Решение № 4660 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7951/2016 г.

Решение № 4660 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7951/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Л. М. срещу решение № 91 от 3.05.2016 г., постановено от Административен съд Х. - четвърти състав по адм. д. № 581/2015 г. С тази касационна жалба решението е оспорено в частта, с която е отхвърлено оспорването на уведомително писмо изх. № 02-26-6500/11062 от 29.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта с което отказано оторизиране на финансово подпомагане по мярка НР1 и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2702,72 лв. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в тази обжалвана част и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен изцяло оспорения административен акт, включително и по отношение на всички площи, определени като недопустими за подпомагане. Касационна жалба срещу същото решение е подадена от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С тази касационната жалба решението е оспорено в частта, с която е отменено уведомителното писмо, в частта с която се определя размер на недопустимата за подпомагане площ и се налагат санкции за бъдещ период по мерки СЕПП, СНП и НР2 и в тази част преписката е върната за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С тази касационната жалба са релевирани доводи за нищожност и алтернативно за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което оспорването от С. Л. М. да бъде отхвърлено изцяло. Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба на С. М. С. Л. М., чрез пълномощник адв. Колев, е подала писмен отговор по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който излага доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от С. М. и основателност на касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", поради което предлага решението в тази оспорена част като неправилно да бъде отменено. В останалата част счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на С. Л. М. е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02-260-6500/11062 от 29.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което на земеделския стопанин С. Л. М. е отказана оторизация за декларираните площи, като по схема СЕПП са оторизирани 0 лева, по схема СПП - 0 лева, по НР1 - 0 лв. и по НР2 - 0 лв. и са й наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 9607,84 лева. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че по отношение на площите, заявени по СЕПП, след извършена административна проверка, органът приема за недопустими за подпомагане площи в размер на 21.62 ха, които за референтната година са изключени от специализирания слой "Площи допустими за подпомагане". Възприемайки изцяло заключението на назначена съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че тези площи са в размер на 13.60 ха, а допустимата за подпомагане площ определя на 16.43 ха. При този размер на недопустимите за подпомагане площи се променя процента наддеклариране, което обосновава налагане на санкция за бъдещ период в друг размер. По тези доводи съдът е счел, че в тази част оспореното уведомително писмо е незаконосъобразен административен акт и на това основание в тази част е отменил уведомителното писмо. По отношение на мярка НР1 съдът приема, че констатациите на административиня орган по отношение на наддекларираните площи изцяло се потвърждават от съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира изцяло. По тези доводи съдът приема, че оспорването в частта му относно мярка НР1 е изцяло неоснователно и следва да се отхвърли като такова, тъй като оспорения административен акт е изцяло правилен с оглед материално правните разпоредби, на които е основан - чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. По заявената мярка НР2 съдът приема, за неправилни констатациите на административния орган относно установените недопустими за подпомагане площи. Съобразно заключението на приетата експертиза, съдът счита, че недопустимата за подпомагане площ е 1,47 ха. При тази площ наддекларирането е под 50%, поради което не следва да се налага санкция за бъдещ период. По тези доводи съдът е счел, че оспореното уведомително писмо и в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразен административен акт и преписката да се върне за постановяване на нов акт, който да е съобразен с установената в съдебното производство площ недопустима за подпомагане. С оглед установената от съдебно-техническата експертиза допустима за подпомагане площ, съдът приема, че уведомителното писмо и в частта по мярка СПП също следва да се отмени, като преписката се върне на ответника за издаване на нов акт, в който да се посочи, че се отказва изплащане на финансови субсидии само за онези площи, за които в това производство е установено че са недопустими за подпомагане, а именно 13,60 ха и съответно на техния размер ответникът да определи размер на санкцията за бъдещ период на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. По тези доводи съдът е отменил частично оспореното уведомително писмо, а по мярка НР1 е отхвърлил оспорването като неоснователно. По жалбата на С. Л. М. Решението в тази обжалвана част е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал релевираните нарушения. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че след като с решение № 1135 от 2.02.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 10538/2014 г. са отменени разпоредбите на чл. 16а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. следва да се изключат от доказателствения материал протоколите от извършени теренни проверки. Заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния слой "Площи допустими за подпомагане" е издадена на 6.03.2015 г. и към този момент отменените разпоредби са били приложимо право. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК действието на съдебното решение, с което са отменени нормативните текстове е занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. Цитираното решение е влязло в сила на 3.07.2015 г. - датата на която е обнародвано в Д. вестник (чл. 194 от АПК) и от тази дата отменените текстове не се прилагат. В случая към датата на издаване на заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", теренните проверки са допустим способ за установяване на фактическото състояние на заявените за подпомагане парцели и няма основание констатациите от извършените теренни проверки да бъдат изключени от установяванията по делото. По тези доводи настоящият състав прецени като неоснователни релевираните доводи за неправилност на съдебното решение, в частта с която оспорването е отхвърлено като неоснователно. По жалбата на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Неоснователен е доводът на оспорващата страна за нищожност на обжалваното решение. Съдът не е отменил административен акт извън своята родова компететност. Изложените от съда мотиви са относими към фактическите установявания и са предмет на произнасянето му по законосъобразността на оспореното уведомително писмо, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Решението, в частта с която съдът е отменил оспореното уведомително писмо като незаконосъобразен административен акт е неправилно. Изводите на съда са необосновани. Необосновано съдът не е съобразил отразените фактически обстоятелства в колона 5, както и вписаните пояснения в мотивната част на уведомителното писмо за тази колона. Административният орган е посочил, че въз основа на извършените административни проверки и в изпълнение на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", РА е извършила окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, като на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 и във връзка с чл. 43, ал. 3. т 4 и т. 6 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" отказва частично или пълно плащания на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. На стр. 4 и стр. 5 от УП се съдържат пояснения на фактическите основанията, послужили за определяне на недопустимата площ, отразена в таблица 5 и по двете мерки. Установено е, че общият размер на недопустимата площ по мярка СЕПП е 21,62 ха. При тези фактически данни административния съд неправилно е приел, че административния орган е допуснал нарушение на материалния закон. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 40 от 2014 г. относима към издаване на оспорения акт), РА намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за съответната година. В съответствие с чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 40 от 2014 г.) Министерството на земеделието и храните създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40. В съответствие с чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 (редакция - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година". В производството е установено, че от извършените административни проверки от административния орган за част от заявените БЗС по СЕПП и НР2 са установени разлики между заявената площ и площта по одобрения специализиран слой за подпомагане. Съдът не е съобразил фактическите данни по делото и е направил необоснован извод за нарушение на материалния закон. Правните изводи на решаващия съд, изведени при съобразяване на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, са необосновани. В своето заключение вещото лице приема, че за част от заявените парцели не са представени годни протоколи от теренни проверки, които да обосноват извод за недопустима за подпомагане площ. Протоколите от теренни проверки са официални удостоверителни документи и за оборване на доказателствената сила на тази документи е необходимо откриване на производство по чл. 193 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Такова производство не е открито, поради което е недопустимо изключване на констатациите, съдържащи се протоколите от извършени теренни проверки на основание приетото заключение на вещото лице инж. С. К. Още повече, че разпоредбата на чл. 202 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК задължава съдът да обсъди заключението на експертизата заедно с другите доказателства по делото. В случая такъв анализ не е направен, а съдът изцяло е кредитирал заключението на вещото лице и само на това основание е стигнал до извод за незаконосъобразност на уведомителното писмо в отменените части. Съдът не е съобразил факта, че при стартиралата автоматична проверка при подаване на заявлението всички парцели и части от парцели, за които е прието, че не са допустими за подпомагане попадат в графа грешка - излизащи извън площите, подходящи за подпомагане. Състоянието на заявените парцели е потвърдено и в производството по издаване на заповедта за одобряване на специализирания слой за референтната 2014 г. Възприемайки безкритично заключението на вещото лице, съдът не е съобразил и факта, че визуалния метод е допустим при извършване на теренни проверки при потвърждаване на стари граници. Анализа на всички тези факти води до извод за необоснованост на експертното заключение, в частта с която се приема, че част от заявените парцели неправилно са определени като недопустими за подпомагане. На основание извършените теренни проверки е одобрен специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за референтната година. В случая безспорно е установено, че земеделският стопанин не е подал възражение против обхвата на обявения проект на специализирания слой и не е подал жалба срещу заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане " за кампания 2014 г., поради което в Системата за идентификация на земеделските парцели, площите заявени от жалбоподателката са отразени съобразно констатациите по влязлата в сила заповед на министъра на земеделието и храните. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът неправилно се е позовал на практика на Върховния административен съд и на това основание е извършил косвен контрол по отношение на заповедта за одобряване на специализирания слой. Цитираните решения са относими за кампания 2013 г. за която не е приложимо основанието за отказ, предвидено с разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - нова, приета с изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители, обн. в Дв бр. 40/2014 г., което се сочи в оспореното уведомително писмо. За кампания 2014 е приложимо основание за намаляване или отказ за плащане поради това, че заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за съответната година, поради което за тази кампания административния орган при условията на обвързана компетентност издава уведомително писмо за оторизация, с оглед данните в Системата за идентификация на земеделските парцели. При тези данни административния съд е следвало да съобрази наличието на фактически и правни основания за отказаната с оспореното уведомително писмо финансова помощ по отношение на заявени парцели с обща площ от 21,62 ха, които попадат извън допустимия слой. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови решение по същество на спора, като с оглед изложените по-горе фактически обстоятелства и направени правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че административният акт е законосъобразен и не са налице основания по чл. 146 от АПК за неговата отмяна, поради което жалбата на С. Л. М. против оспореното уведомително писмо, в частта, с която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Плащания по схемата за преразпределително плащане (СПП) и по Плащания за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) и са определени като недопустими за подпомагане площи в размер на 21,62 ха, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващата страна С. Л. М. следва да заплати на ответника Д. фонд "Земеделие" направените разноски по делото. С касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски, направени от ответника за производството пред първоинстанционния съд, както и на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. За процесуалното представителство пред двете съдебни инстанции следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по 150 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Следва да бъде присъден и платения хонорар за изготвяне на експертиза в размер на 400 лв., или общо в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 700 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение