча купел" се е легитимирал като собственик на имот с акт съгласно изискванията на чл. 5, ал. 1 от ЗОС, съдът намира, че за административния орган е възникнало задължение да го впише в кадастралния регистър Така постановеното решение е неправилно при следните съображения: На първо място, в обжалвания административен акт не са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Фактическите основания са фактическите констатации, които е направил административният орган и въз основа на какви доказателства. Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Така те индивидуализират и предмета на административното дело. Всъщност от тези факти произтича правото на органа да постанови този акт. В конкретния случай в оспорения административен акт не са посочени нито правните, нито фактическите основания. Всъщност съдът е допълнил акта с правни основания, които не могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалваната заповед. В нея при липсата и на фактически основания не може да се направи и заключение за приложимата правна норма, за да се обоснове правно основание, извлечено от юридически факти. Само с тези съображения административният акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. В аспекта на изложеното в случая не става ясно как и защо се променя кадастралния регистър, като се вписва нов субект като съсобственик. По принцип промяна е възможна само при условията на чл. 53 ЗКИР, когато е допусната грешка или непълнота. Ако се касае не до промяна в кадастралната карта и регистър поради допусната първоначална неточност в тях към момента на одобряването им, а до поддържане на кадастралната карта и регистър в актуално състояние с оглед настъпилите изменения в отразените обстоятелства - чл. 52 ЗКИР, то такива не са налице. Представеният акт за общинска собственост собственост няма правопораждащо за материалното право на собственост действие, за да бъде отразявано по реда на чл. 52 ЗКИР. Освен това спорният имот е апортиран в капитала на дружеството- касатор, като имотът е вписан в Агенцията по вписванията като собствен на дружеството. Именно това обстоятелство следва да бъде зачетено като релевантно за спора, тъй като предмет на процесното дело не е конкуренцията между актовете за държавна и общинска собственост. На последно място, има и влязло в сила съдебно решение, което като доказателство, относимо към настоящия спор, следва да бъде интерпретирано в обратен на приетия от първоинстанционния съд смисъл. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго такова, с което оспореният административен акт като незаконосъобразен да се отмени. С оглед изхода на спора на касатора - търговско дружество следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1025 лв. /хиляда и двадесет и пет лв./, които са своевременно претендирани. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение