Решение № 7218 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4434/2015 г.

Решение № 7218 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4434/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Д., гражданин на Афганистан, против решение № 1115 от 27.02.2015 г. постановено по адм. дело № 11492 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателя не се явява, не се представлява и не представя доказателства в подкрепа на касационните основания. Ответникът - заместник председател на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, изразява становище за неоснователност. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че при издаване на оспореното решение са спазени материалноправните и процесуалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Сочи се, че съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1115 от 27.02.2015 г. постановено по адм. дело № 11492 по описа за 2014 г. на АССГ, първоинстанционният съд - Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на О. Д., гражданин на Афганистан, против решение № 7020 от 22.10.2014 г. на зам. - председателя на Държавната агенция за бежанците, при условията на чл. 52, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на зам. -председателя на ДАБ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. Съдът е установил, че тази молба не е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, доколкото предходното производство е прекратено, а не е завършило с влязло в сила решение. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни твърденията, че по време на интервюто на 28.08.2014 г. преводачът, който е осъществявал превода не е изпълнил задълженията си е превеждал отговори на въпросите, които не са съответни на дадените отговори от О. Д. Съдът не е приел за доказано оспорването на истинността на протокола от 28.08.2014 г. по реда на чл. 193 от ГПК в частта относно датата и относно вписването в него, че писменият текст на интервюто е прочетен на кандидатът за статут на разбираем за него език. Според съдът правата на страната в административното производство не са засегнати и не е нарушено правото му на защита. В хода на съдебното производство пред решаващия съд на Дауд му е предоставена възможност да изложи всички факти и обстоятелства, на които основава исканията си, като му е указано, че това е в негова доказателствена тежест. В дадените обяснения лично от страната в две съдебни заседания пред административния съд, кандидата за статут не поддържа никакви лични основания за търсене на закрила, включително и преследване по политически причини, а единствено е посочил, че основанието за исканата закрила е общата ситуация на несигурност в страната по произход. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. В хода на съдебното производство първоинстанционния съд е установил, че кандидатът категорично опровергава твърденията си, че е членувал в Джамият е - Ислами, както и че взаимоотношенията му с тази партия те не са били поради политически убеждения. Съдът е приел, че не са налице твърдения за конкретни действия спрямо чужденеца от характера на посочените в чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Обоснован и законосъобразен е направения извод от административния съд, че изложените факти от бежанската история на чужденеца не са преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗУБ и причините не са раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ и със задължителното тълкуване на чл. 4, ал. 3, буква "а" от Директива 2011/95/ЕС, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му бежанска история. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Първоинстанционният съд се е съобразил и с решението на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, относно това, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики. Съдът е направил правилен извод, че текущата ситуация в Афганистан, конкретно в столицата Кабул установява случаи на насилие и конфликти, но те не са в степен, която да дава основание да се приеме, че степента на безогледно насилие в страната е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация в страната. Решаващият съд подробно е разгледал и информацията, съдържаща се в справка с вх. № 01 - 9594 от 06.08.2014 г. на дирекция "Международна дейност" относно ситуацията в Афганистан. Правилно както административният орган, така и решаващият съд са приели, че актуалната ситуация в Афганистан не може да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд