Решение № 1418 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2014 г.

Решение № 1418 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Рентал груп" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, против Решение № 932 от 9.04.2014 г., постановено по адм. дело № 695/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 161203334/20.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърдена с Решение № 157/13.02.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която са начислени лихви за забава в размер на 4 138,16 лв. за периода от 15.10.2011 г. - 14.03.2012 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил факта, че дружеството е било поставено в невъзможност да подаде справка-декларация за м. 09.2011 г., за което е подало уведомление до приходните органи. Намира, че дори и да се приеме, че начислената лихва е дължима, то размерът й следва да се определи при главница, съответстваща на резултата за данъчния период, а не върху стойността на начисления по издадените от дружеството за м. септември фактури. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него постановяване на ново решение, с което оспорения РА бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе по валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и по наведеното в жалбата касационно основание, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Рентал груп" ЕООД против Ревизионен акт № 161203334/20.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърдена с Решение № 157/13.02.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която за дружеството са установени задължения за лихви за забава в размер на 4 138,16 лв. за периода от 15.10.2011 г. - 14.03.2012 г. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА в посочената част, решаващият състав е приел за установено следното: За данъчен период м. 09.2011 г. ревизираното лице не е подало СД и отчетни регистри - дневник за покупки и дневник за продажби в срока по чл. 125, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС. С Уведомление с вх. № 70-00-15284/13.10.2011 г. дружеството е информирало ТД на НАП - гр. Пловдив, че е постановено в невъзможност да декларира и отчете данъка за този данъчен период поради извършени оперативно-следствени действия от органите на МВР на 30.09.2011 г. в офиса и счетоводната кантора, която го обслужва и изземването на документи и печати от органите на Полицията. Независимо от това, приходните органи са приели, че след като дължимият ДДС за м. септември е деклариран и отчетен през м. 02.2012 г., то за периода на забавата - 15.10.2011 г. - 14.03.2012 г. на основание чл. 175 от ДОПК "Рентал груп" ЕООД дължи лихва върху общия размер на начисления пред м. септември данък от 96 051,56 лв., възлизаща на сумата от 4 138,16 лв. При тези релевантни и безспорни между страните фактически констатации, съдът е приел, че по аргумент от чл. 25, ал. 2 и ал. 5 от ЗДДС датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 е идентична с датите на настъпване на изискуемостта на данъка за облагаемите доставки и на възникване на задължението за регистрираното лице да го начисли. Съобразявайки нормата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, регламентираща дължимост на данъка за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, решаващият състав е счел, че след като общият размер на начисления данък по издадените от ревизираното лице фактури и протоколи за д. период м. септември е в размер на 96 051,56 лв., то на основание чл. 175 от ДОПК с РА законосъобразно върху тази сума е начислена лихва за забава в размер на 4 138,16 лв. за периода от 15.10.2011 г. до 14.03.2012 г. Този извод е формиран след като е преценено като неоснователно възражението на дружеството за обективна невъзможност за своевременно изпълнение и не е кредитирано оспореното заключение на вещото лице по проведената ССчЕ поради противоречието му с разпоредбата на чл. 72 от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че осъществените оперативно-следствени действия в обслужващата го счетоводна кантора го е поставила в обективна невъзможност да изпълни задълженията си по чл. 124, ал. 2 и чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, а и несвоевременното изпълнение на тези задължения не е предмет на настоящото производство, а основание за ангажиране на административно - наказателната отговорност на дружеството. Не биха могли да бъдат споделени и аргументите на дружеството, че размерът на главницата, върху която се дължи лихва за забава, възлиза на разликата между дължимия данък по издадените от касатора през д. п. 09.2011 г. фактури и данъчния кредит, за който е възникнало правото му на приспадане през същия месец. Така поддържаната теза е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда, че данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Нормата на чл. 88, ал. 1 от ЗДДС сочи, че резултатът за периода се формира от разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който за същия данъчен период е упражнено правото на приспадане, а не за който е възникнало такова право - чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. По аргумент от чл. 72, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане се упражнява чрез включването на размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период и посочване на документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1. След като в случая между страните е безспорно, че за данъчен период м. септември 2011 г. справка-декларация и отчетни регистри не са съставяни и подавани, то през този д. период касаторът не е и упражнявал право на приспадане. Не е спорно още, че за д. период м. 09.2011 г. изискуемият данък по издадените от дружеството фактури възлиза на 96 051.56 лв., в следствие на което резултатът за периода също е в размер на 96 051.56 лв. данък за внасяне в държавния бюджет. По аргумент от чл. 89, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС това публично изискуемо задължение е следвало да бъде заплатено в срок до 14.10.2012 г. и след като това не е сторено, то считано от 15.10.2012 г. касаторът е изпаднал в забава и на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК дължи върху главницата от 96 051.56 лв. законоустановената лихва, възлизаща за периода до 14.03.2012 г. на сумата от 4 138.16 лв. Като е приел същото и е отхвърлил жалбата в тази й част, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение