Решение № 10440 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7264/2012 г.

Решение № 10440 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7264/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на "Иви Транс" ЕООД гр. Раковски, ул. "М. Добромиров" № 117, представлявано от управителя Румен Иванов Рончев, с искане за отмяна на влязло в сила решение № 193 от 7.01.2010 г. постановено по адм. д. № 249/2009 г. по описа на Административен съд - Ямбол, потвърдено с решение № 10415 от 10.08.2010 г. постановено по адм. д. № 2608/10 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, първо отделение. В молбата се твърди, че страната се е снабдила с ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК - удостоверение № 2601-235 от 30.03.2012 г. на зам. началника на митница Бургас от съществено значение за решаването на административния спор, приключил с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Иска се отмяна на решението на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на компетентния съд. Ответникът по молбата - началникът на Митница Бургас, чрез своя процесуален представител, оспорва молбата по съображения в писмено възражение и чрез юрк. Илиева в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - директора на дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по основателността на молбата. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и прецени по същество твърдяното от молителя основание, намира молбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С решение № 193 от 7.01.2010 г. постановено по адм. д. № 249/2009 г. по описа на Административен съд - Ямбол, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на настоящия молител, срещу решение № 1067 от 13.05.2009 г. на началника на МП "Лесово", потвърдено с решение № 4402-0696-А от 10.07.2009 г. на зам.-началник на митница Бургас, с което на дружеството е определено задължение, на основание чл. 203, ал. 1 и чл. 214 от МК по карнет ТИР № АХ59607493, а именно мито в размер на 10 313,97 лв. и ДДС в размер на 20 085,71 лв., или общо задължение в размер на 30 399,68 лв. С решение № 10415 от 10.08.2010 г. постановено по адм. д. № 2608/10 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, първо отделение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решението на Административен съд - Ямбол. Спорът между страните е бил относно редовното приключване на операцията под покритието на карнета ТИР, като поради съмнения относно тази редовност, митническите органи са изпратили искане за последваща проверка до митническото учреждение в Констанца Румъния, което е получаващото митническо учреждение. Резултатът от проверката е обективиран във формуляр ТС21 и с него, в качеството му на официален удостоверителен документ, издаден от румънското митническо учреждение, е установено, че формулярът на сертификата не е представен пред получаващото митническо учреждение, подписът не е на отговорен митнически служител и печатът изглежда неистински или фалшифициран. С решенията, чиято отмяна се иска съдът е приел, че редовното приключване на транзитната операция не е доказано, което е в тежест на жалбоподателя, поради което оспореният митнически акт е законосъобразен. С представеното в настоящото производство удостоверение, издадено от зам. началника на митница Бургас по подадена молба на молителя, е обяснено, че резултатът от описаната по-горе проверка на карнет ТИР № АХ59607493, е писмо на румънската митническа администрация, че карнетът не е редовно приключен, като този отговор е извършен след проверка на получателя на стоките по документи "Sc Impex Flamingo" SARL и е установено, че компанията в периода 2007 г. - 2009 г. е купувала стоки само от местни доставчици и румънската дирекция е сезирала съответните власти за възбуждане на наказателно преследване. При това съдържание на представеното удостоверение, се налага извода на първо място, че не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като е издадено след приключване на производството пред касационната инстанция, нито е от съществено значение за решаването на посочения по-горе правен спор. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по молбата за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. Предвид на изложеното, петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия,