Решение № 3551 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 336/2018 г.

Решение № 3551 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 336/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от доц. д-р И. И.-председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, срещу решение № 7298 от 04.12.2017 г. по адм. д. № 1946 от 2017 г. на Административен съд – С. град, трето отделение, 2 състав. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. При изложени съображения прави искане за отмяна на процесното решение като неправилно и незаконосъобразно, и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди като законосъобразно решение № Ж-104 от 07.12.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Алтернативно моли решението да се отмени като неправилно и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, със задължителни указания по прилагане на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание проведено на 28.01.2019 г., процесуалния представител на КЕВР – юрк. Петрова е заявила, че поддържа жалба, направила е искане за отмяна на първоинстанционното решение, както и че претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Е. Д. от гр. [населено място], чрез адв. С. С., е изложил съображения за неоснователност на касационната жалба. Счита, че развитите от жалбоподателя оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение са лишени от правни основания. По изложени доводи, моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Със заявление депозирано пред Върховния административен съд с дата 07.12.2018 г., Е. Д. с точка втора е заявил, че се отказва от защитата на адв. С. С. по делото насрочено за 28 януари 2019 г. В съдебно заседание ответната страна се е явила, лично и е заявила, че не поддържа отговора подаден от адв. Стоянов. Оспорва жалбата на КЕВР и решението на административния съд, предмет на настоящия касационен контрол. Заинтересованата страна – "ЧЕЗ Е. Б." ЕАД гр. С., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение № 7298 от 04.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1946/2017 г. на Административен съд С. – град, Т. отделение, 2 състав, е обезсилено решение №Ж-104/07.12.2016 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство по жалба с вх. №Е-11 ИН-00-249/02.09.2016 г., подадена от Е. Д. срещу "ЧЕЗ Е. Б."АД като неоснователна. И с втори диспозитив КЕВР и "ЧЕЗ Е. Б."АД са осъдени да заплатят солидарно сумата от 310 лева разноски по делото на Е. Д.. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваното пред него решение на КЕВР е недопустимо и следва да се обезсили, тъй като е разгледана по същество жалба от административния орган, без да е сезиран с редовна такава и без да се е уверил, че жалбоподателя защитава свой права и законни интереси или е надлежно упълномощен да упражнява чужди процесуални права. На следващо място първоинстанционния съд е приел, че от жалбата не става ясно кое задължение по Закона за енергетиката /ЗЕ/, доставчика на ел. енергия не е изпълнил, поради което не е могло да се прецени дали КЕВР се е произнесла в съответствие със своите правомощия. Като твърденията за неизпращане на фактури за консумирана ел. енергия на посочения от жалбоподателя адрес не е свързано с неизпълнение на задължение на лицензианта по ЗЕ, по отношение на претенцията за възстановяване на такси за включване на ел. захранване, преустановено поради неплащане на фактури, то съда е приел, че е налице имуществен спор породен от неизпълнение на договор за доставка на ел. енергия между равнопоставени правни субекти. Въз основа на което административния съд е приел, че КЕВР се е произнесла по недопустима жалба, поради което решението й следва да се обезсили, а преписката да се върне на КЕВР с указания за спазване на чл. 4 от Наредба № 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката като провери подадената жалба за съответствие с изискванията на закона и наредбата и ако установи нередовност на заявлението или жалбата да изпрати на заявителя/жалбоподателя, писмено съобщение за отстраняване на допуснати нередовности в срок 7 дни, ако в срока заявителя не отстрани нередовностите, преписката не се разглежда по същество и се прекратява с решение на комисията. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 Закона за енергетиката /ЗЕ/ регулаторният орган разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Редът за разглеждане на жалбите е този предвиден в Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, като в чл. 142, ал. 1, т. 2 е посочено, че комисията разглежда жалби клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. Съгласно чл. 142, ал. 4 от Наредбата комисията разглежда жалбата, ако същата е разгледана от съответното дружество и жалбоподателят не е удовлетворен от отговора, а ал. 5 гласи, че ако жалбата не е разгледана, същата се препраща за разглеждане от дружеството, което е длъжно да уведоми за резултата жалбоподателя. С нормите на чл. 143, ал. 1 от Наредба № 3/2013 е предвидено, че жалбите следва да съдържат реквизити изброените от точка 1 до 5. Така чл. 143, ал. 2 сочи, че към жалбата си до КЕВР жалбоподателят прилага отговора на дружеството или други доказателства, че жалбата му е разгледана от съответното дружество. С нормата на ал. 3 е предвидено, че жалбата се подава до комисията чрез съответното енергийно предприятие или В и К оператор, които са длъжни да извършат проверка по нея и да я изпратят в комисията заедно със становището си, както и цялата преписка по нея, в 7-дневен срок от получаването на жалбата. А според ал. 4 в случаите, когато жалбата не е подадена чрез съответното енергийно предприятие или В и К оператор, комисията изпраща подадената жалба на енергийното предприятие или В и К оператора, като изисква извършването на проверка и изпращане в комисията на жалбата, заедно със становището на дружеството, както и цялата преписка по жалбата, в 7-дневен срок от получаване на жалбата. При така разписаната процедура от данните по преписката се установява, че в КЕВР е постъпило писмо по електронната поща, с вх. № Е-11 ИН-00-249 от 02.09.2016 година, към същото като прикачени файлове са изпратени и документи, в това число и възражение. Видно от съдържанието на същото не фигурират реквизитите посочени в чл. 143, ал. 1 от Наредба № 3/2013 година. От така наименованата от административния орган в обжалвания административен акт - жалба с вх. №Е-11 ИН-00-249 от 02.09.2016 година, е видно че е посочено оплакване по повод разговор с "представител на ЧЕЗ", тъй като не е получен отговор по подадено по пощата възражение, а на края е направено волеизявление, че желае да получава фактурите своевременно, т. е. може да се приеме, че не се изложени конкретни обстоятелствата по случая, а са налице обидни квалификации, както и че не е направено ясно изявление в какво се състои искането на жалбоподателя. Постъпилото повторно писмо по електронната поща заведено с вх. ... ъм № Е-11 ИМ-00-249 от 03.10.2016 г. по съществото си съдържа оплакване по повод писмо на "ЧЕЗ Е. Б." АД, с което е разгледана изпратената жалба от КЕВР. Предвид което от формална гледна точка настоящия съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че жалбата до КЕВР по която последния се е произнесъл, не отговаря на изискването на чл. 143, ал. 1 от Наредба № 3/2013 година, но при извършена преценка на съвкупността от представените доказателства като прикачени файлове към пратената по електронната поща жалба, както и от изявлението направено в жалбата "че желае да получава фактурите своевременно" може да се изведе предмета на жалбата и искането, следователно правилно административния орган е приел, че жалбата отговаря на изискванията по чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. и като такава е допустима. Още повече, че при развилото се административно производство никоя от страните, не е имала претенция относно липсата на конкретика по първоначалната жалба, както и е видно, че не е променян предмета на жалбата в хода на производството. Въз основа на което следва да се приеме за основателен изложения от касатора довод. Основателен се явява релевирания довод на касатора относно извода на административния съд, че не са представени доказателства за представителна власт на Е. Д.. В решението си административния съд е приел, че административния орган не е изискал доказателства относно извършеното упълномощаване. Като едва в съдебно производство, след направено възражение от заинтересованата страна за недопустимост на жалбата е предоставено същото. Този извод следва да се приеме за неправилен, тъй като видно от оспорвания административен акт е посочено, че клиент на "ЧЕЗ Е. Б." АД за конкретния обект, находящ е в гр. [населено място], [улица], ет. [номер], ателие № [номер] е Г. Д., а жалбоподателя Е. Д. е ползвател на горепосочения имот и пълномощник на Г. Д.. Първото твърдение се подкрепя от представеното по делото доказателство – заявление за допълване на данни за клиент битови нужди № 1015506251 от 03.02.2016 година. На следващо място настоящия състав приема, че първоинстанционния съд не разполага с правомощие да обезсилва административни актове. Компетентността на съда, решавайки делото по същество е очертан в нормата на чл. 172, ал. 2 от АПК. Обезсилване съгласно чл. 221, ал. 3 от АПК е допустимо само по отношение на съдебно решение от касационна инстанция в хипотеза на недопустимост на същото. Като е обезсилил административния акт, първоинстанционния съд е постановил решението при съществено нарушение на съдопроизводсдтвените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Като не е съобразил всички тези обстоятелства и е обезсилил административния акт, съдът е постановил неправилно решение. То следва да се отмени и спорът да се реши по същество с отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на административния орган, ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение