Решение № 7138 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2442/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. М., чрез неговия пълномощник срещу решение 4165 от 22.06.2023 г. по адм. дело 671/2023 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на СДВР, чрез своя процесуален представител в писмени бележки намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на сторените от него разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. К. М. срещу заповед 513з-28/03.01.2023 г., издадена от за директора Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с т. 15, т. 18, т. 19, т. 20, т. 24, т. 76в и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, , чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в СДМВР за длъжността младши експерт, командир на отделение в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към 06 Районно управление при СДВР, считано от датата на връчване на заповедта, поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и извършени действия, уронващи престижа на службата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действал в кръга на делегираните му правомощия. Заповедта е издадена в предвидената по чл. 210, ал. 1 ЗМВР писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 ЗМВР да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения, които са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган в постановения акт. Издадената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, тъй като се установява посоченото в нея тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че в резултат на постъпили в медийното пространство данни за извършено дисциплинарно нарушение и съгласно заповед 513з-8258/27.09.2022 г. на директора на СДВР е извършена проверка от определена в същия акт комисия и е изготвена докладна записка рег. 513р-94310/30.09.2022 г., отразяваща констатирани нарушения от служителя на т. 15, т. 18, т. 19 , т. 20, т. 24, т. 76 б. в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. При проверката е установено, че в територията на СДВР (гр. София) около 03:50 часа на 25.09.2022 г. на Софийски околовръстен път с посока на движение от [улица]към [улица]в района на 196 се е състояло пътно транспортно произшествие между лек автомобил [Марка], модел [модел] с рег. [рег. номер] и лек автомобил [Марка], модел [модел] с рег. [рег. номер] в резултат на което са пострадали лицата от второто превозно средство - водача на автомобила е починал, а неговият спътник от женски пол е бил с опасност за живота. Срещу водача на първия лек автомобил е образувано досъдебно производство и е повдигнато обвинение за извършено деяние по чл. 343 НК и му е наложена мярка за неотклонение Задържане под стража за срок до 72 часа . От направен преглед на предоставени видеозаписи от охранителни камери на частен обект Топхаус за времевия период 03:30 до 04:30 на 25.09.2022 г., катастрофата е заснета на 03:56:44 часа, а в 03:59:16 часа е установен полицейски автомобил [Марка], модел [модел], движещ се в локалната лента на Околовръстен път в посока [жк] и пристигайки на мястото на пътно транспортното произшествие същият спира и след това на заден ход в обратна посока на движението се движи в локалния път в посока [адрес]. Установено е, че полицейският автомобил не включва светлинна уредба и дълго време се движи в обратна посока на реализираното ПТП. При проверка в системата за локализация и визуализация на мобилни единици в МВР се установява, че единствения служебен автомобил в този времеви период на Околовръстен път е с рег. [рег. номер], зачислен към 06 РПУ на СДВР. При анализ на видеозаписите в сектор Видеонаблюдение към СДВР и на системата на служебния автомобил е установено, че полицейската кола се е движела заедно с тази на задържания по Околовръстен път от кръстовището на [улица]и [улица], като за времето от 03:48 до 03:52 заедно са направили престой в района между кръстовищата на [улица]с [улица]и с [улица]. Според извършения анализ при пристигане и спиране на полицейския автомобил в 03:59:22 часа на мястото на произшествието, в локално платно на Околовръстния път с посока на движение [жк], същият потегля на заден вход и спира в района на Околовръстен път 188, като поне на два пъти сменя местоположението си, отдалечавайки се от мястото на произшествието, като в 04:02 часа влиза в пътното движение на Околовръстния път и в 04:04 часа отново пристига на мястото на катастрофата. Според ежедневната ведомост рег. 230-35316/24.08.2022 г. в наряд като АП-630 са били назначени служителите Г. К. М. (настоящият жалбоподател) и Л. К. Г. към същата структура. Изложеното се потвърждава и от показанията на предизвикалия катастрофата Д. Л. и изготвени в дисциплинарното производство експертизи с подробно отразяване на местоположението на полицейския автомобил с точност до секундата. В резултат на установеното срещу М. е образувано дисциплинарно производство въз основа на заповед 513з-8385/30.09.2022 г. на директора на СДВР в качеството му на дисциплинарно наказващ орган, изменена със заповед 513з-9999/18.11.2022 г. на директора на СДВР. Неоснователно е касационното възражение за липса на компетентност на постановилия оспорената заповед. По делото е представена заповед 513з-11024/16.12.2022 г. на директора на СДВР, според която на неговия заместник е възложено да осъществява общото и непосредствено ръководство на СДВР в периода от 19.12.2022 г. до 06.01.2023 г., когато е издадена и процесната заповед. Съответно компетентността на директора на СДВР изхожда от разпоредбата на чл. 204, т. 3 във връзка с чл. 37 ЗМВР, според които дисциплинарните наказания се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 3. Видно от Приложение 2 от Заповед 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи - Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР по т. Б за служители със средно образование, заеманата от оспорващия длъжност младши експерт е младши изпълнителска. Следователно, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е именно директорът на СДВР, в случая поради отсъствие неговият заместник. Заместването е правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен от закона, да изпълнява временно цялата компетентност, който има по-горестоящият нему орган, в негово отсъствие. По-долустоящият орган при заместването е винаги определен еx lege , в случая заместник-директорът на СДВР. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон, поради което решението е и материалнозаконосъобразно. В този смисъл изводът му за материална законосъобразност на обжалваната заповед се споделя и от касационната инстанция. Съдът правилно е установил, че са доказани фактите, на които органът е основал налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение . От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят като се е отдалечил от мястото на катастрофата и е стоял в престой около 3 минути преди да се върне на мястото е действал виновно, като е съзнавал същината на неговото поведение при констатирано тежко пътно транспортно произшествие с обективно предполагаемата от него опасност за живота на пострадалите. В случая, един от пострадалите е починал и друг е бил в тежко състояние с опасност за живота. Предвид изложеното, безспорно се установява извършено от наказания служител тежко нарушение при изпълняване на служебните му задължения, във връзка със сочените в заповедта като основания за налагане на дисциплинарното наказание правила за поведение. Противоречащи на фактическата действителност са възраженията на касационния жалбоподател, че възприетото от съда нарушение на т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители изначално липсва в обжалваната заповед или за обсъждане на съда единствено на тази норма в постановения от него акт. Основанието по т. 83 е изрично посочено от дисциплинарно наказващия орган, макар и само като един от елементите на допуснатото от служителя нарушение във връзка със задължението му за предприемане на незабавни действия за запазване на местопроизшествието, недопускане на евентуално бягство на извършителя на престъплението и оказване на спешна медицинска помощ на пострадалите лица. В съдебния акт са обсъдени всички посочени от дисциплинарно наказващия орган разпоредби, като крайният извод за виновно тежко нарушение на служебната дисциплина е обоснован с деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, по смисъла на чл. 203, ал. 1 , т. 13 ЗМВР. Съответно и доводите за неправилност на вменяването на оспорващия на уронването на престижа на МВР, предвид липсата на доказателства, че лично той е оповестил пред обществеността за присъствието си в патрулната кола, поради което не може да носи отговорност за негативните последици от неговото поведение, са вътрешно противоречиви. Заеманата от М. длъжност се изпълнява в полицейска униформа и използвания от него служебен автомобил има отличителните знаци на полицейска кола, поради което неговото поведение по време на дежурство винаги рефлектира върху общественото възприятие върху полицията като институция, независимо от възможността за конкретната му индивидуализация от гражданите. Отделно от факта за идентифицирането на оспорващия като полицейски служител, неговото поведение безспорно е в разрез с изброените точки от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като нарушението на тези изискванията не може да се извини само поради невъзможността за конкретното му различаване от изследваните видеозаписи. В случая М. реално не отрича, че именно той е заснет на камерите, а единствено излага аргументи за невъзможност за медиите да го идентифицират само от тези записи, доколкото и това е лесно постижимо от СДВР чрез анализ на вътрешните системи за проследяване на служебните автомобили. Както вече се обсъди, неговото поведение рефлектира върху престижа на цялото Министерство на вътрешните работи, което е и единственото относимо обстоятелство към установяване на осъществяването на изброените от дисциплинарно наказващия орган нарушения. Не водят до различен извод и обясненията на служителя в дисциплинарното производство относно необходимостта от предприемане на маневра за преминаване от локалното платно на Околовръстен път в главното му платно. Полицейският автомобил е оборудван с лампа за светлинен сигнал с проблясваща синя и червена светлина и уредба за подаване на специален звуков сигнал, т.е. е превозно средство със специален режим на движение, подари което не е тясно обвързан от правилата за движение по пътищата при констатиране на престъпление или катастрофа и е било възможно незабавно да предприеме мерки по обезопасяване на околността и да помогне на пострадалите. При анализ на видеозаписите във връзка с определяне момента на пристигането на полицейската кола на мястото на инцидента се установява изключително нисък трафик от около една кола в минута, относимо към времето на инцидента 03:56:44 часа сутринта, което е допълнителен аргумент за липсата на основание правилата за движение по пътищата да се следват от служителя с приоритет от изпълнение на служебните му задължения и спасяването на човешки животи. На последно място, не става ясно от обясненията на служителя защо същият е следвало да доближи катастрофиралите автомобили именно през главния път, доколкото и това решение е довело до временното напускане на местопроизшествието. Адекватно решаващият съд е отбелязал, че при доказано неправомерно поведение, уволненият служител е нарушил посочените в административния акт разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което и законосъобразно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Касационната инстанция споделя правния извод на решаващия съд за валидност и законосъобразност на обжалваната заповед. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,