Решение № 15280 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2009 г.

Решение № 15280 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 12/16.03.2009 г. по адм. дело № 500/2009 г. Административен съд - София-град е отменил по жалба на Мария Владинова Генова, от гр. София Решение № 395/8.12.2008 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото разпореждане № 2503316416/1 от 19.09.2008 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно определената начална дата за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност на лицето. Върнал е преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване при СУСО за решаване на въпроса по същество, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба, от главния директор на СУСО, с която се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 94 от КСО. Ответната по жалбата страна, Мария Владинова Генова, от гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. По делото е установено, че със заявление вх. № 02004120 от 05.08.2008 г. Мария Генова е поискала отпускане на лична социална пенсия за инвалидност. Приложила е експертно решение на НЕЛК № 0480 от 11.04.2008 г., с което и е определена оценка на работоспособността 83% трайно намалена работоспособност (ТНР) с дата на инвалидизиране 23.03.2005 г. и срок на инвалидността - пожизнен. Експертното решение е получено от заявителката на 19.06.2008 г. Органите на НОИ са разпоредили отпускане на пенсията считано от датата на подаване на заявлението (05.08.2008 г.), приемайки същото за депозирано след изтичане на 6 - месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО от датата на пораждане на правото (23.03.2005 г.) и след изтичане на едномесечния срок по чл. 94, ал. 2 от КСО от датата на влизане в сила на ЕР на НЕЛК. Първоинстанционният съд е отменил административните актове като постановени в нарушение на материалноправни разпоредби, приемайки че не е пропуснат срока по чл. 94, ал. 1 от КСО. Съдебното решение е правилно. Съгласно чл. 73, ал. 1 КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а според чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото (на пенсия). Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. За пенсиите за инвалидност е налице и специален ред, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 2 КСО, уреждаща по-благоприятен режим досежно началния момент за отпускането им. Същият не е в кумулативна обусловеност с основанията по чл. 94, ал. 1 от КСО. Едва с определяне на ТНР от НЕЛК от 11.04.2008 г. за молителката обективно е възникнала възможността да поиска изплащане на пенсия по чл. 90 от КСО. Съгласно константната съдебна практика инвалидизирането като правнорелевантен факт възниква не по силата на прякото действие на закона, а се установява и удостоверява с експертно решение от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. Поради това до определяне на датата на инвалидизирането по законоустановения ред лицето е в обективна невъзможност да упражни правото си. Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение