Решение № 4183 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11262/2018 г.
ВАСII отделение20.03.2019 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 1294 от 11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 3656/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив по отношение на А. Стефанов и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА "Еко Клийн 11" ЕООД да заплати на А. Михайлов сумата 850 лв. (осемстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4183 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11262/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационни жалби на А. Стефанов и "Еко Клийн 11" ЕООД против решение № 1294 от 11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 3656/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът А. Михайлов, в писмено становище, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив не изразява становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на "Еко Клийн 11" ЕООД срещу действия на началника на СГКК гр. Пловдив за изменение на кадастралния регистър на сграда с идентификатор 47295.102.15. 1, находяща се в ПИ с идентификатор 47295.102.15 по КККР на с. Марково, община "Родопи", област Пловдив по заявление от 26.04.2017 г. на А. Михайлов, като последният е вписан като собственик на сградата, заедно с вписания собственик "Еко Клийн 11" ЕООД. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразно съдът приема, че оспореното волеизявление е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма съгласно правилото на чл. 53а вр. чл. 53, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Правилно съдът приема, че при извършеното изменение на кадастралния регистър относно вписването и на друг собственик на процесната сграда не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че административното производство започва по искане на А. Михайлов от 26.04.2017 г., като противно на твърдяното в касационните жалби, в заявлението освен искане за издаване на скица изрично е посочено, че се иска и регистрация т. е. вписване в кадастралния регистър и на заявителя по отношение на посоченото в същите поземлени имоти и сграда с идентификатор 47295.102.15. 1. Към заявлението са приложени влязло в сила съдебно решение, нотариален акт и скица. Следователно административното производство започва по редовно направено искане. До заинтересуваните лица са изпратени уведомления за започналото административно производство, като касаторът А. получава уведомлението, а писмата с известия за доставяне до "Еко Клийн 11" ЕООД са върнати като непотърсени, поради което уведомяването е извършено по чл. 61, ал. 3 АПК. Освен това касаторите участват в съдебното производство и имат възможност да ангажират доказателства и реализират правата си. Следователно изводът на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и обоснован, а доводите на касаторите в обратния смисъл са неоснователни. Законосъобразен е и изводът на съда за съответствие на вписването в кадастралния регистър с материалния закон. Видно от приложените по делото доказателства е, че последният вписан собственик на сградата в кадастралния регистър е "Еко Клийн 11" ЕООД. А. Михайлов се легитимира като собственик на процесната сграда с влязло в сила решение, с което е развален договор за прехвърляне на правото на собственост върху същата и с нотариален акт. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. В случая тази хипотеза е налице. Правилно съдът приема, че в настоящото производство не могат да се обсъждат последиците от съдебното решение за разваляне на договора за прехвърляне на правото на собственост на сградата и изложените от жалбоподателя доводи в тази насока са относими при разрешаването на спора за собственост, но не и за вписаното изменение в кадастралния регистър. Извън правомощията на административния орган и на съда в производството по оспорване на вписването в кадастралния регистър е да прави преценка на представените документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, респективно да разрешава спор за собственост. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на вписването съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на вписването, тъй като в уведомлението за извършването му е посочен чл. 58, ал. 1, т. 1 от отменената Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като съдържанието на посочената норма е съответно на чл. 56, ал. 1 от действащата Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, съобразно доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на извода, че оспореното изменение на кадастралния регистър е законосъобразно. Останалите доводи в касационната жалба на "Еко Клийн 11" ЕООД не следва да се обсъждат, тъй като същите касаят законосъобразността на оспореното пред първоинстанционния съд вписване в кадастралния регистър, а не правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия съдебен контрол. Неправилно съдът конституира като заинтересувано лице А. Стефанов, тъй като същият не е вписан в кадастралния регистър като собственик на сградата. Стефанов участва в административното производство, тъй като освен изменението в кадастралния регистър относно процесната сграда е допуснато и изменение по отношение на два поземлени имота, за които същият е вписан в кадастралния регистър, но това изменение не е предмет на настоящото производство, а за него е образувано адм. д. № 3660/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Следователно по отношение на А. Стефанов решението е недопустимо и в тази му част същото следва да се обезсили, а в останалата му част като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане и приложените доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение следва да се осъди "Еко Клийн 11" ЕООД да заплати на А. Михайлов сумата 850 лв., представляваща направени по делото разноски в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,