Решение № 1931 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 969/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Шекеров от гр. София, срещу решение 7197 от 28 .11. 2022 г., постановено по адм. дело 6394 от 2022 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 303 от 03.06.2022 г. по преписка 443 от 2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), петчленен разширен състав, с което е установено ,че министърът на здравеопазването не е осъществил дискриминация по защитените съгласно чл.4,ал.1 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ признаци образование , лично положение и обществено положение по отношение на П. Шекеров, препятствайки го да упражнява професията си- [професия]. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт, в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него постановяване на решение по същество на спора, с което се приеме, че Шекеров е дискриминиран на сочените по-горе признаци, както и да бъде наложена административна санкция на нарушителя. Ответникът Комисия за защита от дискриминация, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Ответникът- министърът на здравеопазването, чрез своя процесуален представител , юрисконсулт Петрова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното първоинстанционно решение Административен съд София-град е приел, че решението на Комисията за защита от дискриминация е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 47 от ЗЗДискр., постановено е в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. Също така е посочил, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства, съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗЗДискр., а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че при издаването на Заповед РД-02-143/20.03.2020г., на основание чл.63,ал.1 от Закона за здравето/ЗЗдр./ , министърът на здравеопазването не е осъществил дискриминация по отношение на Шекеров , на защитени със закон принципи- образование , лично положение и обществено положение . Този извод е базиран на факта, че заповедта е издадена във връзка с усложняващата се епидемична обстановка в страната, свързана с разпространението на вируса COVID 19 ; с обявеното по решение на Народното събрание извънредно положение и въведени противоепидемични мерки, включително изграждане на контролно пропускателни пунктове на изходите на областните центрове. При разглеждане по същество жалбата на Шекеров съдът е счел, че с оспорената заповед не е препятствано правото на лицето да упражнява [професия] си професия, поради невъзможност свободно да се придвижва в страната. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя разбирането на първоинстанционния съд, че легитимацията с [заличен текст] карта , попада в обхвата на понятието служебна карта въведено в оспорената министерска заповед. На тази плоскост обоснован е изводът, че Шекеров , в качеството му на [професия] , не е поставен в по- неблагоприятно положение от лицата упражняващи права по трудово или служебно правоотношение при действието на сочената по -горе заповед за предприетите противоепидемични мерки. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение