Решение № 7955 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3824/2012 г.

Решение № 7955 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3824/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столичното управление "Социално осигуряване" (СУСО), против решение № 522 от 6.02.2011 г., постановено по административно дело № 5279 от 2011 г. по описа на Административния съд София-град, първо отделение, 8-ми състав. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № 308 от 2.08.2010 г. на директора на СУСО, с което е отменено разпореждане № 5801087024/9 от 23.04.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО; 2) върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявление № 04001927 от 4.03.2010 г. на Стефан Георгиев Стойков за категоризиране на труда му за периода от 1.01.2000 г. до 31.01.2010 г. на длъжност "помпиер подземен" в "Кремиковци Рудодобив" АД като първа категория труд при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението, и 3) осъдил СУСО да заплати на Стефан Георгиев Стойков съдебни разноски в размер на 800 лева. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Стефан Георгиев Стойков от гр. София, кв. Кремиковци, чрез процесуалния си представител по пълномощно адвокат Нина Д. Иванова - Алексиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд София-град, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Стефан Георгиев Стойков решение № 308 от 2.08.2010 г. на директора на СУСО, с което е отменено разпореждане № 5801087024/9 от 23.04.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО. С последното на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.02.2010 г. като осигурителния му стаж е зачетен от първа категория по условията на чл. 104, ал. 3 КСО в размер на 17 години, 07 месеца и 23 дни, осигурителен стаж по условията на чл. 104, ал. 2 от втора категория труд - в размер на 17 години, 08 месеца и 20 дни. Със същото разпореждане посоченият осигурителен стаж, превърнат в трета категория съгласно чл. 104 КСО, е определен общо в размер на 75 години, 01 месец и 04 дни. Стефан Стойков - настоящ ответник по касация - е оспорил това разпореждане пред директора на СУСО само в частта, в която трудът, положен от 1.07.1974 г. - 2.07.1992 г., е категоризиран като втора категория труд. С атакувания административен акт горестоящият административен орган е отменил изцяло посоченото разпореждане, включително в неоспорената част, оставил е без уважение жалбата и е върнал преписката за ново произнасяне относно категорията и размера на личната пенсия. Според главния директор на СУСО, осигурителният стаж за периода 1.01.2000 г. до 9.03.2009 г. неправилно бил определен като първа категория. Приел е, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно е зачело осигурителния стаж от 1.07.1974 г. - 2.07.1992 г. за такъв от втора категория, понеже длъжностите, на които е работил Стойков (ученик в ж. п. - цех на рудника, електромонтьор, шлосер и пр.), били определени от чл. 8 ПКТП (отм.) като втора категория и не били включени в обхвата на чл. 66а от същия правилник (отм.). Относно периода от 2.07.1992 г. до 31.12.1999 г., в който Стойков е работил на длъжност "помпиер - подземен" в участък "водоотливен", касаторът е приел, че е от първа категория, а този от втория период, през който Стойков е бил на същата длъжност и на същото работно място - от 1.01.2000 г. до 9.03.2009 г. - е посочил, че трудът му попадал в чл. 2, т. 3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП - обн., ДВ, бр. 123 от 23.10.1998 г., в сила от 1.01.2000 г.), тъй като бил полаган в открит рудник и следвало да се зачете за такъв от втора категория. За да отмени процесното решение № 308 от 2.08.2010 г. на касатора, първоинстанционният съд е приел, че положеният от Стефан Стойков труд за периода от 1.01.2000 г. до 31.01.2010 г. на длъжността "помпиер - подземен" в "Кремиковци Рудодобив" АД попадал в приложното поле на чл. 1, т. 1 НКТП и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г., тъй като било установено, че лицето е полагало труд изцяло под земята в подземен хидротехнически обект (водоотливна шахта). Позовал се е на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице е дало заключение, че работата на "помпиер-подземен" е била свързана с обслужване на помпени уреди, работещи в непрекъснат режим на работа, разположени под земята. Въз основа на длъжностната характеристика и представената характеристика на работното място съдът е приел, че липсвали данни за полагане на надземен труд. Изложил е мотиви, че мястото на работа на лицето е било във "водоотливна шахта" на рудник "Кремиковци", която била изцяло намираща се под земята. По съображения в този смисъл и въз основа на заключението на вещото лице е извел извода за приложимост на чл. 1, ал. 1 НКТП и обуславящ първа категория труд за целия период. Решението на Административния съд София-град е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция, а доводите на касатора се преценяват за неоснователни. От фактическа страна е безспорно установено, че Стефан Георгиев Стойков през периода от 2.07.1992 г. до 31.12.1999 г. е работил като "помпиер-подземен" в рудник "Кремиковци", участък "Водоотливна шахта", която поддържа съоръжения за изпомпване на подпочвените води от Кота 315 м и водата от двата котлована, образувани на дъното на рудника във водосборниците на галерия Кота 480 м. Не се спори и че през следващия период - от 1.01.2000 г. до 31.01.2010 г., е продължил да работи на същата длъжност, при същата трудова функция, на същото работно място. Видно от приложеното по делото удостоверение обр. УП-3 с вх. № 968-02/15.07.2009 г., издадено от "Кремиковци - Рудодобив" АД (л. 31 от административната преписка), Стойков е заемал длъжността "помпиер-подземен" от 2.07.1992 г. до 9.03.2009 г. и този труд е определен от работодателя като такъв от първа категория - Инструкция № 13/2000 г. Работното място, на което Стойков е полагал труда си за същия период, е безспорно установено и от писмо изх. № 286-02 от 15.04.2010 г. (л. 26), изпратено от осигурителя до НОИ, в което е посочено, че въпросният труд е бил положен във "Водоотливна шахта" в "Кремиковци Рудодобив" АД. В длъжностната характеристика (л. 9) също е посочено мястото на работа - в пункт II от същата - отговорности за длъжността, заемана от Стефан Стойков, е отбелязано "да спазва всички правилници и инструкции за безопасна работа в подземни рудници". Сега обжалваното решение на Административният съд София-град е постановено при повторното разглеждане на делото след отмяната от Върховния административен съд на решение № 4349 от 22.12.2010 г. по административно дело 6759 от 2010 г. и връщането му на първоинстанционния съд за изясняване на същественото обстоятелство в случая - работното място и трудовата функция на подземния помпиер в открит рудник идентични ли са с посочената в чл. 9, ал. 5, т. 7 на Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. дейност "водоотлив" и участък или звено с идентично наименование. При новото разглеждане на делото са изпълнени задължителните указания на ВАС - шесто отделение, дадени с касационното решение № 7565 от 31.05.2011 г. по административно дело № 2768 от 2011 г. и е назначена съдебно-техническа експертиза, по която е прието изготвеното заключение, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено. Решаващият състав, съобразявайки се с указанията на Върховния административен съд, обосновано е приел, че работното място на Стойков отговоря на условията на чл. 1, т. 1 НКТП и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. Установено е мястото на извършване на работата, продължителността на времето на работа под земята, характерът на длъжността и дълбочината на хидротехническото съоръжение, и е изведен правилният извод относно категоризирането на спорния осигурителния стаж като такъв от първа категория труд. Мотивиран е изводът на съда, че прилагането на чл. 9, ал. 5, т. 7 от Инструкция № 13 от31.10.2000 г. от страна на административния орган е било извършено без да се изясни фактическата обстановка, характеризираща работното място на лицето. В касационната жалба се твърди, че рудникът бил от открит тип като надземната работа надхвърляла 50 %. Това твърдение не е в противоречие с факта, че в открит рудник има подземен участък - "Водотливна шахта", в който трудовата функция, степента на вредност и тежест на длъжността "помпиер-подземен" се покрива със степента на вредност и тежест на същата длъжност в подземен рудник. Спорът от коя категория е трудовият стаж, придобит от Стефан Георгиев Стойков на посочената длъжност през двата периода - от 2.07.1992 г. до 31.12.1999 г. и от 1.01.2000 г. до 31.01.2010 г. е свързан с тълкуването и прилагането на чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Съгласно цитираната разпоредба, от първа категория е трудът на всички подземни работници и служители до началник участък от подземните минни и руднични участъци за добив на въглища, руди и нерудни изкопаеми. От нейното систематическо, граматическо и логическо тълкуване се налага извод, че определящият фактор, за да бъде отнесен съответният труд към първа категория, е той да е положен в подземен участък. За осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, е категоризиран трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Съгласно чл. 1, т. 1 НКТП, от първа категория е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство. В процесния случай от решаващо значение е обстоятелството, че трудът на подземния помпиер изцяло се полага под земята - в подземен хидротехнически обект, както е приел и съдът. От заключението на вещото лице е видно, че няма разлика в производственото предназначение и структурата на звено "Водоотливна шахта" в подземен рудник и в открит рудник. Експертът е посочил, че работата на "помпиер-подземен" е свързана с обслужване на помпени уредби, работещи в непрекъснат режим на работа, разположени под земята - на Кота 315 м и Кота 480 м. Безспорно е установено, че мястото на работа на Стойков е било във водоотливна шахта на рудник "Кремиковци", която изцяло се е намирала под земята. В тази връзка са неоснователни наведените оплаквания в касационната жалба за противоречия в заключението на вещото лице: от една страна експертът определял, че дейността на водоотлива се осъществявала чрез подземни минни изработки, обособени в отделен участък, а от друга страна - че отводнителната шахта била подземен хидротехнически обект. Излага доводи, че експертът не е изяснил има ли разлика между хидротехническо съоръжение и хидротехнически обект като язовири, каскади и др., без да има компетентност на хидроинженер. От данните по делото е видно, че назначената експертиза е изпълнила възложената й задача и заключението на вещото лице не е било оспорено от СУСО. Процесуалният представител на касатора не е възразил срещу съдебно-техническата експертиза при изслушването й в съда. В случай, че страната оспорва заключението в експертизата е имала възможност да поиска назначаване на допълнителна или тройна, но това не е сторено. Още повече, че оспорването му пред касационната инстанция е процесуално недопустимо. Въз основа на констатациите на съдебния експерт и предвид доказателствата по делото правилно е прието, че характерът на работата, изпълнявана от Стефан Стойков, изисква полагане на труд под земята в подземен участък на открит рудник. Както беше посочено по-горе, в случая по категоричен начин са установени условията на работа, която Стойков е изпълнявал в процесния период. Обосновано съдът е достигнал до извода, че въпросният участък "Водоотливна шахта" е подземен участък и степента на тежест и вредност на труда на заетите под земята работници съответства на тази на подземните работници от подземните рудници. Следва да бъде споделен изводът, че и работното място на Стойков отговоря на условията на чл. 1, т. 1 НКТП и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за категоризиране на труда му като такъв от първа категория. Ето защо, при установените по делото безспорни данни, че изпълняваната от Стефан Георгиев Стойков трудова функция на подземен помпиер в участък "Водоотливна шахта" на рудник "Кремиковци" е била полагана в подземен хидротехнически обект, първоинстанционният съд обосновано е приел, че трудът му неправилно е бил определен от административния орган като труд от втора категория, и е извел верен извод за незаконосъобразност на процесното решение № 308 от 2.08.2010 г. на касатора. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че по наведените в нея доводи касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските. Доводът за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат е неоснователен - видно от приложения списък на разноските, присъдените разноски включват възнаграждение за вещо лице и хонорарът на адв. Паунова съгласно договора за правна защита и съдействие по адм. дело № 2768 от 2011 г. на ВАС и адм. дело № 6759/2010 г. на Административния съд София - град. При този изход на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените разноски от ответника по касационната жалба - Стефан Георгиев Стойков, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Нина Иванова-Алексиева (л. 60) и изплатено по него възнаграждение възлизат на сумата от 300 (триста) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,