Решение № 12338 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2012 г.

Решение № 12338 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно главен юрисконсулт Таня Цонева, срещу решение № 4734 от 02.04.2012 г. по адм. дело № 14471/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 и 4, чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) със заповед № К-9665 от 21.09.2011 г. е наложил на Васил Стоилов Игнатов, началник на Граничен контролно пропускателен пункт (ГКПП) "Капитан Петко войвода" при Регионална дирекция "Гранична полиция" - гр. Смолян, дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Според мотивите на заповедта дисциплинарното наказание се налага за две нарушения на служебната дисциплина. Първото, според министъра на вътрешните работи, се изразява в това, че на 10.07.2011 г. началникът на ГКПП - жалбоподателя Васил Стоилов Игнатов - е бил уведомен от граничния полицай Милен Христов, че е получил молба да придружи свой приятел на влизане в страната, за да избегне вероятна "корупционна проява" от страна на митническите служители. Като не е предприел действия по тази информация Игнатов бил нарушил т. 34 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР (сега т. 30 от Етичния кодекс на служителите от Министерството на вътрешните работи с полицейски правомощия), според която полицейският служител се противопоставя и е длъжен да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание. Второто нарушение, за което министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарното наказание, е посочено в оспорената заповед като превишаване по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 5 ППЗМВР на правомощия с предоставяне на служебна информация не по надлежния ред на външен потребител (журналист) в нарушение на забраната по чл. 157, ал. 3 ЗМВР да се предоставя информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред. От фактическа страна нарушението се изразявало в това, че Васил Стоилов Игнатов, в качеството му на началник на ГКПП "Капитан Петко войвода", на 12.07.2011 г. сутринта, в отговор на журналистически въпрос дали уличен в престъпление граничен полицай е вече отстранен от длъжност, отговорил, че до момента това не се било случило и полицаят следвало да се яви на работа същата вечер. Така в обедните новини на телевизия bTV било съобщено, че уличеният в престъпление граничен полицай е на смяна. Това не отговаряло на истината, защото в следобедните часове било разпоредено на Игнатов да извика полицая и да му връчи заповед за отстраняване от длъжност. С посоченото по-горе решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, отменил оспорената от дисциплинарно наказания Васил Стоилов Игнатов заповед на касационния жалбоподател. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че не са налице и двете вменени във вина на служителя дисциплинарни нарушения. Наличието на информация за съществуващата по принцип практика на рекет не можело да бъде квалифицирано като сигнал за конкретен акт на корупция, достигнал до знанието на Игнатов, за което той е бил длъжен да информира началниците си или съответните органи. А неформалният разговор с журналиста от телевизия bTV не съдържал служебна информация по смисъла на глава тринадесета ЗМВР, респ. казаното от Игнатов, че до този момент уличеният в престъпление граничен полицай (все още) не е отстранен от длъжност не е нарушение на забраната по чл. 157, ал. 3 ЗМВР. При това положение било ирелевантно за спора наличието на предходно наложено на Игнатов дисциплинарно наказание "порицание", дало основание на наказващия орган да наложи по-тежкото наказание по чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР. Освен това заповедта за порицанието била обжалвана от Игнатов и е отменена на първа инстанция, като делото е висящо на фаза касационно производство във Върховния административен съд (адм. д. № 12551 от 2011 г. на ВАС-V отд., обявено за решаване в с. з., проведено на 17.09.2012 г.). Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не споделя изразеното от тричленния състав становище. Водещо обстоятелство при оценката на поведението на всеки служител от МВР е длъжността, която заема и работата, която му е възложена. Дисциплинарно наказаният Васил Стоилов Игнатов е началник на граничен контролно - пропускателен пункт и като такъв отговаря за оперативната координация във връзка с граничната контролно - пропускателна дейност (чл. 23, ал. 2 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове). Поради това е недопустимо началник на ГКПП да разреши на подчинен нему граничен полицай да придружи свой приятел при влизането му в Република България на територията на същия ГКПП за да бъде избегната вероятна корупционна проява от митнически служители при същия ГКПП и да не предприеме спешни и енергични мерки за изясняване на въпросите наистина ли съществуват корупционни практики на територията на поверения му ГКПП, какви мерки следва да бъдат предприети за тяхното преустановяване и т. н. Недопустимо е и да не докладва по съответния ред за особеното искане на граничния полицай, за проверката, която е извършил по този повод, за данните, които са получени при тази проверка. Обяснението, дадено от Васил Стоилов Игнатов в хода на дисциплинарното производство, че не е имал конкретни данни за корупционна практика и поради това не е предоставил информация на началниците си, има защитен характер и неправилно е възприето от тричленния състав като основателно. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че данните по делото категорично сочат и на другото нарушение, за което на Васил Стоилов Игнатов е наложено процесното дисциплинарно наказание. Началникът на ГКПП е длъжен в контактите си (още повече когато те са с оглед на неговото служебно качество) да спазва установените правила. В частност, когато отговаря на журналистически въпрос, трябва да спазва установените от министъра на вътрешните работи правила за предоставяне на съответния вид информация. В случая Васил Стоилов Игнатов е предоставил информация за служебното положение на подчинения нему граничен полицай, а това е информация по чл. 157, ал. 3 ЗМВР, имплицитно съдържаща в себе си и обществена информация - какви действия се предприемат в МВР и своевременно ли се предприемат по отношение на уличен в престъпление граничен полицай. Началникът на ГКПП няма правомощия да предоставя нито едната, нито другата информация. Предоставянето на информация по чл. 152, ал. 1 ЗМВР и предоставянето на обществена информация (по смисъла на Закона за достъп до обществена информация) са нормативно регламентирани дейности, поради което всеки полицейски служител е длъжен да спазва установените правила за тяхното осъществяване. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което не се налага да бъде върнато за ново разглеждане, а въпросът за законосъобразността на оспорената заповед за дисциплинарно наказание следва да бъде решен по същество като жалбата на Васил Стоилов Игнатов срещу тази заповед се отхвърли като неоснователна. Отмяната на първа съдебна инстанция на предишното наложено на служителя дисциплинарно наказание "порицание" не е влязла в сила, поради което следва да се вземе предвид правилото на чл. 233, изр. второ ЗМВР, според което обжалването (на заповедта за дисциплинарно наказание) не спира изпълнението. Следователно дисциплинарното наказание "порицание" е наложено и правилно министърът на вътрешните работи е приложил чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР. При издаването на сега оспорената заповед не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, наложеното с нея дисциплинарно наказание е законоустановено и съответства на целите на дисциплинарната отговорност по ЗМВР и ППЗМВР. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,