Решение № 2883 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13609/2013 г.

Решение № 2883 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13609/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Марияна Тодорова Миланова и Таня Тодорова Новакова, двете от гр. Варна, срещу решение № 1940/16.07.2013 г., постановено по адм. д. № 298/2013 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени решението на Общинския съвет гр. Варна в оспорената от тях част, или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът Общински съвет гр. Варна не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Марияна Тодорова Миланова и Таня Тодорова Новакова срещу Решение № 552-6 по протокол № 10/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ е одобрен ПУП - план за улична регулация /ПУР/ на кв. "Изгрев", включващ м. "Изгрев, м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", в частта му за поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2035. За да постанови решението си, първоинстанционният съд приел, че административният орган е приел законосъобразно решение в оспорената му част, като същото съответствува на материалноправните норми, не са нарушени административнопроизводствени правила и поради това приел, че жалбата е неоснователна. Решението е правилно. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, безспорно е установено, че от поземления имот на жалбоподателките се отнемат площи за проектираните улици VI-ти клас, както и че една от улиците в западна посока минала пред паянтова постройка, за която не са установени строителни книжа. Установява се също така, че одобреният проект за уличната регулация за предвидените улици, засягащи процесния имот, отговаря на заданието, както и на изискванията за ширина на платната и тротоарите, максимален надлъжен наклон и на съответните текстове от Наредба № 2/2004 г. и чл. 80, ал. 2, 3 и 5 ЗУТ. Освен това е установено, че от имота на жалбоподателките се отнемат общо 464 кв. м, от което следва, че след реализирането на улиците, имотът остава с площ 626 кв. м, поради което при бъдещото му урегулиране не биха се нарушили нормите на чл. 19 ЗУТ, както и предвиждане на застрояването му. При така изяснените факти и обстоятелства, правните изводи на съда, че не е нарушен чл. 108, ал. 5 ЗУТ и чл. 6 АПК е обоснован, както и че при одобряване на уличната регулация по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е неприложима разпоредбата на ал. 1 от същия, относно ограничителния коефициент от 25%. В случая е от значение обстоятелството, че остатъкът от имота може да се регулира в бъдеще и че за него може да се предвиди и съответно застрояване, поради което не е нарушен принципът по чл. 6 АПК, както и нормата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, т. е. налице са условията за целесъобразното му устройство. Като се има предвид изложеното, решението е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон, като съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице. Не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 21 пр. 1 АПК