Решение № 14512 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4583/2018 г.

Решение № 14512 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4583/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вали Компютърс" ООД, насочена срещу Решение № 96 от 26.02.2018 г., постановено по административно дело № 963/2017 г. на Административен съд- гр. Велико Търново (АСВТ), с което е отхвърлен иска против Агенция "Митници" в останалата част за сумата над 600 лв (шестстотин лева) до 2 540 лв (две хиляди петстотин и четиридесет лева) като неоснователен. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно и неправилно, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че неправилно съдът се е произнесъл относно размера на платеното адвокатско възнаграждение и е намалил същото. Оспорват се изводите в обжалваното решение относно критерият справедливост по отношение на размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение като намира същите за неоснователни и нерелевантни за процесния правен спор. Намира за неправилни изводите на съда, които са мотивирали намаление на адвокатското възнаграждение, тъй като е отчетена само наложената имуществена санкция от 599, 74 лева, без да се вземе предвид втората част от наказателното постановление, с което са отнети в полза на държавата равностойността на предмета на нарушението, което представлява сума в размер на 231 629, 47 лева. Моли да се отмени съдебното решение в обжалваната част и да се присъди в полза на "Вали Компютърс" ООД претендираната сума в пълен размер. Ответникът Агенция "Митници" в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради липсата на касационни основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Вали Компютърс ООД, против Агенция Митници с адрес: гр. София, ул. Г. Раковски № 47, с претенция за претърпени имуществени вреди в размер на 2 540 лева, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение по НАХД 672/2012 г. на Горнооряховския районен съд, при което с Решение № 665/18.10.2012 г. е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 681/26.4.2012 г. на Началник Митница Свищов. С обжалвания съдебен акт- Решение № 96 от 26.02.2018 г., постановено по административно дело № 963/2017 г. на Административен съд - Велико Търново е ОСЪДЕНА Агенция "Митници" да заплати на Вали Компютърс ООД сумата от 600- шестстотин лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от отменено Наказателно постановление № 681/2011/26.4.2012 г., издадено от Началник Митница Свищов и е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата част за сумата над 600– шестстотин лева до 2540- две хиляди петстотин и четиридесет– лева като неоснователен. На следващо място е ОСЪДЕНА Агенция "Митници" да заплати на Вали Компютърс ООД сумата от 165, 74 лева сто шестдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки, представляваща разноски по това производство. За да достигне до този резултат адм. съд приема, че с влязло в сила Решение № 665/18.10.2012 г. по НАХД № 672/2012 г. по описа на ГОРС е отменено като незаконосъобразно НП № 681/2011/26.4.2012 г. издадено от Началник Митница Свищов, с което на ищеца на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 599, 74 лева. Същото е потвърдено с КНАХД № 10510/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Посочено е, че с Договор за правна защита и съдействие, представен пред Районен съд Горна Оряховица от 4.7.2012 г. и пълномощно от същата дата, стр. 53 от НАХД 672/2012 г. и фактура, издадена от адвокатско дружество "Илчев и Пенчев" от същата дата, се установява, че процесуалната защита на ищеца по цитираните административно- наказателни дела е осъществена, като е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 2 540 лева. Решаващият съд приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение е пряка и непосредствена последица от съставеното НП. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази причина– съставеното НП, отменено впоследствие от съда. Съдът приема, че искът е основателен, но не в посочения от ищеца размер. Отчетено е плащането в по- късен срок, след издаване на фактура, а именно на 10.02.2014 г., както и това, че делото е преминало в едно съдебно заседание, без да са предявени доказателствени искания от страна на жалбоподателя, при липса на особена фактическа и правна сложност. Счита, че така предявеният иск е основателен за сумата от 300 лева, за една инстанция, която представлява хонорар, съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – "справедлив и обоснован" или общо за 600 лева, като в останалата част за сумата от 1 940 лева иска, следва да се отхвърли, като неоснователен. Решението в частта, с която е ОСЪДЕНА Агенция "Митници" да заплати на Вали Компютърс ООД сумата от 600- шестстотин лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от отменено Наказателно постановление № 681/2011/26.4.2012 г. не е обжалвано, влязло е в законна сила и съответно не е предмет на настоящото съдебно производство. Настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната му част е ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна, но поради различни съображения от тези изложени от решаващия съд. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В случая е безспорно установено, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение акт- наказателно постановление. Този акт, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства, обаче не се установява, че касационният жалбоподател е претърпял имуществена вреда в претендирания от него размер на 2 540 лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 672/2012 г. по описа на ГОРС и КНАХД № 10510/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Необходимо е да се отбележи, че в съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по обжалване на наказателното постановление. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане. Касационният жалбоподател, който в исковия процес носи доказателствената тежест не е успял да извърши необходимото за да се установи наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Представените от ищеца документи не установяват наличието на извършено плащане, което да кореспондира по конкретното дело с предмет отмененото НП. Основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка - чл. 2 ЗА, чл. 24 ЗА и чл. 36 ЗА. Целта на Закона за адвокатурата е адвокатът да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. В Договор за правна защита и съдействие от 04.07.2012 г., е посочено, че плащането ще бъде извършено по банков път. Такова плащане обаче не е доказано да е извършено. Представеното платежно нареждане е с дата 10.02.2014 г., като съдържа различна парична сума и посоченото в основанието за плащане не кореспондира с идентификационни данни от НАХД № 672/2012 г. по описа на ГОРС и КНАХД № 10510/2012 г. по описа на АС Велико Търново. С това не е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Този извод не се променя предвид представената с исковата молба фактура, издадена от адвокатско дружество "Илчев и Пенчев", с която се претендира установяване на заплащане от страна на ищеца на адвокатското дружество за осъщественото процесуално представителство. Този документ не установява извършено плащане в хода на делото за осъществена по него правна защита. Същественото разминаване във времето сочи, че не е налице пряка и непосредствена последица от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател не е установено, че е претърпял вреда в претендирания от него размер на 2540 лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Следователно с присъждането от АС Велико Търново на сумата от 600- шестстотин лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от отмененото НП е намерено в пълен обем разрешение на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение в неговата отхвърлителна част, която е обжалвана е правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, трето отделение