Решение № 97 от 28.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 411/2018 г.

Решение № 97 от 28.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 411/2018 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Харалампиев Направено е искане /рег. № 1252/30.03.2018 г. на РС-Исперих/ от осъдения Х. А. Х., по чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда от 14.12.2017 г. по нохд № 97/2017 г. на РС-Исперих и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането си за възобновяване на делото осъденият навежда оплакване за ограничаване правото му на лично участие по делото, тъй като не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и не е взел участие в досъдебната и съдебната му фази. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от него и от защитника му- адв. Т. М. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 34 от 14.12.2017 г. постановена по нохд № 97/2017 г. на РС-Исперих отговорността на подсъдимия Х. А. Х. от [населено място], в момента в затвора Ловеч, е ангажирана за извършено на 02.04.2014 г. в [населено място], престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Общ" режим. Производството пред Районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НК. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 30.12.2017 г. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет присъда, постановена при проведено задочно производство спрямо него, непроверена от въззивна или касационна инстанция, поради което то е процесуално допустимо при съпоставката на датата на влизане в сила на постановената присъда и шестмесечния срок след това, в който Х. е депозирал искането си за нейната отмяна по реда на Гл. ХХХIII НПК. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: Досъдебното производство по пр. преписка № 478/2014 г. е образувано на 12.09.2014 г. с постановление на прокурор от РП-Исперих за провеждане на разследване на Х. А. Х., с оглед данни за извършени от него престъпления по чл. 194, ал. 1 и по чл. 309, ал. 1 от НПК. За тези деяния на Х. не е бил провеждан разпит от разследващ орган, не му е било лично предявявано обвинение, тъй като не е бил открит на известния му постоянен адрес в страната, нито след щателно издирване е открит на друг адрес, тъй като по данни от служител в кметството на [населено място] се е намирал в Кралство Белгия. С телеграма № 46673/18.11.2014 г. на ГДНП Х. А. Х. е обявен за общодържавно издирване. На 23.03.2017 г. за деянието, по което е образувано досъдебното производство по пр. пр. 478/2014 г., разследващ полицай при РУМВР-гр. Исперих, при отсъствието на обвиняемия и при участието на служебно назначен негов защитник, Х. Х. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Досъдебното производство, приключило на 23.03.2017 г. с мнение за предаване на Х. на съд, а впоследствие и съдебното производство пред Районния съд е протекло в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НК, поради което не е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК, в актуалната й към този момент редакция. След влизане на присъдата в сила осъденият е бил задържан и на 27.03.2018 г. е приведен в Затвора-Ловеч за изпълнението й. Изложеното и данните по делото сочат, че осъденият не е знаел за образуваното и водено срещу него наказателно дело за престъплението, по което е осъден и да са налице данни, че се е укривал от правозащитните органи с цел да не понесе отговорност за деянието си. Правото на лично участие на обвиненото лице в наказателното производство е едно от основните му права, като преодоляването му от правоприлагащите органи е допустимо само при категорични данни, че то не желае да се възползва от това си право и се укрива с цел да избегне реализиране на наказателна отговорност. В случая, такива данни не се установяват и само на основание чл. 423, ал. 1 от НПК присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство на Исперихския районен прокурор с оглед функциите му предоставени по чл. 46 от НПК. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК ВКС разгледа и въпроса за дължимата се мярка за неотклонение на осъдения Х. Х., с оглед възобновяване на производството по делото и намира, че най-подходяща е "домашен арест", която да се изпълнява на постоянния му адрес, освен ако не се задържа и на друго основание. Поради изложените съображения и на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение