Решение № 3248 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14788/2012 г.

Решение № 3248 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14788/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на РДНСК Североизточен район, представлявана от юрк. Бенева, против решение № 100/13.11.12 г. по адм. д. № 216/12 г. по описа на Административен съд - Шумен с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът ЕТ "Ексит 97 Петър Петров", гр. Шумен, в писмен отговор на адв. Гатев, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение като постановено в отсъствие на твърдяните пороци, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на ЕТ "Ексит 97 Петър Петров" в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-СИР-98/4.06.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Североизточен район е наредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ строеж " Надстройка на част от съществуваща сграда", находящ се в УПИ VI, кв. 121 по плана на гр. Шумен, реализиран от собственика, едноличен търговец. С постановеното по делото решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Този решаващ извод е мотивиран с довода, че заварената сграда, независимо, че е претърпяла преустройство с промяна на предназначението въз основа на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, не е променена в хоризонтално и вертикално отношение, предвид което обособената на третото съществуващо ниво канцелария не представлява "надстройка". Касационната жалба, подадена срещу това решение с оплакване за постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необосновано, е неоснователна. Липсва спор относно обстоятелството, че процесната сграда е отразена в устройствения план от 1966 г. и като "заварена" по смисъла на чл. 53 ЗУТ може да бъде преустройвана вътрешно, да се сменя предназначението й или да се ремонтира без да се изменя външното й очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват съществено носещите конструкции. По делото са приложени строителни книжа за разрешено по надлежния ред преустройство и промяна предназначението на сградата, предмет на изследване от назначената по делото съдебно техническа експертиза, изготвена от инж. Желев, който в писменото си заключение, неоспорено от страните и потвърдено в съдебно заседание е посочил, че в представения проект "Заснемане на фасада и разрез ЮГ" процесната сграда, бивша стратификация и цех за китеници, е на различни нива - от северозапад - на две нива, а на югоизток - на три нива. Експертът е установил, че след преустройството сградата не е претърпяла изменение в хоризонтално и вертикално отношение, а при огледа на място, че в третото ниво на сградата, в което е обособена т. нар канцелария е оставен отвор в хоризонталната конструкция, през който е видим дървен гредоред. Това обстоятелство кореспондира напълно с начина на изграждане на сгради от вида на процесната в периода 60-70 години на ХХ-ти век. От тук следва, че определянето на строежа като "надстройка" е без опора в писмените доказателства и установяванията по преписката. Ето защо, при липсата в действителност на строеж от категорията на описания в заповедта, изводът относно издаване на последната при неизясненост на релевантните факти и обстоятелства и в нарушение на материалния закон е обоснован и съответстващ на материалния закон. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа наличието на данни за незаконност на преустройството по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тъй като тази хипотеза не е посочена като правно основание за издаване на заповедта, а конкретни установявания в тази насока липсват. Следва обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение