Решение № 14653 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение 133 от 13.03.2020 г. по адм. дело 570/2019 г. на АС Хасково, с което е отменено негово уведомително писмо (УП) 02-260-6500/1981/14.02.2019 г., с което е отказано финансово подпомагане на В. Гочев по подадено от него заявление с УИН 26/120617/68089 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 Биологично земеделие (БЗ), от ПРСР 2014-2020 г. направление Биологично растениевъдство (БР)за кампания 2017 г. и преписката е върната за ново произнасяне в обжалваната му част относно сума в размер на 2614, 51 лева. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Гочев против уведомителното писмо бъде отхвърлена, като претендират и присъждане на направените и двете инстанции деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба В. Гочев в представени от процесуалния му представител писмени становища оспорва жалбата, излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли, като претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, разгледано по същество е и правилно. Съдът е изяснил напълно релевантните за спора факти, като въз основа на същите и при извършената пълна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал.1 АПК е приел, че административен акт в оспорената му част е издаден от некомпетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма и предвидените административнопроизводствени правила, както и при неправилно приложение на закона. Решението е правилно. От съдържанието на оспореното УП се установява, че отказът на органа да изплати подпомагане в размер на 2614, 51 лв. е обоснован с посочване в таблица с изчисления на финансово подпомагане по направление БР на заявената за участие площ от 2,4 ха (графа 2), в която в графа 8 - Санкционирана площ за неспазени базови изисквания са посочени 0 ха, в графа 11 Санкционирана площ за неспазени изисквания за управления 0 ха и в графа 16 Неспазени изисквания за управление е посочена сумата 2614,51 лв.В обясненията към съответните графи в таблицата е посочено, че посочената в графа 2 е тази по подаденото от Гочев заявление, към графа 8 е посочено, че е установена площ съгласно раздел V Намаления при неспазване на базови и изисквания за управление за направленията по мярка 11 БЗ от ПРСР 2012-202 бука а направление БР, буква А Базови изисквания от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по м.11 БЗ от ПРСР 2014-2020 г., утвърдена със заповед РД-09-233/12.03.20018 г. на МЗХГ на основание чл. 13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., а в това към графа 16 е дадено обяснение, че е санкция в лева, наложена съгласно раздел V Намаления при неспазване на базови и изисквания за управление за направленията по мярка 11 БЗ от ПРСР 2012-202 бука а направление БР, буква Б Изисквания за управление от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по м.11 БЗ от ПРСР 2014-2020 г. , утвърдена със заповед РД-09-233/12.03.20018 г. на МЗХГ на основание чл. 13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Същевременно в графи 10, 11 и 12 , съответно установена площ след проверка на изискванията за управление (2,4 ха), санкционирана площ за неспазени изисквания за управление (0 ха) и установено неспазване в текущата година на всички базови изисквания по управление, засягащи над 50 % от заявените за подпомагане площи е посочено, че такива не са установени. Същевременно в таблицата Площи с неспазени изисквания по управление е посочено, че няма такива. При това обоснован е изводът в обжалваното решение, че в уведомителното писмо не е посочено нарушение на нито едно от конкретно посочените в Приложения 2 към нормата на чл. 13 от наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка БЗ от ПРСР за периода 2014-2020 г. От така установеното следва, че изводът за постановяване на акта в нарушение на изискванията за неговата форма, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е правилен и обоснован. Същевременно следва да бъде посочено, че съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция - в случая ДФЗ, представляван от заместник изпълнителния директор има правомощия да намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., като в акта липсва изрично произнасяне предвид тези правомощия, което от своя страна също води до извод за допуснато нарушение на изискванията за форма на акта. По аналогичен начин и в разпоредбата на чл. 13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. е предвидено, че когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. С обжалваното писмо обаче е постановено оторизиране на сума в размер на 0 лв., като липсва изрично разпореждане по смисъла на цитираните нормативни разпоредби, при което актът е постановен и в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК липсва ясно изразена разпоредителна част, съобразно предвидените в закона правомощия. Обоснован е и изводът в обжалваното решение, че УП е издадено при допусната нарушения на административнопроизводствените правила. Няма спор между страните, че Гочев е регистриран като земеделски производител в ИСАК, кандидатствал е за подпомагане по тази програма и посочената подмярка, както и че същият има сключен договор за контрол и сертификация с Кю Сертификейшън АД от 24.01.2013 г. с предмет извършване на контрол върху биологичното производство на оператора (земеделския производител). Не е спорно и обстоятелството, че посоченото дружество в качеството му на контролиращо лице е изготвило инспекторски доклад след извършена на 04.05.2017 г. проверка, в който е отбелязано, че е налице сертификат за съответствие на оператора, но в графа Бележки е записано, че този с 01/BG192/00029/17, издаден на 25.02.2017 с валидност до 24.02.2018 г. е отнет- наложена мярка 5.4. с продължителност от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. По делото е установено, че контролиращото лице е издало нов сертификат за съответствие на продукцията на 01.09.2017 г., както и че през периода 30.06.-01.09.2017 г. (в който е нямал валиден сертификат) земеделският производител е реализирал продукция, която е надвишавала като количество прогнозираната с инспекторския доклад от 22.08.2017 г. Според контролиращата страна тези несъответствия били отстранени от оператора към 11.10.2017 г., но не е установено постъпване на доклад за корекция на въведените данни за Гочев в ДФЗ в определения краен срок за това 31.10.2017 г. Последното обстоятелство се установява и от приложеното към делото писмо 141917:02.07.2018 г. на изпълнителния директор на Кю Сертификейшън АД, в което е посочено, че при извършената документална проверка на 21.09.2017 г. е установено несъответствие с код 2.3, за което е наложена мярка 5.3, което несъответствие е било закрито след предприемане на необходимите коригиращи действия. При това безспорно по делото е установено, че контролиращото лице не е изпълнило задължението си по чл. 49, ал. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. да попълни заявление за редакция на въведени данни в "СВДВИ" по образец и да го изпрати до ДФЗ РА, ведно със заверени копия от всички документи от извършените годишни физически проверки и допълнителни инспекции, отразяващи действителното състояние, налагащо корекцията във вече въведените данни в срока, определен в заповедта по ал. 6 до 31.12.2017 г. Неизпълнението на това задължение от контролиращото лице, правилно съдът приема като обстоятелство което не може да бъде вменено във вина на оператора, който не е имал възможност да извърши проверка в системата за електронни услуги на ДФЗ през релевантната за спора 2017 г. и съответно е бил в невъзможност да сигнализира административния орган за това. Правилен е и изводът на съда, че при липсата на действия от страна на ДФЗ за проверка актуалността на предоставените от контролиращото лице данни актът е постановен без да са установени действителните факти от значение за случая в нарушение на принципите за истинност по чл. 7 и служебно начало по чл. 9 АПК, като настоящият състав намира, че в случая актът е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила чл. 35 АПК, задължаващ органа да постанови акта си след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. При това неоснователен е наведеният довод, че в хипотезата на чл. 49, ал. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. е предвидена възможност за органа да изясни тези факти, но предвид цитираната разпоредбата на чл. 36 АПК е налице задължение за същия да стори това. Обстоятелството, че е създадена електронна система и са предвидени правила за въвеждане в нея на необходимите за издаване на актовете, обективиращи волята на органа, в която и да е от хипотезите на чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП по отношение на заявленията за подпомагане за всеки един земеделски производител, свързани с неговата дейност и мерките за подпомагане не освобождава административния орган от това му задължение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При изход и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатен хонорар за едни адвокат, което е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение