Решение № 5414 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15816/2013 г.

Решение № 5414 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15816/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от общински съвет - Сопот против решение № 2063 от 1.10.2013 г. по адм. дело № 3705/2012 г. на Административен съд - Пловдив. В жалбата се поддържат доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - Пловдив е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по протест от прокурор в окръжна прокуратура - Пловдив за обявяване нищожността на решение № 78 по протокол № 11 от 24.07.2008 г. на Общинския съвет в община Сопот. Доводите му са били за допуснати съществени нарушения на материалния закон, изключващи възможността да се отдава под наем язовир (рибарник), публична общинска собственост, водещи до нищожност на административния акт. С решение № 2063 от 1.10.2013 г. по адм. дело № 3705/2012 г. на Административен съд - Пловдив е прогласена нищожността на решение № 78 по протокол № 11 от 24.07.2008 г. на Общинския съвет в община Сопот. От приложените писмени доказателства, решаващият съд е установил, че с оспореното решение, общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация; чл. 14, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е дал съгласие за провеждане на конкурс за отдаване под наем общински имот - рибарник, ПИ 000243, находящ се в местността "Арменица" в землището на град Сопот с площ от 8 554 кв. м. Имотът е актуван с акт за публична общинска собственост № 64 от 14.05.1998 г. и е предназначен за рибно-стопанска дейност. Предвидено е наемният договор да е със срок от пет години. За да обяви за нищожно оспореното решение, Административен съд - Пловдив е приел, че не са налице правните основания за отдаване под наем на процесния имот, поради което общинският съвет не е могъл да се разпорежда с него чрез отдаване под наем, а чрез концесиониране. В мотивите на съдебния акт е посочено, че е налице изменение на чл. 14 от ЗОбС, предвиждащо възможност да се отдават под наем свободни имоти публична общинска собственост, освен части от тях, но разпоредбата не е приложима, тъй като разпореждането с този имот е следвало да се извърши съгласно разпоредбите на Закона за концесиите (ЗК). Като краен извод съдът е приел, че след като процесният воден обект е извън приложното поле на § 4, ал. 1, вр. § 3 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), при неговото управление приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК, вр. чл. 19, т. 4, б. "в" от Закона за водите (ЗВ), тоест да бъде предоставен на концесия, а не да се отдава под наем по реда на ЗОбС. Решението е правилно. Административен съд - Пловдив правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на ЗК, който е специален по отношение на ЗОбС. В тази връзка правилно е взето предвид, че от представените по делото доказателства не се установява водният обект да попада в кръга на обектите по § 3 ПЗР на ЗСН, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН. Последната разпоредба, препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОбС по ДВ, бр. 96/1999 г., преди изменението на ЗОбС по ДВ, бр. 101/2004 г., след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост вече се урежда от чл. 14, ал. 7 ЗОбС. Следователно, след като водният обект е публична общинска собственост и липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1, вр. § 3 ПЗР ЗСН, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК, че обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост, се предоставят на концесия по реда на този закон. Правилото на чл. 14, ал. 7 ЗОбС изрично изключва от обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на ЗОбС, подлежащите на концесиониране обекти, в кръга на които попада и процесния с оглед неприложимостта на § 4 ПЗР ЗСН. С оглед изложеното, правилно Административен съд - Пловдив е приел, че в случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от общинския съвет акт. Правилни са изводите на съда, че при липса на материална компетентност, решението на общинския съвет за откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на посочения в решението имот е нищожно. Съдебното решение не страда от инвокираните от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,