Решение № 5842 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11964/2016 г.
ВАСIII отделение04.05.2018 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И. М. М. против заповед № ЗС-135 от 3.10.2016 г. на Министъра на отбраната на Р. Б.. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 5842 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11964/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на И. М. М. против заповед № ЗС-135 от 3.10.2016 г. на министъра на отбраната на Р. Б., с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Поддържа се твърдение за нищожност на оспорената заповед, алтернативно- за нейната незаконосъобразност, основавана на твърдения в жалбата за неправилно приложение на материалния закон. Ответната страна - министърът на отбраната на РБ, чрез пълномощника си по делото гл. експерт Михайлова, взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената пред съда заповед. Заинтересованата страна- ИА "Военни клубове и военно- почивно дело", чрез пълномощника гл. Ю. Р. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното: Със заповед № ЗС-244 от 16.11.2010 г. на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 14 във връзка с чл. 18, ал. 2 и 3 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне и заявление № 22-10-218 от 01.11.2010 г. в ателие от жилищния фонд на МО, находящо се в гр. С., ул. "А. Й. Т." №..., вх. ..., ет. ... /ПП1/, ателие 2, с полезна площ 63.19 кв. м., състоящо се от спалня, дневна с кухня- бокс, складово помещение и сервизни помещения, частна държавна собственост съгласно АЧДС № 07353 от 6.11.2009 г., е настанен И. М. М.. настаняването е за срока на заеманата длъжност във ВА "Г. С. Р.", изискваща хабилитация. Въз основа на заповедта, на 16.11.2010 г., е сключен безсрочен договор за наем. Установява се по делото и не е спорно, че с молба рег. № 22-10-169/29.12.2015 г./13. жалбоподателят е поискал да закупи процесния имот. По молбата е налице мълчалив отказ, който е бил оспорен по съдебен ред, образувано е адм. д. № 2838/16 г. пред ВАС и към настоящия момент производството по него не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С. З. № КВ- 14 от 13.01.2016 г. на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 26, т. 6 и чл. 31, ал. 1 от закона за отбраната и въоръжените сили на РБ е наредено, на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 162, т. 2 вр. чл. 160, ал. 2 и чл. 170, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ- при навършване на пределна възраст от военнослужещия, прекратяването на договора за военна служба с И. М., същият е освободен от военна служба и е зачислен към запаса (считано от 8.03.2016 г.). Установява се още, че с Постановление на изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" за приемо-предаване на недвижим имот- частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на министерството на отбраната с № 17 914 от 11.10.2016 г. на жалбоподателят е разпоредено да предаде горепосочения имот с изричното отбелязване, че доброволното освобождаване на имота следва да се извърши до 26.10.2016 г. На 11.10.2016 г. това писмо е връчено лично на жалбоподателя. С оспорената пред съда заповед е наредено изземването на процесния имот, на основание чл. 80а от ЗДС, тъй като имотът се държи на отпаднало основание. При тази фактическа установеност настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Следователно, оспорената пред съда заповед е издадена от компетентен по силата на посочената разпоредба орган - министъра на отбраната на РБ, в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК. При постановяването на административния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен правилно. Преди всичко следва да бъде посочено, че неоснователно жалбоподателят поддържа доводи за нищожност на атакувания административен акт поради висящност на производството по адм. д. № 2838/2016 г. Издаването на процесната заповед няма връзка с предмета на обжалване по адм. д. № 2838/16 г. по описа на ВАС, доколкото то касае мълчалив отказ по искане на Маринов да закупи горепосоченото ателие. Предмет на настоящото производство е принудителното му изземване поради липсата на валидно правно основание за неговото ползване към момента на издаване на заповедта. Процесният акт съставлява валиден административен акти твърдението за нищожност е неоснователно. Както се посочи, по делото е установено по несъмнен начин, че процесният имот е частна държавна собственост с предоставеното право на ползване и управление на Министерство на отбраната, доказано с надлежно съставен акт за частна държавна собственост. Установено е още, че заповед за настаняване № ЗС- 244/16.11.2010 г. и сключения въз основа на заповедта - Договор за наем № ВИ - 42-94/16.11.2010 г. Наемното правоотношение е възникнало въз основа на смесен юридически състав - заповедта на министъра и сключването на договор за наем по реда, определен в Наредба № Н- 22/16.07.2010 г. (Наредбата), а именно - въз основа на тогава действащата редакция на чл. 16 от Наредбата, съгласно която разпоредба "настаняването в жилищата, ателиетата и гаражите от жилищния фонд на Министерството на отбраната се извършва със заповед на министъра на отбраната". Съгласно тогава действащата редакция на чл. 20, ал. 1 от Наредбата "въз основа на заповедта за настаняване се сключва писмен договор за наем между министъра на отбраната и лицето, посочено като наемател в настанителната заповед, в който се уреждат: редът за предаване и приемане на имота; правата и задълженията на страните и др. както и "срокът за настаняване;" и "редът за прекратяване на договора". При тази правна регламентация, сключеният договор за наем № ВИ - 42-94/16.11.2010 г., съгласно чл. 19, т. 4 и т. 5 от него, се прекратява едностранно от наемодателя с едномесечно писмено предизвестие на основание съответно - "прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, на служебното или трудовото правоотношение в МО, БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната" и "поради изтичане на срока за настаняване Срокът на договора за наем съгласно чл. 18, ал. 1 от същия се определя съгласно срока за настаняване, посочен в заповедта за настаняване - "за срока на заеманата длъжност във В. А. "Г. С. Р., изискваща хабилитация". Основателно ответникът поддържа, че тъй като Маринов, видно от представената по делото Заповед на министъра на отбраната за прекратяване на военна служба № КВ-14/13.01.2016 г., е престанал да има качеството правоимащ по смисъла на чл. 226б от ЗОВСРБ и чл. 2, ал. 2 от Наредбата, на основание т. 4 (поради прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна, служба, на служебното или трудовото правоотношение в Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната) и т. 5 (поради изтичане на срока за настаняване) от чл. 23.
от Наредбата, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" е прекратил договора за наем с жалбоподателя с писмо рег. № 13002/23.06.2016 г. При тези данни, настоящият състав намира, че прекратяването на договора за наем е законосъобразно и изпълнено в съответствие с разпоредбите на Раздел V Прекратяване на договори за наем, чл. 23, ал. 1 от Наредба № Н- 22/16.07.2010, съгласно които, Договорите за наем се прекратяват едностранно от страна на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", както и на чл. 19, т. 4 и т. 5 от договора за наем с жалбоподателя. Горепосоченото предизвестие е било връчено лично на 25.07.2016 г. на г-н И. М., предвид което договорът за наем със същия е бил прекратен. Той е продължил да ползва жилището и не го е предал в указания срок, с оглед на което е и издадена процесната заповед ЗС- 135/3.10.2016 г. на министъра на отбраната по реда на чл. 80а от Закона за държавната собственост. Основният довод на жалбоподателя е, че не са налице визираните в чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22/2010 г. основания за прекратяване на наемния договор, съответно че не е налице основание за издаване на оспорената заповед, а именно имота да се държи без основание или на отпаднало основание. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-22/2010 г. договорите за наем на жилища от жилищния фонд на Министерство на отбраната на РБ се прекратяват с едномесечно предизвестие по реда на Закона за задълженията и договорите, на основанията посочени в чл. 23 и договора за наем. В случая е отправено изискуемото се от закона едномесечно предизвестие за прекратяването на договора за наем, основавано на предпоставките на действащата към този момент правна уредба - Наредба Н-10 , установени в чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от същата наредба, което предизвестие е получено лично от жалбоподателя. Изтекъл е срокът за доброволно освобождаване имота без същия да е освободен. Наличието на прекратено наемно правоотношение по установения в закона ред обуславя законосъобразност на извода в обжалваната заповед, че имота, предмет на изземване, се държи на отпаднало основание. При така изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби се явява законосъобразна и подадената срещу нея жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. В този смисъл е налице и константна практика по аналогични казуси, решени от ВАС. За пълнота на изложението следва да бъде посочено още, че видно от данните по делото между страните по спора се водят и други дела, в това число такива пред АССГ, а и пред ВАС. Н. от позоваванията на жалбоподателят в обратната насока, настоящият състав намира, че същата са без пряка относимост към изхода по настоящия спор. Неотносими към спора за законосъобразността на заповедта за изземване на имота са намеренията и желанието на лицето да закупи ателието, образуваните преписки и произнасянията на съда по тях. Наемното правоотношение и прекратяването му не са свързани и не зависят от производството по закупуване на жилището от лицето.