Решение № 1605 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14423/2014 г.

Решение № 1605 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14423/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез процесуален представител - юрисконсулт Галя Николова против решение № 12022 от 13.10.2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по административно дело № 6953/2013 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отменен чл. 2, ал. 2 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието и обнародвана в ДВ, брой 80 от 9.10.2009 г., изм. с ДВ, брой 54 от 16.07.2010 г. По отношение оспорването на чл. 5, ал. 2, т. 5 от същата наредба жалбата на "Шанс 2003" е оставена без разглеждане и в тази част производството по делото е прекратено. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът в противоречие с материалния закон е приел, че оспорения подзаконов нормативен акт е издаден в нарушение на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу подзаконовия нормативен акт. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата, не представя нови писмени доказателства. Ответниците по касационната жалба - фондация "Шанс - 2003", гр. София и "Акредитирани организации за международни осиновявания", гр. София не изпращат представители по делото, не представят доказателства. От фондация "Шанс-2003" е постъпило възражение по касационната жалба, вторият ответник не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Върховния административен съд - тричленен състав на осмо отделение за правилно и законосъобразно и като такова предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно и допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част от решението на тричленния състав на Върховния административен съд, осмо отделение е отменен чл. 2, ал. 2 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието и обнародвана в ДВ, брой 80 от 9.10.2009 г., изм. с ДВ, брой 54 от 16.07.2010 г. /Наредбата/. Съдът е приел, че оспорването е допустимо и основателно, като по въпроса за допустимостта няма спор между страните. По отношение на основателността е установил, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на Наредбата и я е отменил на това основание. Оспореният акт е подзаконов нормативен акт, който е издаден от компетентен орган - министъра на правосъдието въз основа на законова делегация по чл. 116, ал. 3 СК и в рамките на предоставената му компетентност. Тези обстоятелства не са спорни между страните пред касационната инстанция. Преди разглеждане на делото, съдът е спазил изискванията на чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК и е съобщил за оспорването чрез обявление в Държавен вестник. За да отмени оспорения текст, решаващият съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА. Не са представени по делото доказателства, които да удостоверяват публикуването на интернет страницата на Министерство на правосъдието проекта на Наредбата заедно с мотивите и доклада към проекта, за да се даде възможност на заинтересованите лица да представят свои предложения и възражения, както и да станат ясни от доклада причините, поради които се налага приемането на този нормативен акт, очакваните резултати от прилагането, съответствието му с правото на Европейския съюз. Като е установил тези обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и представляват основание за отмяна на цитираните норми. Отменяйки на процесуално основание оспорената част от акта, съдът правилно не е разгледал оспорването по същество. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА, приложим субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 80 АПК преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Това задължение за съставителя на проекта е императивно и е част от административнопроизводствените правила по издаването на акта. Изпълнението му гарантира спазване на прогласените в алинея първа на същия текст принципи на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Предназначението на всяка правна норма - законова или подзаконова е да регулира определена категория и вид обществени отношения и засяга неограничен кръг от лица. Поради това нормите, които гарантират провеждането на такава процедура, която съответства на изискванията за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност са императивни и нарушаването им при всички случаи е съществено. Не е предоставен гарантираният от законовата процедура ред, който дава възможност на всички заинтересовани лица да предоставят своите предложения и становища по проекта за нормативен акт. Освен това, съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Не са представени по делото доказателства, както за обнародването, така и изобщо за наличието към проекта за Наредбата на мотиви и доклад, които да съдържат тази информация. Пълната липса на мотиви препятства възможността заинтересованите лица да направят предложения и изложат становища преди приемането на Наредбата. При издаването на Наредбата е допуснато нарушение на чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 28, ал. 2 ЗНА. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и представляват основание за отмяна на нормативния административен акт в оспорената част по смисъла на чл. 193, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. Тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение, което е съобразено с материалния закон, обосновано е и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Следва, след постановяване на това решение да се изпълни изискването на чл. 194 АПК, като решение № 12022 от 13.10.2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение се обнародва в Държавен вестник, за да влезе в сила от деня на обнародването му. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия