Решение № 299 от 28.10.2025 г. на ВКС по т.д. № 20248002902790/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение №1109/09.04.2025г. по к.т.д. №2790/2024г. на ВКС, 1 т.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 855/19.07.2024г., постановено по в.гр.д. №1146/2023г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 262773 от 23.08.2022г., по гр. д. № 927/2020г. на СГС, е отхвърлен предявеният от Н. П. Д. срещу „Светлю Шишков С“ ООД обратен иск с правно основание чл. 219, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 74 ЗЗД за сумата от 134 892, 66 лева. В касационната жалба, подадена от Н. П. Д., се твърди, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск, неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС и не е извършил всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото. Сочи, че в производството по предявения срещу него иск от Гаранционния фонд, той е привлякъл надлежно като трето лице - помагач своя работодател - „Светльо Шишков С“ ООД и предявил срещу него обратен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, а от своя страна - „Светльо Шишков С“ ООД е привлякъл като трето лице -„Мото Пфое“ ЕООД и е предявил срещу него иск. Твърди, че Софийски апелативен съд е дал неправилна квалификация на предявения от него срещу „Светльо Шишков С“ ООД иск, като е приел, че същият е по чл. 74 ЗЗД и е разгледал непредявен иск. Твърди, че основанието на иска е неизпълнение от страна на работодателя му на задължението да сключи застраховка гражданска отговорност за автомобила, с който е настъпило ПТП. Твърди, че към датата на ПТП, той е бил служител на дружеството „Светльо Шишков С“ ООД и в това си качество е управлявал автомобила, за който работодателят му е следвало да сключи застраховка, независимо че е ползвател на МПС по лизингов договор. Твърди, че правната квалификация, дадена от апелативния съд, е в отклонение от диспозитивното начало и обстоятелствата, изложени в неговата искова молба, което обуславя недопустимост на решението в обжалваната му част. По подробно изложените съображения претендира отмяна на въззивното решение в атакуваната му част и уважаване на предявения иск. В проведеното съдебно заседание поддържа жалбата и претендира уважаването й чрез процесуалния си представител – адв. Д.. Претендира разноски. Ответникът – „СВЕТЛЮ ШИШКОВ С“ ООД оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител – адв. С., по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 11.12.2024г. Поддържа оспорването в съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Третото лице –помагач „МОТО ПФОЕ“ ЕООД оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 25.11.2024г., и в хода на съдебното производство чрез процесуалния си пълномощник – адв. Терзийска. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че не се спори относно настъпилото на 21.10.2011г. пътно- транспортно произшествие по вина на Н. Д. като водач на лекия автомобил „Форд“, модел „Торнео“, с ДК № СА 5748 МХ. Отчел е, че с влязла в сила на 16.02.2015г. присъда по НОХД №553/2013г. на СОС, Н. П. Д. е признат за виновен в това, че при ПТП е причинил по непредпазливост смъртта на пешеходката Катина Найденова Асенова, която пресичала пътното платно срещу отбивката за кв. „Черна бара“. САС е приел, че с решение № 499 от 18.01.2016г. по гр. д. № 5507/2015 г. на СГС, за което не се спори, че е влязло в сила, Гаранционен фонд е осъден да заплати на Иванка Василева Тодорова, като наследник по закон, сумата от 90 000лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Катина Найденова Асенова, починала при ПТП на 21.10.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.03.2015г. до окончателното плащане. Съдът е приел 10% съпричиняване на увреждането от страна на починалото лице. Посочил е, че Н. Д. не е бил конституиран като страна по горепосоченото дело и не е участвал в производството. Въззивният съд е приел, че се установява от представените платежни нареждания от 23.04.2015г., 10.02.2016г. и 16.06.2016г., че Гаранционният фонд е изплатил на Иванка Василева Тодорова сума в общ размер на 134 892, 66лв. - обезщетение за неимуществени вреди, лихва, държавна такса и разноски по делото. Отчел е, че Гаранционен фонд е представил регресна покана до ответника Н. Д., връчена му редовно на 16.03.2019г. Апелативният съд е посочил, че съгласно нормата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), но приложим с оглед датата на ПТП, Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, ако ПТП е настъпило на територията на Република България и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на наследницата на пострадалата Катина Асенова, САС е посочил, че във въззивната жалба на Н. Д. не са изложени оплаквания, поради което в тази част тя е бланкетна, но преценявайки всички критерии по чл. 52 ЗЗД, е счел, че определеното обезщетение е в справедлив размер. По възражението за съпричиняване, съдът е приел, че пострадалата е предприела пресичане на необозначено за целта място, но тя е пресичала път извън населено място и в близост не е имало пешеходна пътека. При определяне процента съпричиняване, съдът е приел, че вината на водача на МПС за настъпване на ПТП е по-голяма от тази на пострадалата, тъй като липсват данни за предприето аварийно спиране, при което не би настъпил инцидента. Счел е, че възприетият процент съпричиняване - 10 % е съобразен с конкретния случай и възражението за по-голям принос на пострадалата е неоснователно. По отношение на предявения от Н. Димитров Д. обратен иск против привлеченото от него трето лице – помагач - „Светлю Шишков-С“ ООД, апелативният съд е приел, че твърденията са, че при процесното ПТП Н. Д. е управлявал служебен автомобил, който е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от работодателя му. Посочил е, че се твърди, че работодателят е бил длъжен да сключи „Гражданска отговорност“ за служебното МПС съгласно разпоредбата на чл. 259, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Апелативният съд е посочил, че претендираното от ищеца Н. Д. регресно право намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 74 ЗЗД. Въззивният съд е изтъкнал, че съгласно чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора, като от правото да встъпи в правата на удовлетворения кредитор се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което има правен интерес от изпълнението. САС е приел, че Н. Д. е осъден с влязла в сила присъда за извършено от самия него нарушение, поради което плащайки претърпените вреди от наследницата на починалата при процесния пътен инцидент, изпълнява свое, а не чуждо задължение. Посочил е, че липсва причинна връзка между твърдяното поведение на работодателя му - „Светлю Шишков – С“ ООД и настъпилите вреди, поради което за „Светлю Шишков – С“ ООД не възниква задължение да ги поправи. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 110, ал.1, т.3 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке, т.е. водачът Н. Д. е бил длъжен, преди да поеме управлението на лекия автомобил, да се увери, че за същия е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед горното апелативният съд е приел, че за Н. Д. не е възникнало регресно право по чл. 74 ЗЗД и искът му следва да бъде отхвърлен. С определение №1109/09.04.2025г. по к.т.д. №2790/2024г. на ВКС, 1 т.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск – когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №5/20.02.2012г. по гр. д. № 658/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 77/08.03.2011г. по гр. д. № 127/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 92/23.07.2010г. по гр. д. 92/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/07.04.2009г. по т. дело №623/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №176/03.11.2010г. по т. дело №118/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №186/26.11.2010г. по т. дело №417/2009г. на ВКС, ТК и други/ е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т. е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в атакуваната му част по обратния иск, предявен от Н. Д., е процесуално недопустимо. САС е приел, че обратният иск е по чл. 74 ЗЗД и е разгледал претенцията на незаявено основание. Позовал се е на непосочено фактическо твърдение от ищеца, който не е поддържал, че е платил вместо ответника по обратния иск, т.е. че е изпълнявал чуждо задължение при наличие на правен интерес, за да се приеме, че искът му следва да е с правна квалификация по чл. 74 ЗЗД. С оглед принципа на диспозитивното начало, съдът е длъжен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения, изложени в исковата молба и основаването на други, които не са релевирани по надлежния ред, води до недопустимост на съдебното решение. Изложените от ищеца Н. Д. обстоятелства по претенцията му са различни от позоваване на фактическия състав на регрес по чл. 74 ЗЗД, а именно той твърди в исковата молба по обратния иск, че поради неизпълнение от страна на неговия работодател - „Светлю Шишков С“ ООД, на законовото му задължение по чл. 259, ал.1, т.1 КЗ /отм./ да сключи застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил, за него са произтекли вреди, съответни по размер на сумата, която е осъден да заплати на Гаранционния фонд и която не би платил той, а би била поета от застраховател при сключване на застрахователен договор за въпросното МПС. Изложените обстоятелства сочат на правна квалификация на иска на ответника към привлеченото от него трето лице по чл. 49 ЗЗД, а именно твърдят се вреди, произтекли от неправомерно поведение на „ Светлю Шишков С“ ООД, изразяващо се в несключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил. Следователно апелативният съд, разглеждайки иск по чл. 74 ЗЗД, при липса на твърдения в обстоятелствената част на исковата молба за заплащане на чуждо, тежащо върху ответника, задължение от страна на ищеца Н. Д., е постановил недопустимо решение по обратния иск, което следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС в тази му част. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените в настоящото производство разноски съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение