Решение № 3826 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8070/2010 г.

Решение № 3826 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8070/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на ОСЗ (Общинска служба по земеделие) - Пловдив С. Бандакова, против решение № 492/6.04.2010 г. постановено по адм. дело № 889/2009 г. на ПАС (Пловдивски административен съд), VI състав, с което е обявено за нищожно решение № 486/22.11.2005 г. на ОС "ЗГ"/ОС "Земеделие" - Пловдив. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно и необосновано и по подробно развити съображения моли да бъде отменено. От ответника - Марийка Атанасова Кърнева чрез процесуалния й представител адв. Жана Петрова е постъпил писмен отговор, в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, защото не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК за оспорване на постановеното съдебно решение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Обосновано е прието от съда, че към момента на издаване на оспореното решение на ОСЗГ - Пловдив по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, предхождащото го решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не е било влязло в сила, поради неуведомени наследници. Поради това процесното решение на ОСЗГ - Пловдив е издадено при липса на годно правно основание и е нищожно, тъй като основание за издаването му, съгласно чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е влязлото в сила решение по ал. 8, а такова в случая не е налице. Изводът на съда е основан на доказателствата по делото и е в съответствие с материалния закон. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 492 от 06.04.2010 г. по адм. дело № 889/2009 г., в производство по реда на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, VI състав, Обявява за нищожно решение № 486/22.11.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив, сега ОСЗ Пловдив, издадено на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ по преписка вх. № 1976 от 20.09.1999 г., за обезщетение на Атанас Александров Атанасов със земя на стойност 130 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение с поименни компенсационни бонове на стойност 2483 лв.; Връща преписката на ОСЗ - Пловдив за действия по постановяване на решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ при спазване на процедурата по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ относно решение № 1976О от 18.10.2000 г. и Осъжда ОСЗГ - Пловдив, сега ОСЗ Пловдив да заплати на Марийка Атанасова Кърнева, гр. Пловдив, ул. "Копривките" № 15, ет. 1, ап. 1 сума от 550 лв. - съдебни разноски. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, не е оспорено полагане на подписи от началника на службата и лицата по чл. 60а ППЗСПЗЗ, но липсва елемент от фактическия състав на правното основание - решението по ал. 8 на чл. 19 ППЗСПЗЗ не е връчено на всички адресати и не е влязло в сила поради тази причина. Това обстоятелство само по себе си, и ведно с обжалване на акта пред Пловдивския районен съд опорочава последващото и оспорено в това производство решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ. Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на административния акт, каквото в случая е изискването на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е особено съществен порок за валидното действие на административния акт, който във всички случаи обосновава неговата нищожност, за което съдът следи служебно. Така постановеното съдебно решение е правилно. При изключително подробно описана фактическа обстановка, съдът е изградил законосъобразни правни изводи. С една и съща жалба до Пловдивски районен съд Марийка Атанасова Кърнева е обжалвала три решения на колективния орган по поземлената собственост (с различни наименования през годините) - решение № 8-СЗ от 08.08.2008 г. по чл. 27а от ППЗСПЗЗ на Общинска служба по земеделие гр. Пловдив; решение № 486 от 22.11.2005 г. по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ на Общинска служба по земеделие и гори, гр. Пловдив и решение № 1976О от 18.10.2000 г. по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на Поземлена комисия гр. Пловдив. След разделяне на производството на три различни дела според подсъдността на спора пред районен съд и административен съд, предмет на съдебен контрол по адм. дело № 889/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив е само решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Единственото оплакване срещу това решение е, че то е опорочено поради обстоятелството, че предшестващото го решение по реда на чл. 19, ал. 8 не е влязло в сила, тъй като двете решения са й били връчени в един и същи ден - на 14.04.2009 г. и поради липсата на материално правни предпоставки за постановяването му, моли да бъде прогласена неговата нищожност. И без да се извършва служебен съдебен контрол, при така направеното възражение и при събраните в хода на делото доказателства се стига до извода, че решението е постановено без да е налице материалноправното основание за това. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в Правилника за прилагането му (ППЗСПЗЗ) е регламентирано специално производство в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ при която, когато имотите, правото на собственост върху които е признато, но не може да бъде възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници поради това, че се намират в границите на урбанизираните територии (в строителните граници на населените места) или са извън тях, но са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респективно техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и / или с поименни компенсационни бонове. Обезщетителното производство за такива имоти преминава през следните законоустановени фази: 1. решение на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, с посочена стойност на обезщетението (което решение подлежи на обжалване пред районен съд); 2. решение на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетението - със земя и/или с поименни компенсационни бонове, с определена стойност на обезщетението (което подлежи на обжалване пред административен съд, преди пред окръжен съд); 3. план за обезщетяване на основание чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ (който не подлежи на обжалване) и решение на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ, в което се посочва конкретна земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна процедура (което подлежи на обжалване пред районен съд като първа съдебна инстанция). В конкретния случай не се спори по делото, че решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ се издава въз основа на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а е спорен въпроса дали предходното решение е било връчено на заинтересованите лица. Решение № 1976О от 18.10.2000 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ, тоест това което е издадено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а след изменение на ЗСПЗЗ през 2002 г. - основанието е чл. 19а, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ, очевидно не би могло да бъде връчено на заявителя Атанас Александров Атанасов, защото същия е починал през 1996 г. Негови законни наследници са Марийка Атанасова Кърнева - дъщеря и Александър Атанасов Атанасов - син. С експертно заключение по делото е установено, че подписът за "получател" в обратната разписка с дата на връчване 28.03.2001 г. не е изпълнен от Александър Атанасов Атанасов, а на Марийка Атанасова Кърнева решението е връчено на 14.04.2009 г. При тези данни, решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не е съобщено своевременно на нито един от правоимащите и не е влязло в сила, за да послужи като основание за издаване на следващото. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е обосновано и съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,