Решение № 12011 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7925/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощник гл. юрисконсулт М. Панчева. Жалбата е срещу решение 918 от 23.05.2025 г., постановено по адм. дело 279/2024 г. от Административен съд Търговище. С него по жалба на ЕТ М 3113 - П. С. е изменено решение за налагане на финансова корекция с 25/312/02795/3/01/04/02 от 22.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие . С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, в което да бъде отхвърлено оспорването. Претендира разноски и прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът ЕТ "М 3113-П. С.", чрез процесуалния си представител адв. Владинова-Стефанова, преупълномощена от адв. К. Стоилова, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при липса на отменителни основания решението трябва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Търговище е образувано по жалба на ЕТ "М 3113-П. С." срещу решение 25/312/02795/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" с изх. 01-6500/8602#14 от 22.03.2022 г. С него на основание чл. 20а, ал. 1 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1, ал. 2, чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007-2013 г. / Наредбата/, чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чл. 3, ал. 1, т. 18 и т. 30 от Приложение 1 от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките по ПРСР 2007-2013 г. /Правилата/, на ЕТ "М 3113-П. С.", са определени финансови корекции в размер на: 385 871, 05 лв., предвид неизпълнението във висока степен в продължените на три последователни пълни финансови години на заложените в бизнес план приходи от субсидираната дейност, с които е обоснована жизнеспособността на инвестицията; и 38 587, 11 лв., във връзка с неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост в продължените на три последователни пълни финансови години. С обжалваното решение за финансова корекция, административният орган е наложена окончателната финансова корекция в размер на 385 871, 05 лв., като най-голямо по размер вземане. Подадена била жалба срещу решението за налагане на финансова корекция, пред Административен съд Търговище (АС-Търговище) и е било образувано адм. д. 101/2022 г., по което е постановено решение 152/18.11.2022 г. за отхвърлянето й като неоснователна. Решението на АС-Търговище е обжалвано пред ВАС, който с решение 7701/20.06.2024 г. по адм. д. 1440/2023 г. го е отменил като незаконосъобразно поради липса на мотиви и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. От фактическа страна съдът приел, че между ДФ Земеделие и ЕТ М3113-П. С. [населено място] е сключен договор 25/312/02795 от 08.10.2014г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с предмет Изграждане на девет къщи за гости в поземлен имот 501028 в [населено място], общ. Антоново, обл. Търговище . В одобреният с договора за подпомагане бизнес план, са залегнали финансови показатели, свързани със заложени приходи от отдаване къщи под наем за всяка една година, следваща изпълнението на инвестицията и въвеждането на същата в експлоатация. От представената от търговеца заявка за плащане 25/312/02795/3/01 от 14.10.2015г. е установено, че инвестицията е въведена в експлоатация на 10.09.2015г. На 11.12.2015г. на ЕТ М3113-П. С. е изплатена субсидия в размер 385 871.05 лв. При извършване на основание Заповед 374025/20.06.2019г. проверка на място в периода 21.06.2019 - 25.06.2019г., е констатирано неизпълнение от страна на ЕТ М3113-П. С. [населено място] на задължения, съгласно одобрения бизнес план. Административния орган е приел за установено, че за първата година от изпълнението на бизнес плана - 2016г., са заложени приходи от отдаване къщи под наем в размер 61 200 лв., а изпълнението на заложените в бизнес плана приходи през финансовата година съставлява 0,49% или в размер на 300 лв. При заложени за втората година от изпълнението на бизнес плана - 2017г. приходи от същата дейност в размер 79 200 лв., изпълнението е в размер на 5 839,95 лв., което съставлява 7,37%. През третата година заложените приходи са в размер на 98 280 лв., като изпълнението им е 5,79% или 5 692,50 лв. В резултат на проверката, органът е приел за установено, че изпълнението на бизнес плана, изчислено средно аритметично за три пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.), е в размер на 4,55 %. При така установените данни е формулиран извод за неизпълнение на т. 4.12 от Договор 25/312/02795/ 08.10.2014г., според която ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, както и на т. 4.18 от същия Договор, съгласно която ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Прието е, че е налице и нарушение на чл. 16 ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР за периода 2007-2013г. При проверката са установени и данни за неизпълнение на ангажименти, свързани с осигуряване на трудова заетост, което е прието за неизпълнение на една от целите на мярка 312, при условията на която е сключен договора за подпомагане, свързана със създаване на работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. Резултатите от проверката са отразени в протокол от проверка, връчен на управителя на едноличния търговец на 26.06.2019г. Според договора за подпомагане и бизнес плана към него е следвало да бъдат разкрити 2 работни места - 1 бр. управленски персонал и 1 бр. производствен персонал. Не са установени при проверката данни за това, че ползвателят на финансирането е разкрил посочените в бизнес плана работни места. Така установеното е дало основание на административния орган да приеме, че е налице неизпълнение на т. 4.12 от т. 4.18 от договор 25/312/02795/ 08.10.2014г., както и нарушение на чл. 16 ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008г. С писмо с изх. 01-6500/8602#11 от 24.01.2022 г. и на основание чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове , ДФ Земеделие е открил производство по издаване на Решение за налагане на финансова корекция срещу ЕТ М3113 - П. С. . На 22.03.2022 г., на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, както и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), както и във връзка с влязло в законна сила съдебно решение 12839/15.12.2021 г., постановено по адм. дело 5624/2021 г., по описа на ВАС, изпълнителният директор на ДФ Земеделие" е издал решение 25/312/02795/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция. Размера на определената с него, подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е 385 871,05 лева. В хода на производството по адм. д. 101/2022 г. по описа на АС-Търговище е била назначена съдебно-счетоводна експертиза. Заключението е в два варианта и съдът я е приел и възпроизвел в решението си. Според експертизата процента на изпълнение на бизнесплана за 2016 г. е 1,20%. На експерта, за 2017 г. от бенефициента, освен фактурите, представени по време на проверката от ДФЗ осем фактури, са представени и още две на стойност съответно 38 975 лв. без ДДС и 21 875 лв. без ДДС. Според вещото лице и двете фактури не са осчетоводени от издалите ги дружества. От ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. на ЕТ М 3113 - П. С. с входящ номер 0400И0144559/ 20.03.2018 г. е установено, че за 2017 г. пред НАП са декларирани приходи от дейност като ЕТ от всички изследвани 10 фактури. Предвид описаното, процента на изпълнение на бизнесплана за 2017 г. е даден в два варианта - 83.60% при съобразяване на всички фактури и 6.77% при изключване на представените в хода на съдебното производство две допълнителни. За 2018 г. на база представени десет фактури, процента на изпълнение на показателя е определен на 5.14%. При тези констатации, изпълнението на бизнесплана за обследваните три пълни финансови години също е представен на съда в два варианта - на база приходите от всички фактури, представени на експертизата и декларирани пред НАП, процентът на изпълнение на бизнесплана е 29,98%, а при съобразяване на представени от търговеца документи при административната проверка изпълнението е определено на 4,55 %. При изготвяне на заключението вещото лице е установило, че през трите проверявани години не е имало наети лица по трудови правоотношения, за които да са внасяни здравни и осигурителни вноски. Установени са данни за осигуряване на управителя на фирмата като самоосигуряващо се лице, считано от 01.10.2016 г., поради което изпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри в тази част е прието за 50% за две финансови години - 2017 г. и 2018 г. Констатациите на обсъдената съдебно - икономическа експертиза се потвърждават и от допуснатата в производството по адм. д. 279/2024 г. повторна експертиза, която допълнително установява, че двете фактури касаещи приходи за 2017 г. са включени в дневниците за продажби на ЕТ М 3113 - П. С. . Били са включени и в подадената от нея през 2018 г. годишната декларация. Първоинстанционния съд приел, че според счетоводен стандарт (СС) 18 приходите включват групи и потоци парични средства, в които попадат и тези дължими на предприятието. Счел, че сумите по фактурите от 2017 г. са част от приходите за 2017 г., независимо от това дали са платени в срок и няма счетоводно основание тези суми да бъдат изключвани от приходите на едноличния търговец за 2017 година. Въз основа на представените доказателства и приетите съдебни експертизи съдът приел, че в случая е налице неизпълнение на предвидените в бизнес плана приходи и за трите проверявани години, като процентът на изпълнение на този показател за 2016 г. - 1, 20%.; за 2017 г. 83,60%; и за 2018 г. - 5. 14%. Съдът посочил, че в изготвения от бенефициера бизнес план е било заложено задължението за разкриване на 2 работни места. При проверка в регистрите на НАП контролните органи са установили, че има назначено едно самоосигуряващо се лице от 01.10.2016 г., поради което са приели общото изпълнение на показателите за постоянна трудова заетост 50 %, за две финансови години - 2017 г. и 2018 г. Същите изводи е достигнало вещото лице по съдебно - икономическата експертиза. В този смисъл съдът приел, че основата, върху която е наложена финансовата корекция е неправилно определена, поради което е изменил решението на изпълнителния директор за налагане на финансова корекция в частта за неизпълнение на критерии "Приходи от подпомаганата дейност". Оспорването в останалата част е отхвърлено като неоснователно. Решението на административния съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила. Неоснователни са всички възражения на касационния жалбоподател досежно обосноваността на обжалвания съдебен акт. Съдът е приел доказателствата, представени с административната преписка и двете заключения на съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на събрания доказателствен материал съдът е обосновал правилни и законосъобразни изводи, и на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ АПК, касационният съд препраща към мотивите на административния съд. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението на Административен съд-Търговище е неправилно в частта, с която е изменена основата на финансовата корекция. В случая основата, от която органът е определил финансовата корекция, е цялата стойност на сключения договор. Обоснован е и правният извод относно неправилно определения процент на наложената финансова корекция. По делото е безспорно установено, че административният орган е допуснал нарушение по отношение определянето размера на реализираните от жалбоподателя приходи през 2017 г., послужили като основа за определяне на корекцията за неизпълнение на критерии "Приходи от подпомаганата дейност". ДФ Земеделие не е извършил проверка в счетоводните регистри на предприятието на едноличния търговец и в НАП за подадените годишни данъчни декларации. По делото е доказано, че през 2017 г. едноличният търговец е реализирал по-голям размер приходи от приетите от ДФЗ, поради което процентът на изпълнение на бизнес-плана за годината се променя на 83. 60 %. Следователно, процентът на изпълнение на бизнес плана изчислен средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години е 29,98%. Така съгласно т. 30, предл. първо от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, когато времетраенето на нарушението е над две финансови години и реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 15 % от общо предоставената по договора, както правилно е приел първоинстанционния съд. Предвид цитираната нормативна уредба и установеното изпълнение на бизнес плана от 29,98 % изчислен средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, размерът на корекцията следва да е 57 880, 66 лева (15% от 385 871, 05 лв.). Правилно съдът е счел, тази сума определя и общия размер на финансовата корекция за двете нарушения. С оглед изложеното, настоящият състав прецени като неоснователна жалбата, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Решението, в частта с която е изменен оспорения акт е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право. Изводите на съда са обосновани и в съответствие с установените по делото факти. Правилно съдът е приел, че непостигането на заложените в одобрения бизнес план показатели относно приходите от подпомаганата дейност и относно критериите за устойчива заетост, представлява неизпълнение на одобрени индикатори основание за определяне по реда на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ на финансова корекция. Същото е доказано със представените доказателства от административния орган и приетите съдебно икономически експертизи. С оглед на изложените доводи, настоящият състав счете, че решението, в частта с която е отхвърлено оспорването за правилно. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9 400 лв., който размер е съобразен с установения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е неоснователно възражението на касатора за неговата прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение