Решение № 260 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1718/2008 г.

Решение № 260 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1718/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК /отм./ във връзка с параграф 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Д. З. против решение № 2172/28.12.2007 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр. д. № 1095/2007 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, като се иска неговата отмяна в обжалваната му част. Ответницата по касационната жалба С. /. Й. Л. не взема становище по жалбата. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си въззивният съд е отменил решението на Пловдивски районен съд, VI гр.с., постановено по гр. д. № 1167/2006 г. по описа на съда в частта, в която е отхвърлен иска за делба между С. Д. З. на следните движим вещи: компютърна система, монитор lG, факс модем, тонколони, принтер Canon, вентилационна печка "Д", фритюрник, телевизор"С", прахосмукачка"С", електрическа резачка "П", пералня, кухненски ъгъл, комплект прибори за хранене, музикална уредба с тонколони, козяк и велосипеди - 2 броя и вместо него е постановено: допуска съдебна делба между С. Д. З. на гореописаните движим вещи, придобити по време на брака им, като постановява, че същите се намират при съделителя Й. Д. З., и оставя в сила решението на първоинстанционния съд в останалата му част. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в частта му, с която е отменено решението на първоинстанционния съд и е допусната делба на описаните в същото движими вещи. В жалбата си касаторът прави оплаквания за неправилни фактически и правни изводи на съда, които не почиват на доказателствата по делото. Излагат се аргументи, че по отношение установяване местонахождението на движимите вещи, съдът е приел категорично, че същите се намират при ответника Й, настоящ касатор, като единствено за това се е позовал на некоректните показания на свидетелката И, поради което изводите му се явяват необосновани и неправилни. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от съдържанието на показанията на тази свидетелка, същата има непосредствени впечатления от изнасянето на движимите вещи от жилището, в което страните са живели по време на брака си, които установяват факта, че самият ответникът в продължение на два дни е изнасял тези вещи, товарейки ги на микробус, след което свидетелката има непосредствени впечатления от апартамента, в който липсвали всички процесни вещи. По делото не са ангажирани и липсват други доказателства, които да обосновават извода, че тези вещите, с които са се намирали в семейното жилище, са останали при ищцата, напротив свидетелката установява, че след въпросното изнасяне на същите от апартамента от страна на ответника З, същият е бил празен. След като по безспорен начин е установено, че тези вещи са били придобити по време на брака между страните, то относно местонахождението на процесните вещи съдът се е позовал на тези гласни доказателства, които е оценил правилно като непосредствени, обективни и изчерпателни. Цялостната преценка на съда относно установяването на момента и начина на придобиване на движимите вещи, допуснати от съда до делба, като придобити по време на брака между страните, се основава на приложените писмени доказателства, свързани с тяхното закупуване и придобиване от бившите съпрузи, както и на формирането на крайните изводи на съда, съобразно оценката на всички събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът правилно е приложил материалния закон и изводите му кореспондират на установеното с доказателствата по делото. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд