Решение № 5285 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16471/2010 г.

Решение № 5285 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16471/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Камбиз Фатахи - гражданин на Иран, против решение № 496 от 15.11.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, приема, че жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното административно решение на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставките на чл. 8 и 9 ЗУБ, като молителят сочи лични мотиви за живеенето си в България. За пръв път чужденецът е пристигнал в Република България през 1996 г., а първата си молба за статут е мотивирал с проблеми от политически характер. Твърдял е, че е симпатизирал на забранена политическа партия и по тази причина бил арестуван за шест месеца. При провеждането на интервютата в настоящото производство разказва, че се е върнал доброволно в родината си през 2007 г. Мислел, че Иран се е променила, но се било оказало, че в някои отношения положението станало още по-зле. Законите и управляващите били същите, а младежите не виждали перспектива за развитието си. Заявява, че не е имал проблеми с иранските власти при влизането в Иран и в началото на престоя си там бил като турист и си почивал. Твърди, че брат му членувал в тайна политическа организация и го бил привлякъл като съмишленик. Кандидатът започнал да разпространява листовки с идеите на партията, но след около една седмица бил задържан до печатницата, където се отпечатвали позивите. Прави твърдения, че в ареста е изтезаван и тъй като здравословното му състояние се влошило, бил закаран в болница. От там успял да избяга през прозорец на тоалетната на четвъртия етаж, като се спуснал по водосточната тръба. Разказва още, че в Република България има две деца от българска гражданка и желае да бъде близо до тях. В хода на административното производство е установено, че за Камбиз Фатахи не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ. От фактите, които посочва в бежанската си история, не може да се направи извод за наличието на основателен страх от преследване. По време на предишното производство пред ДАБ чужденецът е заявил, че е преследван от иранските власти. С оглед обстоятелството, че при завръщането си в родината си не е имал никакви проблеми, става ясно, че тези му твърдения са били неверни. В настоящото производство той отново посочва политически причини за исканата закрила. Въпреки информацията в справка вх. № 3634 от 30.11.2009 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, че събитията в Иран след президентските избори през 2009 г. показват, че консервативният теократичен режим държи здраво юздите на властта отчасти и затова, че безмилостно смазва всички форми на инакомислие, независимо откъде идват те, предвид непоследователните и противоречиви твърдения, които Камбиз Фатахи е направил, не може да се приеме, че представената бежанска история е достоверна и че той е застрашен от преследване от политически характер. Молителят си противоречи по отношение на задържането му от властите. На едното интервю е заявил, че е арестуван през м. април 2007 г., а на другото - през 2008 г. Веднъж твърди, че това е станало на отиване към печатницата, докато носел листове за отпечатване, а друг път, че на излизане от там го чакали няколко мъже, които го отвели. Има разминаване и за причината, поради която е бил заведен в болницата. Първо казва, че е вдигнал висока температура, а после, че устната му била цепната. Предвид твърденията му, че в ареста е бит и оставян с вързани ръце да лежи на двора, звучи неправдоподобно, че само заради температура или сцепена устна мъчителите ще го закарат в болница. Още по-неправдоподобно е твърдението, че след като бил подложен на мъчения в продължение на няколко дни и имал висока температура, е бил в състояние да избяга през прозорец на четвъртия етаж, като се е спуснал по водосточната тръба. Не се приемат за достоверни и твърденията за разпространяване на листовки за тайна политическа организация. На интервюто, проведено на 12.05.2010 г., е заявил, че тази му дейност продължила една седмица през м. април 2007 г., а на това от 01.06.2010 г., че се бил запознал с нейни членове едва през м. март 2008 г. Звучат невероятно обясненията му, че тази партия била толкова дълбоко законспирирана, че дори новите членове не знаели името й. Нелогично е брат му да го привлече за сътрудник и да не му сподели поне названието на партията. Страхът на кандидата от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, не се оценява като основателен. Заявените от него конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от тези причини. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, което не се установява в конкретния случай. Поради това искането му за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Спрямо кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В първата си молба за закрила Камбиз Фатахи е заявил, че е бил издирван от властите. С признанието, че не е имал проблеми при влизането в Иран през 2007 г., той опровергава тези си твърдения и се установява, че тогава е представил недостоверна история пред ДАБ с цел да получи закрила. Както предвид това, така и с оглед констатирането на противоречия в изявленията му от настоящото производство не се кредитират думите му, че е бил принуден да отпътува от Иран поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Изложеното дотук показва, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. второ е неприложима и твърденията на чужденеца не могат да се приемат за достоверни. Установява се, че срещу Камбиз Фатахи не са предприемани никакви конкретни мерки - предпоставка за предоставянето на хуманитарен статут, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, от официалните власти или от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Следва изводът, че молителят не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Случаят следва да бъде разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Спрямо Камбиз Фатахи не е имало посегателства и към него не са били отправяни никакви заплахи. Приема се, че кандидатът не е изложен на реална опасност от тежки посегателства в родината си, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случая на въоръжен конфликт. Според цитираната справка политическата обстановка в Иран непосредствено след президентските избори се характеризира с разцепление на обществото и разклащане на доверието във властта и органите на държавното управление. Спонтанният протест на иранците след обявяването на резултатите предизвиква една от най-сериозните кризи в историята на ислямската република. Въпреки информацията за вълнения и демонстрации след президентските избори през м. юни 2009 г., ноторно известен е фактът, че в Иран не е налице въоръжен конфликт. Предвид липсата на такъв, както и на тежки и лични заплахи в тази връзка не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От изложеното може да се направи извод, че за Камбиз Фатахи не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Искането му за закрила и в тази му част е неоснователно. За молителя липсват предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като е пълнолетен и неженен. Обстоятелството, че децата му са български граждани, не е основание да му бъде предоставен статут. Посочените от него лични мотиви за желанието му да живее в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Държавна агенция "Национална сигурност" е дала писмено становище от 02.03.2010 г., с което възразява на чужденеца да бъде предоставена закрила в Република България, тъй като разполага с информация, според която лицето представлява заплаха за националната сигурност. При преценката на свързаните с личното положение на чужденеца и държавата му на произход относими факти се налага изводът, че искането за предоставяне на статут е изцяло неоснователно. Предвид изложеното, поради липса на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,