Решение № 3374 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 789/2021 г.

Решение № 3374 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 789/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, чрез процесуален представител, срещу решение № 1409 от 27.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1728/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № РД -302/07.08.2020 г. за наложено на Т. А. дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за събиране на допълнителни доказателства, алтернативно да се постанови отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът - Т. А., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд - Бургас е приел, че с оспорената заповед на А. е наложено дисциплинарно наказание"уволнение" за това, че не е спазил служебната йерархия и не изпълнява стриктно актовете и заповедите на горестоящите органи, установени в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, Правилника за вътрешния трудов ред и Наредбата за командировките в страната. Посоченото нарушение е за нерегламентирано движение на служебния автомобил, съгласно справка в GPS - система за наблюдение на дати 04.07.2020 г., 18.07.2020 г. и на 20.07.2020 г., без служителят да е бил командирован или това пътуване да е съгласувано с оглед изпълнение на служебните задължения на служителя, което е преценено като виновно поведение на държавния служител в нарушение на чл. 6, ал. 1 от КПСДА и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, което е определено като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на предвидената в чл. 96 от ЗДСл. процедура, но в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е обсъдил в съвкупност представените по делото доказателства и съотнасяйки ги към посочените в заповедта като нарушени правни норми е приел, че служителят не е извършил вмененото му в заповедта нарушение. Изложил е съображения, че в качеството му на главен директор с място на изпълнение на длъжността ГД "Рибарство и контрол" гр. Бургас, в териториалния обхват на неговите компетенции попада област Бургас, съответно гр. Несебър и за изпълнение на задълженията му по длъжностна характеристика, в това число качествен контрол и анализ върху работата на служителите в отделите "Рибарство и контрол", съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник, при пътувания в този териториален обхват, включително и до гр. Несебър, не следва да се издават командировъчни заповеди, съгласно представената заповед № РД -495/20.11.2019 г. на изпълнителния директор на ИАРА. Предвид изложеното, съдът е заключил, че не е налице и нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, тъй като е налице изключение на чл. 6, ал. 1, т. 2 от същата наредба. Отделно от изложеното, съдът е приел, че в заповедта не са посочени никакви мотиви защо е наложено на служителя най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", което представлява нарушение на изискването на разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл. Липсата на мотиви е възприета от съда като съществено нарушение на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, което води до опорочаване на формата и съдържанието на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. По тези съображения, съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е правилно. След извършена цялостна проверка на събраните по делото доказателства, включително доводите на страните, административния съд е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не съдържа мотиви, обуславящи извършеното нарушение. Заповедта съдържа подробно описание на фактическата обстановка, относно проведеното дисциплинарно производство. Изброени са писмените доказателства, докладната записка на главния секретар на ИАРА до изпълнителния директор, относно нерегламентирано движение на служебния автомобил от главния директор на ГД "Рибарство и контрол", съгласно справка от GPS - система за наблюдение на дати 04.07.2020 г., 18.07.2020 г. и на 20.07.2020 г., посочени са датите на които служителят е представил писмени обяснения, както и в какво се състоят самите обяснения, както и взетото решение от дисциплинарния съвет, че извършените нарушения от служителя, съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина, за което съразмерно следва да бъде определено дисциплинарно наказание, като е предложено на изпълнителния директор, същото да бъде "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Единствените мотиви на дисциплинарно - наказващия орган, изложени в заповедта са, че приема, описаните по - горе деяния и настъпилият от тях резултат, и че същите са свързани с виновно поведение от държавния служител, в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за командировките, както и в нарушение на чл. 6, ал. 1 от КПСДА, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител. Дори да приемем, че ДНО е възприел изцяло становището на дисциплинарният съвет, следва да бъде отбелязано, че същият е само помощен орган, който се сформира и действа по нареждане на дисциплинарно наказващия орган за изпълнение на функциите по изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за извършеното нарушение, с оглед формиране на становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. Крайната преценка на относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства, както и решението за ангажиране или не на дисциплинарната отговорност на служителя въз основа на направените фактически констатации принадлежи на дисциплинарно наказващия орган. Той следва да пристъпи към налагане на конкретно определено по вид и размер дисциплинарно наказание след всестранно и обективно изясняване на фактическата обстановка, позволяваща индивидуализация в достатъчна степен на вменените на служителя деяния, както и след събиране и обсъждане на представените от служителя писмени/устни обяснения и възражения, ведно с посочените към тях относими доказателства. Горното налага извода, че дисциплинарно - наказващият орган е този, който следва да изложи своите съображения за налагането на точно определеното в заповедта дисциплинарно наказание. В обжалваната заповед липсват такива съображения на органа, с оглед на което настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че същата е постановена при липса на мотиви, като такива отново не се съдържат и в доказателствата от представената административна преписка и по - конкретно в протокола от проведеното заседание на дисциплинарния съвет. При сравняване на изложените факти и обстоятелсва в заповедта и тези от протокола на ДС е видно, че същите са аналогични, но и в двете липсват съображения относно вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадената при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание за нейната отмяна. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд и относно допуснато нарушение от ДНО на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. при определяне вида и размера на наложеното наказание. В случая органа лаконично е посочил, че приема описаните по - горе деяния и настъпилия от тях резултат, както и че същите са свързани с извършено виновно поведение на служителя. Липсва обаче анализ, относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител. Не са изложени мотиви и съображения на ДНО, относно тези обстоятелства. Дословното възпроизвеждане на текста на разпоредбата, без обсъждането и анализирането на посочените в нея обстоятелства не може да бъде прието за нейното спазване от страна на ДНО, нито пък да да се разбере неговата воля и мотиви за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание. В процесния случай, мотиви относно настъпили вредни последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата при които е извършено нарушението и цялостното поведение на държавния служител, обосноваващи вида и размера на наложеното най - тежко наказание липсват. Допуснатите от дисциплинарно наказващият орган процесуални нарушения при издаване на оспорената заповед са толкова съществени, че е безпредметно обсъждането на доказаността на вмененото нарушение, но въпреки това съдът е разгледал и материалната законосъобразност на оспорената заповед, като изводите му, че служителят не е извършил вмененото му в заповедта дисциплинарно нарушение се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Решението на административния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорената заповед по критериите посочени в чл. 146 АПК. Установил е релевантните за спора факти, всички събрани по делото доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, включително и показанията на разпитаният по делото свидетел. Не е налице необоснованост на съдебното решение, изводите на първонистанционния съд кореспондират на събраните по делото доказателства и са формирани при правилната им преценка. Доводите в касационната жалба са неоснователни и са в противоречие с установените обстоятелства по делото и събраните доказателства, подкрепящи изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и допуснати множество процесуални нарушения в хода на проведеното дисциплинарно производство. Предвид на изложеното, обжалваното решение на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е обосновано, съобразено с разпоредбите на материалния закон, постановено е при липса на съществени процесуални нарушения и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 610 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представеният по делото договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение