Решение № 7317 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15218/2018 г.

Решение № 7317 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15218/2018 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администртивно процесуалния кодекс /АПК./ Образувано е по касационна жалба на Т. Георгиев със съдебен адрес [населено място], [улица], против решение № 960/9.10.2018 г. на Административен съд София- област, постановено по адм. дело № 828/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу протокол за изземване № 58/11.08.2018 г., издаден от доктор З. Ангелов, официален ветеринарен лекар на Граничен инспекционен пункт Калотина. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора, с което оспореният протокол бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - З. Ангелов, чрез упълномощения процесуален представител в съдебно заседание оспорва изцяло касационната жалба. С твърдения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение моли същото да бъде оставено в сила. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли подадената жалба срещу Протокол за изземване № 58/11.08.2018 г., издаден от д-р З. Ангелов, официален ветеринарен лекар на Граничен инспекционен пункт Калотина, Административен съд София - област правилно, въз основа на събраните по делото доказателства приема, че оспореният протокол за изземване е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административно - производствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът е изложил подробно мотиви, относно наведените възражения на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения протокол и е стигнал до извода, че непосочването в протокола на имената и длъжността на посочения свидетел -митнически орган в ГКПП, а полагане единствено на личния печат и подпис е порок на акта, който не е от категорията на съществените, тъй като свидетелят лесно може да бъде установен. Твърдението за незаконосъобразност на протокола, поради това че е съставен на стара бланка, в която невярно е посочено името на институцията, от която е административния орган издател на акта, съдът е отрекъл с мотиви, че наименованието на иснтитуцията, считано от 2011 г. е Българската агенция за безопасност на храните и правилно е изписано в оспорения протокол. В заключение, съдът е приел, че протокола е издаден при спазване на административно- производствените правила и не са налице твърдяните нарушения и основания за отмяната му поради порок по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Изложени са мотиви, че административният орган правилно е приложил материалния закон и по-конкретно нормата на чл. 200, ал. 1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, която е действаща и актуална към момента на издаване на протокола, като е отхвърлено твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта, поради непосочване на разпоредби на Наредба № 47 от 20.04.2006 г., както и на чл. 2 от Регламент /ЕО/206/2009 от 5.03.2009 г. на Комисията относно въвеждането в Общността на пратки с продукти от животински произход за лична консумация. Според съдът липсата на информация на самия граничен пункт, посредством информационни табели, брошури или други начини за оповестяване на действащата забрана сама по себе си не може да обоснове като последица незаконосъобразност на обжалвания административен акт, както и обстоятелството, че касатора не е бил наясно със забраната за въвеждане на територията на страната на продукти от животински произход не е основание за отмяна на оспорения протокол, предвид основен принцип според съдът, че незнанието на закона не извинява незнаещия. Непосочването в протокола на възможността за обжалването му по съдебен ред и срокът за това, според съдът не е ограничило правото на защита на касатора, тъй като същият е осъществил това право в пълен обем. Съдът е счел, че оспореният протокол е издаден и в съответствие с целта на закона- да бъде възпрепятстван вноса на храни, потенциално съдържащи патогенни причинители на инфекциозни заболявания по животните, което при усложнена епизоотична обстановка, към датата на съставяне на протокола, може да доведе до риск за националната сигурност. Обжалваното решение е правилно. Не са налице наведените с касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението като обосновано и законосъобразно, следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 1.01.2019 г./ настоящата касационна инстанция в този си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. В изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от АПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимият материален закон. Поотделно са обсъдени всички твърдяни от касатора основания за незаконосъобразност на оспорения протокол, като са изложени правилни, логични и последователни мотиви, обосновани от доказателствата по делото и приложимият закон. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на подадената жалба срещу протокол за изземване № 58/11.08.2018 г., издаден от д- р З. Ангелов, официален ветеринарен лекар на Граничен инспекционен пункт Калотина, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящият съд съвпадат с направените от първоинстанционния съд в атакувания съдебен акт констатации. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни и са идентични с тези наведени в жалбата пред Административния съд, които са обсъдени изцяло в мотивите на обжалваното решение. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания, че решението е постановено при превратна преценка на събраните по делото доказателства в полза на ответника, без наличието на доказателства обосноваващи законосъобразност на оспорения протокол. При правилна преценка относно спазване на административно производствените правила за неговото съставяне, съдът е достигнал до законосъборазният извод, че пропуските в протокола са несъществени и не представляват самостоятелно основание за неговата отмяна. Полагането на личен печат на митническия служител, посочен като свидетел в протокола, позволява изцяло неговата идентификация, включително чрез трите му имена и длъжност. Спореният протокол съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, макар и кратки са посочени релевантните факти и правното основание - разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност. Нормата на посочената разпоредба е императивна, че когато официалният ветеринарен лекар установи, че физически лица пренасят продукти от животински произход, /каквито безспорно са млечните продукти внесени от касатора/, за лична консумация над количествата, определени в наредбата по чл. 188, ал. 2, той ги изземва. С издаване на процесния протокол е постигната и целта на закона за възпрепястване на вноса на храни от животински произход от страни, извън Европейския съюз каквато е Сърбия, които създават потенциална опасност за живота и здравето на българските граждани, включително и за самия касатор. Обстоятелството относно незнанието на касатора за забраната за пренасяне на животински продукти на теритарията на ЕС, както и недостатъчната дейност на БАБХ за нейното оповестяване на граничният пункт, чрез информационни табели, брошури или други материали, не може да обоснове незаконосъобразност на оспорения протокол, като в тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Непознаването на закона и забраните за внос от жалбоподателя са неотносими към материалноправните предпоставки по чл. 200, ал. 1 от ЗВМД, които в случая безспорно са налице и не могат да служат като основание за отмяна на оспорения протокол, тъй като непознаването им не го извинява. Неоснователни изцяло са доводите за неправилност на решението, които по същество възпроизвеждат възражения, идентични с поддържаните в първоинстанционното производство. Същите подробно са обсъдени от първоинстанционният съд и правилно са отхвърлени като неоснователни, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Предвид гореизложеното, касационният състав приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Решението не страда от релевираните пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият състав на пето отделение на Върховен административен съд