Решение № 15885 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11783/2017 г.

Решение № 15885 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11783/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /по своята същност касационна жалба/ подадена от И. Иванов от [населено място], чрез адв. Д. Тонева, против решение № 77/11.08.2017 г. по адм. д. № 16/2017 г. на Административен съд – Шумен. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение. Претендира се отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се уважи подадената жалба. Ответникът – Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител, с писмен отговор на жалбата е изразил становище, че издаденото решение е законосъобразно и мотивирано, като са преценени както фактическите, така и правните обстоятелства по делото. Оспорва жалбата, счита същата за недопустима и неоснователна. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба и решението като законосъобразно и правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата и същата следва да се отхвърли. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Шумен е образувано по жалбата депозирана от И. Иванов. С оспореното решение е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-270-6500/4268 от 13.08.2016 г. на зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, с което не е извършена оторизация, не е изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2015 по заявление за подпомагане за 2015 г. по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави /СМК/ с УИН 27.26.0615/81018. С втори диспозитив И. Иванов е осъден да заплати на административния орган направените по делото разноски. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от материално компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената от закона форма, като съдържа съображения от фактическо и правно естество, които кореспондират помежду си, поради което се установява, че същият е мотивиран. Съдът е приел, че процесното уведомително писмо е постановено при правилно приложение на материалния закон. Като в процесното решение, съдът е разгледал приложимите правни норми на Наредба № 3 от 17.02.215 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и е съобразил доказателствата по делото и е достигнал до извода, че правилен, законосъобразен и обоснован е извода на административния орган, че в резултат на извършената от кандидата за подпомагане последваща промяна в предназначението на животните, заявени за подпомагане по СМК от направление "за мляко" в направление "за месо" и констатираното несъответствие между данните от заявлението и данните от СИРЖ на БАБХ, заявените за подпомагане 16 бр. животни-млечни крави следва да се считат за животни с нередности по схемите-в случая по СМК по смисъла на чл. 27, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 год. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и за същите не следва да се изплаща помощ по СМК във връзка с подаденото заявление за подпомагане. Вследствие на вписаната въз основа на подадена от кандидата декларация за промяна в предназначението на животните от направление "мляко" в направление "месо", същите не съответстват на изискването за подпомагане, въведено с разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от НУРПСДП и са недопустими за подпомагане. За прецизност, съдът е установил, че жалбоподателят е бил подпомаган за предходни кампании 2013 - 2014 година по схеми за крави с бозаещи телета, по които са му били изплащани суми за подпомагане е ирелевантно за правния спор, тъй като схемите за подпомагане, по които е кандидатствал са различни от настоящата и за тях приложимата Наредба № 2 от 21.02.2011 г. предвижда специални изисквания за участие и за специфично подпомагане. За изясняване на фактите по делото съдът е назначил, изслушал и приел първоначална и допълнителна съдебно-ветеринарна експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за спора материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Относно оплакването на касационния жалбоподател, че е ограничена възможността му да докаже изложените от него твърдения чрез разпит на свидетел, който е пряко свързан с дейността му. Настоящия съдебен състав намира изложеното оплакване за неоснователно, тъй като не е налице твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционният съд. Същия се е съобразил с нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, според която свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на които закона изисква писмен акт, както и с разпоредбата на ал. 2 според която в горепосочената хипотеза се изисква изрично съгласие на страните. Настоящия случай попада точно в тази хипотеза, в която е недопустимо съдържанието на писмен акт да се опровергава със свидетелски показания, а и видно от проведеното на 4.07.2017 г. съдебно заседание, процесуалния представител на ответната страна е възразил на направеното доказателствено искане. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Предвид изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това, касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника такова възнаграждение, в размер на 100 лв., определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение