Решение № 13968 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2014 г.

ВАСV отделение21.11.2014 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-175/27.03.2014 г., издадена от министъра на здравеопазването. ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Максим Димитров Гайдев, гр. София, ул. "Баба Илийца" № 2, бл. 80А, ап. 21 сумата 350 (триста и петдесет) лв. разноски. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 13968 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по оспорване, подадено от Максим Димитров Гайдев срещу Заповед № РД-15-175/27.03.2014 г., издадена от министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл му е прекратено служебното правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, за която се твърди, че е издадена в нарушение на материалния закон и на целта на закона, постановена е в нарушение на изискванията за форма. Жалбоподателят изтъква, че според него не е налице реално съкращаване на длъжността, която е заемал, както и че е налице злоупотреба с право, защото независимо предоставеното право за оптимизация на администрацията по целесъобразност е извършено съкращаване на дългогодишен държавен служител, а не на свободна щатна бройка без излагане на изрични мотиви за причините да бъде взето точно това решение. В съдебното производство Максим Димитров Гайдев се представлява от адв. Кръстева, която от негово име в писмени бележки доразвива релевираните с жалбата доводи и иска да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: С оспорената Заповед № РД-15-175/27.03.2014 г., издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с д-р Максим Димитров Гайдев, считано от датата на връчване на заповедта за длъжността "държавен експерт", ранг III-старши в дирекция "Управление на медицинските дейности" на Министерство на здравеопазването (МЗ). Издаването на заповедта е мотивирано с § 2 от заключителните разпоредби на Постановление № 53 на Министерски съвет от 2014 г. за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Медицински одит" и утвърдено длъжностно разписание на МЗ в сила от 26.03.2014 г. Заповедта е връчена на 28.03.2014 г., а оспорването е подадено на 09.04.2014 г., с което е спазен срока по чл. 149 от АПК във връзка с чл. 124 от ЗДСл. Като доказателства по делото са представени всички документи, представляващи част от преписката по издаване на оспорената заповед, включително длъжностни и поименни разписания на длъжностите в Министерство на здравеопазването в сила от 31.01.2014 г., 26.03.2014 г., 13.06.2014 г., 10.07.2014 г. и 07.08.2014 г., длъжностни характеристики за длъжностите в дирекция "Управление на медицинските дейности" на МЗ, утвърдени на 07.11.2013 г. и на 29.04.2014 г. за "младши експерт" и на 07.11.2013 г. и на 07.05.2014 г. за останалите експертни длъжности, за длъжността директор на тази дирекция, утвърдени на 29.08.2013 г. и на 24.04.2014 г., както и е разпитана като свидетел Даниела Руменова Дренкова, изпълняваща длъжността началник отдел "Човешки ресурси" в МЗ. Между страните не се спори, че последната заемана от д-р Максим Димитров Гайдев длъжност е "държавен експерт", ранг III-старши в дирекция "Управление на медицинските дейности". Преди това до 07.02.2014 г. той е изпълнявал и длъжността директор на дирекция "Управление на медицинските дейности", което се установява и от полаганите от него подписи за лицето, което е разработило длъжностните характеристики, утвърдени на 07.11.2014 г. След 07.02.2014 г. длъжността директор на дирекцията се изпълнява от д-р Лучия Добрева, също държавен експерт, въз основа на заповед за възлагане № РД 15-52/07.02.2014 г. на МЗ. С цитираното в оспорената заповед Постановление № 53 на МС от 11.03.2014 г. (обн. ДВ, бр. 24 от 2014 г.) е приет Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Медицински одит", а с § 2 от заключителните му разпоредби са приети изменения и допълнения в Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването, приет с Постановление № 149 на Министерския съвет от 2013 г. (ДВ, бр. 64 от 2013 г.), включително и в приложение към чл. 17, ал. 3 от правилника. Според чл. 17, ал. 2 от Устройствения правилник на МЗ в редакцията преди изменението, обнародвано с ДВ, бр. 24 от 2014 г. и след това изменение, общата численост на персонала в организационните структури и административните звена в министерството е 253 щатни бройки. Към настоящия момент общата численост е определена на 256 щатни бройки в резултат от последващи изменения, обнародвани в ДВ бр. 81 и 84/2014 г. в сила от 30.09.2014 г. и 10.10.2014 г. Съгласно чл. 17, ал. 3 от Устройствения правилник на МЗ числеността на отделните организационни структури и административни звена в министерството е посочена в приложението към тази разпоредба. Именно с изменение на приложението към чл. 17, ал. 3 от Устройствения правилник на МЗ, обнародвано в ДВ бр. 24/2014 г. е променена числеността на персонала в дирекция "Управление на медицинските дейности" от 19 на 18. В съответствие с измененията в Устройствения правилник са утвърдени и ново длъжностно и ново поименно длъжностно разписание в сила от 26.03.2014 г. Промяната в дирекция "Управление на медицинските дейности" се изразява в намаляване броя на държавните експерти от 5 на 3 и увеличаване на броя на младшите експерти от 2 на 3, а в персонално отражение промяната се състои само в отпадане на Максим Гайдев (държавен експерт) от състава на дирекцията, защото е съкратена освен длъжността, заемана от жалбоподателя и една свободна щатна бройка за "държавен експерт", а е увеличен броя на свободните щатни бройки за "младши експерт" от 1 на 2. Длъжността "младши експерт" и преди, и след изменението в щатното разписание от 2 на 3 броя е изпълнявана само от едно и също единствено лице. Със заповед № РД-15-449/23.07.2014 г. на министъра на здравеопазването е трансформирана една длъжност "младши експерт" в дирекция "Управление на медицинските дейности" в една длъжност "държавен експерт" в същото структурно звено. Тази заповед е издадена въз основа на искане от и. д. директора на дирекцията, мотивирано от наличието на две свободни длъжности "младши експерт" в поименното разписание от 13.06.2014 г. Следва да бъде посочено, че тези две свободни щатни бройки за длъжността "младши експерт" съществуват и в поименното разписание в сила от 10.07.2014 г., но не и в поименното разписание в сила от 07.08.2014 г., в което вече е отразена трансформацията и бройките за "държавен експерт" от 3 са увеличени на 4, заети от предишните трима изпълняващи същата длъжност и един от главните експерти (очевидно преминал на по-високата длъжност "държавен експерт"). На практика след поредното ново поименно разписание в сила от 07.08.2014 г. лицата, които реално заемат длъжност "държавен експерт" са същия брой като лицата, които са заемали тази длъжност и преди поименното разписание в сила от 26.03.2014 г. Разликата е само в персоналния състав: вместо д-р Максим Гайдев една от длъжностите "държавен експерт" се заема от лице, което преди това е работило като "главен експерт" в същата дирекция. Осъществени са промени и в структурата на дирекцията като са сформирани два отдела, но без назначени началници, но това не се е отразило на длъжността "държавен експерт" така както вече беше описано. Следва изрично да бъде посочено, че нови промени в Устройствения правилник на МЗ са извършени, според обнародването им в ДВ, чак през м. септември и октомври, като е увеличена общата численост на персонала на МЗ, като дирекция "Управление на медицинските дейности" вече не е отразена като съществуваща със същото наименование в приложението към чл. 17, ал. 3, но по какъв начин се изпълняват и доколко са запазени нейните функции в друга дирекция със сходното наименование и съществено увеличен брой служители (34 бр.) е извън предмета на настоящото производство. По делото не е ангажирана съдебна експертиза за извършване на сравнение между длъжностните характеристики на длъжността "държавен експерт", утвърдена на 07.11.2013 г. и длъжността "младши експерт", утвърдена 29.04.2014 г., но като се извърши съпоставка в описанието на основната цел, области на дейност, преки задължения възлагане, планиране и отчитане на работата, отговорности, свързани с организацията на работата, управлението на персонала и ресурсите, вземане на решения, контакти, изисквания за заемане на длъжността и необходими компетентности се констатира, че съществени различия съществуват само при изискванията за заемане на всяка една от двете длъжности и осъществяваните контакти, а в останалите части различията са несъществени и терминологични. При преките задължения на двете длъжности е налице различен обем отговорности, но младшият експерт изпълнява и други освен изброените задачи, които са възложени на дирекцията. Дори в отделни части от длъжностната характеристика за "младши експерт" е използван израз "държавния експерт" (например л. 148). Съществените различия относно изискванията за заемане на длъжността се изразяват в необходимостта за длъжността "държавен експерт" лицето, което я заема да е с образователна степен магистър в професионална област медицина и да притежава професионален опит минимум пет години, а за "младши експерт" е достатъчно и образователна степен - професионален бакалавър в множество професионални области, включително и здравеопазване и не е необходим професионален опит. Налице е съвпадение и към изискванията за допълнителна квалификация и обучения, независимо от разликата във формулировките. Следователно изискванията за заемане на длъжността "младши експерт" са по-ниски от изискванията към длъжността "държавен експерт", която е заемана от д-р Максим Гайдев. При сравнение между длъжностите характеристики за "държавен експерт", утвърдени на 07.11.2013 г. и на 07.05.2014 г. не се установява разлика освен в таблицата под т. 2 "Място на длъжността в структурата на организацията", в която е посочена различен брой на лицата, които заемат тази длъжност. Следва изрично да бъде посочено, че в длъжностната характеристика за "държавен експерт", утвърдена на 07.11.2013 г. е посочено, че в дирекцията има два броя "държавни експерта", а според длъжностното разписание в сила от 31.01.2014 г. броят им е пет. Не е ясно дали между 07.11.2013 г. и 31.01.2014 г. е изготвяно и приемано друго длъжностно разписание, но от всички събрани по делото доказателства може да бъде направен категоричен фактически извод, че извършваните изменения в длъжностното разписание и поименното длъжностно разписание не са пряка следствие от изменения на устройствения правилник на МЗ В този смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка, която дава показания за извършваните на практика действия по синхронизиране на длъжностните разписания и устройствения правилник. Функциите, които се изпълняват от дирекция "Управление на медицинските дейности" са разпределени приблизително еднакво между всички служители като преки задължения, респективно необходими компетентности за тяхното изпълнение. Различието между отделните експертни длъжности се формира само на база необходим образователен ценз и професионален опит за заемане на длъжността, както и от части в описанието на преките им задължения като тежест, сложност и отговорности. Настоящият съдебен състав прима за установено от фактическа страна също, че в периода, за който са събирани доказателства, а именно от 07.11.2013 г. до 07.08.2014 г., дирекция "Управление на медицинските дейности" на МЗ е натоварена с изпълнение на едни и същи функции и отговорности, които са изпълнявани в по-голяма част от периода от четири лица на длъжност "държавен експерт", едно от които е изпълнявало и длъжността директор, независимо дали в длъжностното разписание е предвидено за тази длъжност 5, 4 или 3 щатни бройки. Само в периода от 27.03.2014 г., датата на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, до 23.07.2014 г., датата на трансформиране на длъжност "младши експерт" на длъжност "държавен експерт" със заповед на МЗ, в дирекцията са работили само трима държавни експерта. При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно - производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗА) министърът е органът по назначаването на държавните служители в министерството. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 108 от ЗДСл във връзка с чл. 42, ал. 5 от ЗА, в необходимата писмена форма и задължителни реквизити, поради което и оспорването с аргументи за липса на изискванията за форма е неоснователно, но останалите изрично наведени в оспорването оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и целта на закона са основателни. При упражняване на предоставените му правомощия за управление на администрацията ръководителят на съответната организационна структура има право да извършва промени и реорганизации за оптимизиране на дейността, но при упражняване на тези правомощия в условията на оперативна самостоятелност е длъжен да се съобразява с нормативно определената структура и численост на персонала. В конкретния случай министърът на здравеопазването като орган по назначаването е компетентен да утвърди длъжностно разписание и поименно разписание, които да съответстват на числеността на персонала, определена в чл. 17, ал. 2 от Устройствения правилник на МЗ и на приложението към чл. 17, ал. 3 от същия. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (обн. в ДВ, бр. 49 от 2012 г.) и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. За да а налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е необходимо да бъде установено, че съкратената длъжност вече не фигурира и като наименование - нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. В случая е установено, че броят на служителите в дирекция "Управление на медицинските дейности" на МЗ с приемане на изменение в приложение към чл. 17, ал. 3 от Устройствения правилник на МЗ, обнародвани в ДВ, бр. 24 от 2014 г. е намален от 19 на 18, като обаче е запазена общата численост на персонала на министерството на 253. В Устройствения правилник на МЗ не е конкретизирано коя от длъжностите, предвидени в дирекция "Управление на медицинските дейности" престава да съществува. Намаляването на броя на служителите на тази дирекция за сметка на служители в друга дирекция е намерило отражение в утвърденото на 26.03.2014 г. длъжностно разписание, като броя на държавните експерти е намален от 5 на 3, а броя на младшите експерти е увеличен от 2 на 3. В поименното разписание в сила от 26.03.2014 г. се установява, че тази промяна в длъжностното разписание е намерила отражение само в отпадане на едно лице - Максим Гайдев и запазване на две незаети длъжности (свободни щатни бройки). Но вече и двете незаети длъжности са за "младши експерт", а не една за "държавен експерт" и една за "младши експерт". В този смисъл броят на лицата, които са заемали нормативно определената позиция, заемана и от Максим Гайдев, е намален т. е. може да се обоснове, че е "престанала да съществува една позициите "държавен експерт", но само за периода от 26.03.2014 г. до 23.07.2014 г., когато е трансформирана отново свободната длъжност "младши експерт" в длъжност "държавен експерт". Действително съгласно чл. 142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но е допустимо и установяване на нови факти от значение за делото след издаване на акта до момента на приключване на устните състезания. В случая фактите, които са осъществени след прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, но във връзка с изпълняваните от него функции и задачи като държавен служител са от правно значение за преценката относно законосъобразността на акта, с който това правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността му. В този смисъл установеното запазване на функциите и задачите като система и след издаване на обжалваната заповед, както и последващото трансформиране на длъжност "младши експерт" в длъжност "държавен експерт", не може да бъде игнорирано при извеждане на правните изводи само защото представляват обстоятелства, настъпили след издаване на оспорената заповед. Функциите на длъжността "държавен експерт" са запазени и след 26.03.2014 г. (влизане в сила на новото длъжностно разписание), защото продължават да бъдат изпълнявани, но от по-малък броя държавни служители, назначени на тази длъжност. Очевидно обаче този по-малък брой държавни служители на длъжност "държавен експерт" не са били в състояние да се справят с всички поставени на дирекцията задачи с по-висока трудност или сложност, защото се е наложило "по-добро организиране на дирекцията" (виж л. 281) и възстановяване на съкратената длъжност "държавен експерт" на 23.07.2014 г. Действително намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител и за разлика от правилата на Кодекса на труда, ЗДСл не предвижда задължителен подбор, но това не означава, че взетото по този начин решение не подлежи на никакъв контрол и не е подчинено на никакви правила. В случая е намален броят на "държавните експерти", но не е налице второто кумулативно изискване, за да се приеме, че има реално съкращаване на длъжността, а именно, тя да не фигурира като система от функции, задължения и изисквания, защото очевидно в незначителен срок след съкращаване на една длъжност "държавен експерт" чрез трансформирането й в "младши експерт" е извършена обратната трансформация. Длъжностите в администрацията не са произволно определени и разпределението на отговорностите между тях почива на нормативни правила, които следва да бъдат съобразявани както при съставяне на длъжностните разписания и длъжностните характеристики на служителите, така и при извършваните реорганизации чрез трансформация при запазване на общата численост на персонала, какъвто е настоящия случай. Тези правила се съдържат в Закона за администрацията (ЗА), на длъжностите в администрацията (Класификатора) и Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Наредбата), които регламентират разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. Според функциите, които се изпълняват, длъжностите са ръководни, експертни и технически (чл. 13, ал. 2 от ЗА). Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции са посочени в длъжностни нива от 5 до 12 включително, с наименование "експертно ниво" - 1А, 1Б, 2, 3, 4, 5, 6, 7 включително и "ниво стажант". Длъжността "държавен експерт" е експертна - експертно ниво - 2, длъжностно ниво - 6, а длъжността "младши експерт" в един и същи отдел/респективно дирекция също е експертна, но с експертно ниво 7 и длъжностно ниво 11 съгласно Класификатора. Функциите и задачите на двете длъжности са идентични като само изискванията за заемане на длъжността "младши експерт" са по-ниски от тази на "държавен експерт". От приетото от фактическа страна следва, че една от петте длъжности "държавен експерт", каквато длъжност е заемана и от Максим Димитров Гайдев е съкратена изцяло, но втората е трансформирана в длъжност "младши експерт" като функциите, задълженията и изискванията, утвърдени с новото длъжностно разписание са идентични с тези на жалбоподателя. Съгласно Класификатора новата длъжност "младши експерт" е с по-ниска нормативно определена позиция, докато заеманата от Максим Гайдев е с по-висока позиция и на практика през краткия период от време, през която е съществувала, не е изпълнявана от никого. Очевидно отговорностите на отпадналата позиция "държавен експрет" са продължили да съществуват, защото след по-малко от четири месеца е извършена обратна трансформация от длъжност "младши експерт" в длъжност "държавен експерт". Длъжността, заемана от Максим Гайдев е с по-високо длъжностно ниво, по-високи изисквания за нейното заемане и заместването й с друга по-ниска длъжност за изпълнение на същите функции на дирекцията не може да бъде разглеждано като реално съкращаване на щата. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Максим Димитров Гайдев на 26.03.3014 г., поради което и органът по назначаването му неправилно е приложил чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение с оспорената заповед от 27.03.2014 г. При издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение и на целта на закона. Независимо, че ЗДСл не изисква извършване на подбор при съкращаване на държавните служители, целта на закона е да останат на работа по-високо квалифицираните и с по-голям професионален опит държавни служители. В конкретния случай, при запазване на свободни щатни бройки в дирекцията и трансформиране на длъжността, заемана от жалбоподателя в незаета длъжност от по-ниско експертно ниво, по същество се цели заобикаляне на закона, чрез промяна само на нормативно определената позиция на длъжността, но при запазена нужда от извършване на задачите и функциите й, което е намерило проявление в последвалата обратна трансформация на същите две длъжности. Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи е съразмерността. Така както е дефиниран в чл. 6 от АПК, принципът изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (ал. 1). Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (ал. 2). Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона (ал. 3). Според ал. 4 на чл. 6 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (ал. 5). Поради липса на мотиви за извършените изменения в Устройствения правилник на МЗ, обнародвани в ДВ, бр. 24 от 2014 г. и последвалите утвърдени нови длъжностно и поименно разписания в сила от 26.03.2014 г. може да се разглежда като цел на извършената реорганизация само оптимизация на работата на администрацията чрез намаляване на разходите, защото не е са настъпили съществени изменения във възложените функции както на цялата организационна структура, така и на дирекцията "Управление на медицинските дейности". Следователно административният орган е избрал само най-икономичната възможност за постигане на тази цел като е съкратил длъжности, които предполагат заплащане на по-високо възнаграждение и ги е заменил с такива, за които се дължи по-ниско възнаграждение. Тази цел очевидно е постигната само за кратък период от време и то в нарушение на последователността при вземане на решението, съобразно принципа на съразмерност. Съкратени са две щатни бройки за "държавен експерт" и е разкрита една за "младши експерт" при наличие и до изменението на една незаета длъжност за "държавен експерт" и една за "младши експерт". Освободен е от длъжност специалист, който притежава образователния ценз и професионален опит, за да изпълнява и длъжността "младши експерт", с което е засегнато неговото право на труд в несъразмерно по-висока степен от необходимото за постигане на целта да бъдат намалени разходите за заплащане на разликата между неговото възнаграждение за "държавен експерт" и това на новооткритата длъжност "младши експерт". Следователно целта за финансови икономии като законна цел не е постигната с най-благоприятната както за служителя, така и за обществото, мярка. Обществото при всички случаи има интерес от това държавната служба да се изпълнява от по-високо квалифицирани и опитни държавни служители, вместо функциите на изпълнителната власт да не се изпълняват поради създаване на "вакантни щатни бройки" за по-ниско квалифицирани, респективно и по-ниско заплатени служител. Проверката за спазването на основните принципи на АПК е част от задължителната проверка относно законосъобразност на административните актове, независимо дали те са издадени в условията на обвързана компетентност или по целесъобразност. При вземане на това решение за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение именно с един от държавните експерти в дирекция "Управление на медицинските дейности" поради утвърждаване на ново длъжностно разписание са допуснати нарушения и на други съществени принципи, въз основа на които следва да функционира администрацията. Съгласно чл. 2 от ЗА администрацията осъществява своята дейност при спазване на принципите на законност, откритост и достъпност, отговорност и отчетност, ефективност, субординация и координация, предвидимост, обективност и безпристрастност. Според чл. 2, ал. 6 от ЗА администрацията планира и изпълнява дейността си по начин, който води до постигане на висок обществен резултат при възможно най-икономично използване на ресурсите. В съответствие с чл. 18 от ЗДСл, изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост. Стабилитетът на държавната служба е гарантиран и изрично в чл. 81 от ЗДСл. Основната същност на държавната служба предполага именно стабилност и устойчивост, гарантиращи непрекъсваемост на функционирането на държавната власт. В случая извършените пет изменения в длъжностното и поименното разписание на МЗ за по-малко от една календарна година, без да са настъпили същностни изменения във функциите и задачите на самата организационна структура като цяло и без да са синхронизирани със съответни на брой изменения в Устройствения правилник на МЗ и длъжностните характеристики на новооткриваните и трансформираните длъжности, могат да бъдат определени като противоречащи на описаните принципи и целта на закона независимо, че са извършени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорването е основателно, защото са налице хипотезите на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което оспорената Заповед № РД-15-175/27.03.2014 г., издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, с което е прекратено служебното правоотношение с д-р Максим Димитров Гайдев, считано от датата на връчване на заповедта за длъжността "държавен експерт", ранг III-старши в дирекция "Управление на медицинските дейности" на Министерство на здравеопазването трябва да бъде отменена. По водене на делото жалбоподателят е направил разноски в размер на 350 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, липсата на възражение за прекомерност, ответната страна му дължи. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

4