Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г.

Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска На основание чл. 419, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, е постъпило във ВКС на РБ, искане от главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила определение № 22/26.01.2010 г. по в. н. ч. д. № 12/2010 г. на окръжен съд- гр. Видин. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалния закон. Отправено е искане за възобновяване на наказателното дело и връщане на делото на районен съд-гр. Видин. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. П. и Г. в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител изразяват становище за недопустимост на искането, предвид липсата на страна, в чийто интерес е направено то. В. Николов не участва в производството. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивният акт е отменено определение на районен съд-гр. Видин и потвърдено постановление на районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство. С първоинстанционното определение е отменено постановлението на районна прокуратура-гр. Видин и делото-върнато в досъдебната фаза с дадени задължителни указания, в съответствие с разпоредбата на чл. 243, ал. 5, т. 3НПК. Искането на Главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 26.01.2010год, а искането постъпило във ВКС на РБ - на 07.07.2010 г., т. е. в законно установения по смисъла на чл. 421, ал. 1 НПК срок. Несъстоятелни са доводите на адв. Куртева, относно недопустимостта на искането за възобновяване на наказателното дело, поради липсата на страна, в чиято полза е изготвено искането. Главният прокурор разполага с процесуалните пълномощия и задължения, във всички случаи, при които е констатирана материална и процесуална незаконосъобразност на актовете по чл. 419НПК, ал. 1пр. II-ро НПК, да сезира ВКС на РБ за отмяна по реда на възобновяването на съдебния акт. Разгледано по същество, е основателно. Районна прокуратура-гр. Видин с постановление от 01.09.2009 г. е прекратила воденото срещу И. С. П. и Г. С. Г. наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1НПК. В. И. Николов по реда на чл. 243, ал. 3НПК е атакувал акта на представителя на обвинението и районният съд е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство и върнал делото с дадени задължителни указания на прокурора. Този съдебен акт е постановен в разрез с процесуалните правила по смисъла на чл. 243, ал. 3 НПК. Николов не е от кръга на процесуално легитимираните лица, които имат възможност на атакуват прокурорския акт-обвиняем, пострадал, ощетено юридическо лице. Образуваното наказателно производство е за извършено престъпление по чл. 309 НК и обществените отношения, които се засягат с този вид престъпно посегателство е различен-реда и правната сигурност на документирането. Жалбоподателят не е имал качеството на пострадал. По смисъла на чл. 74, ал. 1НПК, това е само лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Отделни права на гражданите могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че Николов е придобил качеството на пострадал, предвид обществените отношения, защитени пряко от посегателствата по смисъла на глава IХ НК. Поради това, районният съд незаконосъобразно се е произнесъл по законосъобразността и обосноваността на постановлението, сезиран с жалба от Николов, който не е бил надлежна страна, с процесуална възможност да атакува постановлението на районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство, вместо да я остави без разглеждане. Недоволни от първоинстанционния съдебен акт са останали И. П. и Г. Г., които са го атакували пред въззивната инстанция. Окръжният съд, отново в разрез с процесуалните правила-тези по чл. 243, ал. 6НПК, се е произнесъл по същество. Двете лица не са привлечени в качеството на обвиняеми с постановление по смисъла на чл. 219НПК, а фактът, че срещу тях се води наказателно производство не им придава качествата на тази процесуална фигура. Следователно за тях липсва възможност да атакуват съдебния акт и неправилно образуваното въззивно производство не е прекратено. Изложеното обуславя необходимостта от възобновяване на наказателното дело, отмяна на атакувания по този ред съдебен акт и прекратяване на производството по делото. Не може да бъде удовлетворено искането за връщане на делото на районния съд, поради изтъкнатите в него съображения за липсата на процесуална легитимация на лицата да атакуват постановлението за прекратяване на наказателното производство. При съществуване на изискуемите се предпоставки за това, тази възможност е предоставена на горестоящия прокурор, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 9НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение