Решение № 15291 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2020 г.

Решение № 15291 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76 а, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ [фирма] - [населено място], представлявано от управителя д-р М. И., чрез пълномощник адв. И. Ц. от АК – П., срещу решение № 514/06.08.2020 г., постановено по адм. дело № 73/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 51-13-38/24.09.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – П.. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормите на чл. 76 а ЗЗО, във вр. чл. 351 в, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД за МД 2018 г., отм.) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената писмена покана. Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – П. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана изх. № 51-13-38/24.09.2019 г., издадена от директора на РЗОК – П., с която на основание чл. 76 а, ал. 3, вр. с ал. 2 ЗЗО, във вр. чл. 351 в, ал. 2 НРД за МД 2018 г., поради отказ на изпълнителя на болнична помощ да предостави до приключване на проверката ИЗ на ЗОЛ, лечебното заведение е приканено да възстанови суми, получени без правно основание, в общ размер от 15 684, 00 лева. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира за безспорно, че отразените в оспорената писмена покана ИЗ не са представени в хода и до приключване на проверката, отразена в Протокол № 2 от 31.07.2019 г. Обоснован е извод, съобразно който дори да се приеме, че към момента на проверката изпълнителят на болничната медицинска помощ е бил в обективна невъзможност да представи процесните ИЗ, то тази невъзможност не е била налице в периода от 12.09.2019 г. до издаване на оспорената покана, а именно 24.09.2019 г. При тълкуване на приложимата към казуса норма на чл. 351 в, ал. 2 НРД за МД 2018 г., първоинстанционният съд формира решаващ мотив, съобразно който задължението за предоставяне на необходимите документи за осъществяване на проверката е на изпълнителя на болничната помощ, т. е. на лечебното заведение, което е юридическо лице, а обективна невъзможност по твърдените от жалбоподателя обстоятелства би могла да бъде налична единствено за физически лица. По изложените съображения, административният съд приема, че оспорената писмена покана съдържа фактическите и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които се установяват и от събраните по делото доказателства, при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, същата е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му, поради което се явява законосъобразен административен акт. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Плевен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. От материалите на приетата по делото административна преписка относно извършената в периода 25 - 28.06.2019 г. проверка се установява, че по отчетени и платени хоспитализации на ЗОЛ за месец май 2019 г. в МБАЛ [фирма] - П. на проверяващите не са представени ИЗ. Правилно съдът е възприел изводът на административния орган за наличие на отказ на изпълнителя на болничната медицинска помощ да предостави до приключване на проверката необходимите за осъществяването й документи по смисъла на чл. 351 в, ал. 2 от НРДМД за 2018 г., което е основание за приложение разпоредбата на чл. 76 а от ЗЗО. Твърдяната обективна невъзможност да бъдат предоставени копия от посочените ИЗ, поради отсъствието на управителя на ЛЗ в момента на проверката, не е основание да не бъде издадена оспорената писмена покана или издадената да бъде отменена. Аргумент в тази насока е фактът, че безспорно ИЗ не са представени до приключване на проверката, отразена в Протокол № 2 от 31.07.2019 г., но същите не са представени и до издаване на писмената покана, почти два месеца по-късно на 24.09.2019 г. Неоснователни са възраженията на касатора за материална незаконосъобразност на оспорената писмена покана, предвид липсата на произнасяне от арбитражна комисия по подаденото от лечебното заведение възражение срещу констатациите от проверката, обективирани в протокола за неоснователно получени суми. В касационната жалба се допуска смешение на нормативно установените процедури по чл. 76 ЗЗО и чл. 76 а ЗЗО, респективно предпоставките за издаване на заповед за налагане на санкции и писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. Процесната писмена покана е издадена при наличие основанията на чл. 76 а от ЗЗО, т. е. за получени суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, за разлика от констатациите на длъжностните лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО за нарушения, които могат да бъдат разглеждани от арбитражна комисия. Необосновани са доводите на касационния жалбоподател, че санкцията в процесната писмена покана е наложена на лечебното заведение по препоръка от доклад за извършена съвместна проверка от служители на НЗОК и контрольори към РЗОК № 21-03-97/18.07.2019 г., към който са приобщени неподписани протоколи. С обжалваната писмена покана на лечебното заведение не се налага санкция, а се приканва към възстановяване на суми, получени без правно основание. В Протокол № 2/31.07.2019 г. и Протокол за неоснователно получени суми при извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ, въз основа на които е издадена обжалваната писмена покана, не се установява липса на подписи на лицата, извършили проверката. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съобразно наличните данни административният акт на цитираните в него фактически и правни основания правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,