Решение № 996 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12543/2013 г.

Решение № 996 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12543/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Пазарджик, чрез пълномощника юрисконсулт Величка Кадийска, против решение № 454/18.07.2013 г., постановено по адм. дело № 442/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отменено решение № 10/22.04.2013 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Димитър Стоянов Димитров от с. Алеко Константиново, област Пазарджик, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от пълномощника адв. Александър Шопов. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отменено мотивирано решение № 10/22.04.2013 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 4504173566 ПР-105/08.03.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането, потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на РУСО, неправилно е отказано изменение на отпуснатата пенсия на Димитър Стоянов Димитров в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО с оглед представените доказателства за категорията на труда на длъжността "шофьор" през периодите от 01.11.1980 г. до 28.02.1989 г. и от 16.04.1990 г. до 31.03.1993 г. Съдът е приел, че от показанията на разпитания по делото свидетел Михаил Янакиев се установява, че през посочените периоди жалбоподателят е извършвал международни превози и превози в страната като шофьор на автобус с 44 места по маршрут Пазарджик-Русе-Кишинев-Одеса, пътувал е също до Унгария, Гърция и Турция, като е извършвал както дневни, така и нощни маршрути, а за извършените пътувания са изготвяни форма 76, пътни листове и бланков билет за всеки маршрут. Според съда от тези показания се налага извода, че през посочените периоди Димитър Стоянов Димитров е извършвал превози на пътници в чужбина по утвърдени графици и разписания и затова трудът му следва да се зачете от втора категория на основание т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП-отм./, предвид разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.). Съдът е изложил също, че в случая свидетелските показания за установяване на категорията на трудовия стаж са допустими, предвид разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, тъй като от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че липсват данни, от които да се установи в какво се изразява упражняваната от жалбоподателя дейност като "шофьор на автобус" в "Бесатур"АД и няма друг способ за установяване на правно значимите обстоятелства. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Димитър Стоянов Димитров е подал заявление с вх. № МП-13013/26.06.2008 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и такава му е отпусната с разпореждане № 4504173566/08.08.2008 г., при зачетен осигурителен стаж: от втора категория - 5 месеца; от трета категория - 40 години, 3 месеца и 27 дни; общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 40 години, 10 месеца и 5 дни. От същия е подадено заявление /молба/ с вх. № МП-5450/21.02.2013 г. с искане за преизчисляване на стажа за периода от 01.10.1971 г. до 01.03.1997 г. при условията на втора категория труд, за определяне размера на пенсията, като е приложено удостоверение обр. УП-3, издадено от "Бесатур" АД с изх. № 31/20.02.2013 г. По подаденото заявление е постановено разпореждане № 4504173566 ПР-105/08.03.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при РУСО гр. Пазарджик, като искането изменение на пенсията е отказано по съображения, че не са изпълнени условията по чл. 53а ПКТП (отм.) за зачитане на труда от втора категория. При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено с мотивирано решение № 10/22.04.2013 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик, което е предмет на оспорването пред съда. Пред първоинстанционния съд решението е обжалвано относно зачитането на категорията на труда през периодите от 01.11.1980 г. до 28.02.1989 г. и от 16.04.1990 г. до 31.03.1993 г., поради което правилно първоинстанционният съд не е обсъждал категорията на труда през периода от 01.03.1989 г. до 15.04.1990 г. От правна страна, в разпоредбата на т. 53а ПКТП (отм.) е предвидено, че се зачита от втора категория трудът на водачите на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. Предвид събраните по делото доказателства, изводите на първоинстанционния съд за това, че през процесните периоди трудът, положен от Димитър Стоянов Димитров на длъжността "шофьор на автобус" отговаря на изискванията на т. 53а ПКТП (отм.) е необоснован, поради което и неправилен. В приложеното към заявлението за изменение на пенсията удостоверение обр. УП-3 изх. № 31/20.02.2013 г., издадено от "Бесатур" АД, е посочено, че през периодите от 01.11.1980 г. до 28.02.1989 г. и от 16.04.1990 г. до 31.03.1993 г. Димитър Стоянов Димитров е заемал длъжността "шофьор на автобус". Към заявлението не е приложено друго доказателство, а по делото не са представени никакви писмени доказателства, от които да се установяват факти и обстоятелства, които да са релевантни за квалифицирането на положения труд през процесните периоди по т. 53а ПКТП (отм.). В изслушаното по делото заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е посочено, че липсват данни, от които да се даде заключение в какво се състои упражняваната дейност от Димитър Димитров на длъжността "шофьор на автобус" през процесните периоди, по ведомостите за заплати не може да се установи категорията на полагания труд, тъй като до 01.03.1999 г. осигурителните вноски за ДОО не зависят от категорията на труда, а след тази дата Димитър Димитров е осигуряван за трета категория. В показанията на разпитания по делото свидетел Михаил Янакиев действително се твърди /както е приел и първоинстанционният съд/, че през процесните периоди Димитър Димитров е извършвал международни превози и превози в страната като шофьор на автобус с 44 места по маршрут Пазарджик-Русе-Кишинев-Одеса, пътувал е също до Унгария, Гърция и Турция, като е извършвал както дневни, така и нощни маршрути, а за извършените пътувания са изготвяни /от самия свидетел/ форма 76, пътни листове и бланков билет за всеки маршрут. Неправилно въз основа на тези показания обаче съдът е направил извода, че трудът през процесните периоди следва да се категоризира по т. 53а ПКТП (отм.). На първо място, предвид разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО установяването на категорията на труда чрез свидетелски показания е недопустимо. Първоинстанционният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК, тъй като в случая не е доказано, че е налице хипотезата на тази норма. По делото не е установено, че са съществували и са унищожени или загубени не по вина на Димитър Димитров документи, които да установяват факти и обстоятелства, релевантни за квалифицирането на положения от него труд през процесните периоди по т. 53а ПКТП (отм.). Констатацията на вещото лице, че липсва личното досие на лицето не може да бъде приравнено на такова доказване, тъй като липсват данни, че документи за правнозначимите факти изобщо са съществували. Няма твърдения или данни дали личното досие е съществувало към датата от подаване на заявлението за отпускане на пенсията /26.06.2008 г./ и съответно защо към този момент не е направено искане за тяхното събиране. В това заявление за периода от 01.10.1971 г. до 01.03.1997 г. трудът на Димитър Стоянов Димитров е деклариран от самия него на длъжност "шофьор микробус" въз основа на трудова книжка № 92 и е зачетен въз основа на данните в тази книжка от трета категория. Наред с това, дори и да се приеме, че свидетелските показания са допустими в случая, то от показанията на разпитания свидетел не се установяват факти и обстоятелства, които да обосноват извод, че трудът на ответника е бил от вида на изброените в т. 53а ПКТП (отм.). За да се зачете по тази точка трудът на водачите на автобуси е необходимо същите да са от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици. Предвид разпоредбата на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) е без значение дали трудът е полаган в транспортна фирма и в кой отрасъл на производството е полаган, стига работата да е свързана със същата вредност и тежест на труда. В случая липсват доказателства за установяване на вредността и тежестта на труда, изпълняват от ответника, за да се направи преценка дали е същият като този на работниците по т. 53а ПКТП (отм.). По делото не е доказано, че "Бесатур" АД, която е туристическа фирма и е осъществявала основно туристически пътувания /в този смисъл са данните в удостоверението за актуално състояние по ф. дело № 12946/2007 г., както и показанията на свидетеля/ е осъществявала обслужване на вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици. Осъществяването на туристически пътувания по общо правило не представлява обслужване на пътнически линии по утвърдени разписания и графици. Маршрутът на туристическо пътуване и съществуването на времеви график за това пътуване не може да се приравни на обслужване на пътническа линия по утвърдени разписания и графици. В свидетелските показания всъщност не се съдържа и твърдение за графици и разписания, а само за това, че са съставяни форма 76 /присъствена форма/, пътни листи /каквито се съставят при всяко пътуване за целите на счетоводната отчетност/, както и бланкови билети, каквито по принцип се съставят при груповите пътувания. Твърдението на свидетеля, че трудът на Димитър Димитров е бил много тежък и натоварен, не представлява по естеството си твърдение за факт, а е извод /съждение/ на свидетеля, поради което не може да бъде взето предвид като доказателство за правнозначим факт. По изложените съображения, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при преценката на допустимите доказателствени средства и на доказателствената сила на събраните доказателства, изводите до които е достигнал не съответстват на събраните доказателства, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно и следва да бъде отменено, а поради това че не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане, спорът следва да бъде решен по същество, като бъде отхвърлена жалбата на Димитър Стоянов Димитров против решение № 10/22.04.2013 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 4504173566 ПР-105/08.03.2013 г. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за това производство е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение