Решение № 6503 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14570/2008 г.

Решение № 6503 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14570/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Надежда Гаргова, в качеството й на процесуален представител на Валери Асенов Христов, едноличен търговец с фирма ЕТ "Чори-91", Благоевград, срещу решение от 28.12.2002 г. по адм. дело № 1661 по описа за 2001 г. на Софийския градски съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Господинова. Претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № 87 от 16.03.2001 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Благоевград, потвърден с решение № 570 от 28.05.2001 г. от РДД - гр. София за сумата 2 145.87 лв. Същият е издаден по повод осъществена данъчна ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период от 1.11.2000 г. до 31.12.2000 г. С него на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по 2 броя фактури, издадени от ЕТ "Експрес комерс" и 1 брой фактура, издадена от "Ивита" ООД за първия данъчен период, а за втория данъчен период по 3 броя фактури, издадени от ЕТ "Експрес комерс" и 3 броя фактури, издадени от ЕТ "Елислава". С ревизионния акт размерът на отказания данъчен кредит е 2 168.00 лв., като с решението на горестоящия административен орган той е определен на 2 145.87 лв. С оглед на чл. 121, ал. 1 от ДПК (отм.) това определя и предмета на спора. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка, а именно, че за данъчен период м. ноември 2000 г. предходен доставчик на ЕТ "Експрес комерс" е ЕТ "Кобра 65 - Павлин Стефанов", а предходен доставчик на "Ивита" ООД е ЕТ "Експрес комерс", а негов предходен е отново ЕТ "Кобра 65 - Павлин Стефанов". Този предходен доставчик не е намерен на декларирания от него адрес, съгласно ПИНП от 21.12.2000 г., от 17.01.2001 г., от 2.02.2001 г., от 7.02.2001 г. и от 1.03.2001 г. Данъчният орган се е позовал на чл. 109, ал. 11 (отм.), във връзка с ал. 12, т. 1 (отм.) от ДПК (отм.) за този данъчен период. За другия данъчен период м. декември 2000 г. е установено, че ДДС е начислен при прекия доставчик в нарушение на чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.), както че в процесните фактури липсва адрес и подпис на получателя и печат на изпълнителя на доставката, в нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 9 от ЗСч (отм.). Преценката на решаващия съд е за законосъобразност на обжалвания административен акт, като е направен анализ на приложените норми, на които се е позовавал данъчният орган, за да откаже правото на данъчен кредит. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени като постановено в нарушение на закона. Приложените от административния орган правни разпореди, на които се е позовал за да откаже претендираното право на данъчен кредит са чл. 109, ал. 11 (отм.), във връзка с ал. 12 (отм.) от ДПК (отм.) и чл. 64, т. 2 и т. 6 от ЗДДС (отм.). По отношение на доставките за двата данъчни периода следва да се приеме, че неправилно е отказано правото на данъчен кредит. По повод първия данъчен период се установява, че предимството по § 1, т. 13, б. "б" от ДР на ДПК (отм.) е реализирано при предходния доставчик на задълженото лице. Данъкът добавена стойност е кумулативен, понеже се включва еднократно в крайната цена на стоката или услугата, като облагането само на добавената стойност се постига чрез механизма на приспадане на данъчен кредит от всеки получател в поредицата от доставки по пътя на реализацията на стоката или услугата. Това означава, че неизпълнението на законовите изисквания, обуславящи правото на приспадане на данъчен кредит по съответната доставка не се влияе от неизпълнението на същите изисквания по предходните доставки. В случаите, когато вследствие на събрани в хода на ревизията доказателства данъчният орган твърди, че от действията на един или няколко предходни доставчици за ревизирания субект са възникнали облага или данъчно предимство, той трябва да установи в какво се изразяват те и какъв е размерът им (ТР № 5 от 14.07.2004 г. на ОС на съдиите от ВАС). В случая това не е направено по отношение на прекия доставчик, поради което разпоредбата на чл. 109, ал. 11 (отм.) от ДПК (отм.) е неправилно приложена и обжалваният РА в тази част се явява незаконосъобразен. По отношение на отказаното право на данъчен кредит за втория данъчен период, поради по-късното начисляване на данъка, а именно не към датата на издаване на данъчната фактура, следва да се има предвид, че стриктното прилагане на така разписаната правна норма обосновава двукратно облагане, с което се нарушава реалното осъществяване на механизма на облагане с ДДС. При такова поведение от страна на данъчния субект на същия се начисляват лихви и по отношение на него може да се търси административно-наказателна отговорност. Съдебната практика в тази насока е последователна, поне за времето преди изменението на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) със ЗИДЗДДС (отм.), ДВ бр. 117 от 17.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г. За целите на данъчното облагане по ЗДДС (отм.) при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС (отм.) данъчни субекти и начислен данък. В случая такива данни са налице, поради което е неточно позоваването на чл. 11 от ЗСч (отм.) относно липса на доказателствена сила на процесните три фактури, издадени от ЕТ "Елислава", след като на търговеца е осъществена насрещна проверка и е съставен протокол затова от 12.02.2001 г. Обжалваното решение следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна се постанови решение по съществото му. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 235.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в които не се включва уговореното адвокатско възнаграждение, понеже няма данни за реалното му внасяне. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение