Решение № 828 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4847/2009 г.

Решение № 828 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4847/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Евгени Христов Джоков против решение по адм. д. № 651/2008 г. по описа на АС - Пазарджик. Иска отмяна с доводи за незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила. Делото е приключило в едно единствено заседание, поради което е останало непопълнено с доказателства. Ответната страна министерството на културата оспорва касационната жалба. Не са ангажирани доказателства за претърпените вреди. Ангажираните са неотносими към предмета на спора. Няма нарушение на процесуалните правила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С решение № 15/19.01.2009 г. по адм. д. № 651/2008 г. по описа на АС - Пазарджик, са отхвърлени като неоснователни обективно съединени искове за присъждане на обезщетение от 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и 2 500 лв. за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.01.2007 г., настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от министъра на културата и отменено впоследствие с решение по НАХД № 4/2007 г. по описа на РС - Пазарджик. Мотивите са, че претендираните адвокатски възнаграждения по НАХД № 4/2007 по описа на РС Пазарджик и по к. а. х. д. № 550/2007 г. по описа на АС - Пазарджик не се дължат по реда на чл. 203 от АПК. Не са представени доказателства за стойността на телефонните разговори и пътуванията до министерството на културата. А доказателствата по делото установяват, че неимуществените вреди са претърпени от образуваното наказателно производство, а не от издаденото и отменено наказателно постановление. Решението като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила по следните съображения: Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като нормотворческа, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения. Тук попада административното наказване като санкционираща управленска дейност, израз на държавна наказателна репресия. Следователно издаването на наказателни постановления представлява форма на административна дейност. Проблемът по делото е дали наказателното постановление, което е отменено по реда на ЗАНН със съдебно решение, представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е основание за ангажиране на отговорността на държавата и общините. По своята правна същност наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт, който се издава в опростено състезателно производство след сезиране за решаване на конкретен административнонаказателноправен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган, неповратимост на решението му и отменимост единствено по съдебен ред. Но чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Част от елементите на фактическия състав на отговорността на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са възпроизведени в чл. 203, ал. 1 от АПК: да има вреди, те да са претърпени от физически или юридически лица и да са вследствие от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи и длъжностни лица. Допустимостта на претенцията е обусловена от предварителната отмяна на административния акт по "съответния ред" - чл. 204, ал. 1 от АПК. Но с чл. 204, ал. 2 от АПК законодателят допуска възможността за обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорването на административния акт, от който са настъпили вредите, като реализирането на тази възможност зависи само от волята на жалбоподателя, а не от наличието на други условия. Такова обективно съединяване обаче ще е възможно, ако оспорването на административния акт е по "съответния" ред, предвиден в АПК. А по реда на АПК се оспорват индивидуални, общи или нормативни административни актове. Обжалването на издадено наказателно постановление не е по реда на АПК, а става в производство по специален закон - раздел V на ЗАНН, като редът на АПК се прилага само относно касационното обжалване на решенията на районния съд - чл. 63 от ЗАНН. Освен това жалбоподателят сезира по ЗАНН районният съд, а не административният съд и заради различния ред за защита срещу индивидуални, общи, нормативни административни актове и срещу наказателни постановления, обективно съединяване по чл. 204, ал. 2 от АПК на иск и жалба срещу наказателно постановление е недопустима. Така е, защото допустимостта на съединяването на иск и жалба зависи от закона, а не от волята на жалбоподателя. Затова тълкуването, което се налага е, че заради процесуалната разпоредба на чл. 204, ал. 2 от АПК и изискванията за допустимост, които законодателят е въвел, претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е издаден и впоследствие отменен по реда на АПК, но не и по реда на друг закон. Така законодателната промяна и влизането в сила на АПК всъщност стеснява приложението на материалноправна норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като държавата и общините не носят отговорност за вреди, които са настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено за административно наказване по ЗАНН. Правилни са изводите на съда, че не се дължат разноски направени при обжалване на наказателно постановление. Съгласно препращащата норма на чл. 84 ЗАНН за производството пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК. Но в Глава петнадесета, Раздел III от НПК, няма норма, която да предвижда присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, включително за процесуално представителство. В този смисъл и ТР № 2/3.06.2009 г. по т. д. № 7/2008 г. на ОС на ВАС. Приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателя за разноски по водене на административнонаказателно дело, поради което държавата не дължи заплащането им, а претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон. Отговорността за съдебни разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор. И след като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Тъй като основанието на претенциите е незаконосъобразното наказателно постановление, остава без значение за крайният резултат по делото провеждане на съдебното производство само в едно съдебно заседание, т. е. няма процесуално нарушение, което да се е отразило на правилността на съдебния акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,