Решение № 3232 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8321/2017 г.

Решение № 3232 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8321/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби, подадени от П. И. П. и от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/- гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 106 от 25.05.2017 г. по адм. дело № 56/2016 г. по описа на Административен съд В. Т. /АСВТ/, 3 състав в съответните му части.

К. П. И. П. излага доводи за неправилност на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА, поправен с РАПРА относно допълнително определените му задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 11 474,59 лева ведно със съответните лихви, като счита, че е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че за процесния период 2007 г. към датата на започване на ревизията е изтекъл петгодишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Прави и възражение за изтекла давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за същия данъчен период. Иска отмяната на решението в посочената му част заедно с отмяната на РА в същата част. Претендира разноски.

Ответната страна по касационната жалба на П. И. П. - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, оспорва същата и счита, че е неоснователна.

Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която процесният РА е отменен относно задължението по чл. 48 от ЗДДФЛ за горницата над 11 474,59 лева и съответните лихви; задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер на 14 520,93 лева за данъчни периоди 2008 г. и 2009 г. ведно с лихвите в общ размер на 8 466,51 лева, както и в частта, в която в полза на П. П. са присъдени разноски в размер на 4405,08 лева, като излага подробни доводи за неговата неправилност - постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП - П. И. П., чрез адв. Стефанов оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на П. И. П. и за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните му части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на П. И. П. е основателна, а касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АСВТ е Ревизионен акт № Р-04000414001834-091-001 от 18.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, поправен с РАПРА № П-04000415165483-003-001 от 15.09.2015 г. в частта, потвърден с Решение № 505 от 07.12.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП.

Н. П. И. П. е извършена ревизия от органите по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски върху доходи от свободни професии, граждански договори и други, получени през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. Ревизията е повторна такава, след като с Решение № 412/20.10.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново е отменен РА № 04-1302727/20.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, и преписката е върната за възлагане на нова ревизия. Първоначалната ревизия е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 13032727/25.10.2013 г., издадена от началник сектор ревизии, Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. В. Търново, връчена по реда на чл. 32 от ДОПК, чрез прилагане към досието, на дата 02.01.2014 г.

В хода на първоначалната и повторната ревизия, както и на предхождащата ги ПУФО, на ревизираното лице са връчвани искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани документи, информация и разяснения във връзка с получени доходи, направени разходи и придобито/продадено имущество през процесните данъчни периоди. От задълженото лице няколкократно са представяни обяснения и документи, вкл. покупки и продажби на недвижими имоти, членствени права, МПС, декларация за получавани доходи, документи за извършени вноски и тегления по банкови сметки, доказателства за водени съдебни дела и други.

При извършената съпоставка на получените с изразходените парични суми при ревизията са взети предвид данните за: получени суми от упражняваната свободна професия; от договори за покупко-продажба през периода 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., изтеглени суми от банкови сметки през периода. Като разходи са взети предвид платени суми за покупка на недвижими имоти в гр. В. Търново и гр. Б., суми, дадени като заем на "Агропрогрес - В. Т." ЕООД, вноски по банкови сметки, платени застрахователни вноски, разходи за издръжка и живот на жалбоподателя, съгласно данните от НСИ. Въз основа на установените данни органите по приходите са намерили, че при съпоставка разходите на лицето за живот и издръжка, по данни от НСИ и документално установените такива, надвишават доходите му за отделните данъчни периоди. Изложените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление изх. № Р-04000414001834-113-001/19.03.2015 г. ревизираното лице е информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, и несъответствие между декларираните и/или получените приходи имущественото, и финансовото състояние на лицето, основите за облагане с данък върху добавената стойност, с подоходни данъци, и за определяне на задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ревизираните периоди, ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК.

С процесния РА на П. И. П. са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и за здравноосигурителни вноски /ЗОВ/. С Решение № 505/07.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново, ревизионният акт е частично отменен.

С решението по адм. дело № 56/2016 г. е отменен РА относно допълнително определените задължения на П. И. П. по чл. 48 от ЗДДФЛ: - за 2007 г. за горницата над 11 474,59 лева ведно със съответните лихви; - за 2008 г. в размер на 4 855,33 лева и лихви в размер на 3 186,32 лева и за 2009 г. в размер на 9 665,60 лева и лихви в размер на 5 280,19 лева; както и относно допълнително определените задължения за здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лица за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2009 г. Съдът е приел, че към 01.01.2007 г. РЛ е разполагало с начално салдо в рамер на 47 297,68 лева, като за отделните данъчни периоди е възприел за частично основателни твърденията на лицето за включване на определени суми в приходната част на паричните потоци / непризнати от данъчните органи/ и съответно, за невключване в разходната част на паричните потоци на определени суми / включени от приходните органи/. Коригирал е общият размер на приходите и на разходите за всяка една от години, като е достигнал до заключението, че за 2007 г. е дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 11 474,59 лева ведно с лихвите за забава. За другите две години -2008 г. и 2009 г. АСВТ е обосновал, че не се установява превишение на разходите над доходите на лицето, поради което РА в тези части е отменен. Относно задълженията за здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за 2007 г. - 2009 г., определени на основание чл. 124 а от ДОПК, първоинстанционният съд се е позовал на ТР по т. дело № 3/2015 г. на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и е отменил РА в посочената част.

Предмет на касационен контрол е решението: 1. в частта на отхвърляне на жалбата на П. П. срещу РА, поправен с РАПРА относно допълнително определеното задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата в размер 11 474,59 лева ведно със съответните лихви; 2. относно отмяната на РА за допълнително определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. ведно с лихвите за забава.

Решението не се обжалва в частта на отмяната на РА относно задълженията за здравноосигурителни вноски за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2009 г.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението в обжалваните му части е валидно и допустимо, но частично неправилно.

1. По касационната жалба на П. И. П.

Основателно е твърдението на касатора за изтекъл преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК към датата на започване на ревизията по отношение на задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г.

Съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.

Този срок не е давностен, а е преклузивен срок. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения за съответния данъчен период. Според правилата за броене на сроковете, за установяване на задължения по ЗДДФЛ за 2007 г., декларация за която се подава до 30.04.2008 г. /чл. 53 ЗДДФЛ/, срокът започва да тече от 01.01.2009 г. и изтича на 31.12.2013 г.

Съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, а според правилото на чл. 114, ал. 1 ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.

Видно от данните по делото, заповедта за възлагане на ревизията № 13032727/25.10.2013 г., но е връчена на ревизираното лице на 02.01.2014 г., който факт не се оспрова от данъчната администрация.

Т. е. към момента на образуване на ревизията съобразно тълкуването на чл. 112, ал. 1, вр. чл. 114, ал. 1 ДОПК преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл.

Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. С факта на връчването на ЗВР се свързва образуването на ревизионното производство, което е определящо за приложимия процесуален ред за извършване на ревизията и за компетентността на участващите в производството органи по приходите.

С връчването на процесната ЗВР на ревизираното лице на 02.01.2014 г., процесното ревизионно производство се явява незаконосъобразно образувано след изтичане на петгодишния преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Нарушението на административнопроизводствените правила с образуване и провеждане на ревизията след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е особено съществено, поради което само на това основание издаденият в това производство РА следва да се отмени като незаконосъобразен относно допълнително определените задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. Без значение за изтичането на този срок са възраженията на ответника по касация, че действията по връчване на първата ЗВР са били предприети няколко месеца по рано. След като датата на връчване на ЗВР е счетена от данъчните органи на 02.01.2014 г., то следва се приеме, че към този момент 5 - годишният преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е изтекъл. В този смисъл решение № 7825 от 20.06.2017 г. по адм. дело № 2292/2017 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, решение № 8277 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 3146/2017 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение.

Следователно, при основателност на касационната жалба на П. П. решението в оспорената му по-горе част се явява неправилно и следва да се отмени заедно с отмяната на РА, поправен с РАПРА относно допълнително определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата в размер 11 474,59 лева ведно със съответните лихви.

2.По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП

2.1. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението в частта на отмяната на РА, поправен с РАПРА относно допълнително определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за горницата над 11 474,59 лева ведно със съответните лихви. След като задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е било определено след изтичането на петгодишния преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, то РА се счита за незаконосъобразен изцяло в посочената му част. Без значение са формираните от съда изводи за наличието на определено положително начално салдо към 01.01.2007 г. и признаването на определени суми в приходната част на паричния поток, тъй като е безпредметно обсъждането на въпроса дали е установено превишение на разходите над приходите за процесната 2007 г. Едновременно с това към 01.01.2008 г. не е установено положително начално салдо, което е допълнителен аргумент в тази насока.

2.2. Изводът на АСВТ за материална незаконосъобразност на РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. е формиран при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон.

Обосновано съдът е признал като приход сумите в размер на 1627,47 лева /за 2008 г./ и в размер на 1962,86 лева /за 2009 г./, представляващи получени суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Не е спорно, че ревизираното лице е твърдяло получаването на съответни суми от пенсии съгласно декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК при първоначалната ревизия, като е представило доказателства за изплащането им. Съдът е отчел само минималния размер на съответните пенсии за всеки отделен данъчен период.

Приел е за основателно твърдението на РЛ, че в приходната част на паричния поток за 2008 г. на суми в размер на 5 119,43 евро и 8 018,12 евро, изтеглени от П. П. на 21.04.2008 г. от банкови сметки в Райфайзенбанк АД. Този извод се подкрепя от представените от РЛ документи при първоначалната ревизия. Наличните в делото референции за прекратяване на депозити на "Райфайзен банк" АД и извлечения от движението по банкови сметки, доказват по безспорен начин твърденията на жалбоподателя, като същевременно се установява, че такива суми не са отразени като приход при ревизията. Съобразно това сумата от 25 694,42 лв., представляваща равностойността на извършените от П. тегления от сметки в "Райфайзенбанк" АД, обосновано съдът е включил като приход за 2008 г.

АСВТ е включил в приходната част на паричния поток за 2008 г. сумата 2 700,00 лв., изплатени му от С. Д. С. За доказване на това плащане при ревизията е представена разписка без дата, за дължима от С. на П. сума, в размер общо на 5 200,00 лв., която ще бъде погасена на 3 вноски, с посочени дати в периода м. 06 - м. 08.2005 г. На гърба на тази разписка е извършено отбелязване на ръка, за което не се спори, че е от жалбоподателя, получаването на три пъти на суми по същата, от които две през 2005 г. и една, в размер на 2 700,00 лв. - на 30.03.2008 г. От приходната администрация е било преценено, че посочените доказателства не установяват получаването на твърдяната от ревизираното лице сума.

В хода на съдебното производство във връзка с извършено от ответника оспорване истинността на разписката, първоначално от РЛ е поискан разпит на С. като свидетел при условията на довеждане, което искане е уважено от съда, но впоследствие е оттеглено от оспорващия. Това искане е уважено от съда, но впоследствие е оттеглено от направилата го страна, като са представени оригиналите на разписките и декларация от С. С. с нотариална заверка на подписа от 03.06.2016 г. С посочената декларация лицето е заявило, че разписката за 5 200,00 лв. е с положен от него подпис и с достоверно съдържание, сумите по нея са върнати изцяло, както е отбелязано на гърба, декларацията да послужи, тъй като авторът й няма възможност да се яви по делото. Назначената СГЕ дава заключение, че подписът в разписката за 5 200 лв. е положен от С. Д. С..

Въз основа на така събраните доказателства и заключението по СГЕ правилно съдът е приел за доказан факта на получаването от П. на сочената от него сума в размер на 2 700 лева на 30.03.2008 г., като частично плащане на стари задължения от страна на С. С. и обосновано е включена в приходната част на паричния поток за 2008 г.

Основателно е прието от съда оплакването, за неправилно включване като разход за 2008 г. на сумата 33 249,11 лв. /равностойността на 17 000 евро/, като платена цена на недвижим имот в гр. В. Търново, съгласно Договор за продажба на недвижим имот и строителство от 06.02.2008 г. Предмет на договора е изграждането на апартамент № 20 с обща застроена площ 39,80 кв. м. на четвърти жилищен етаж в обект "Жилищно сграда с офиси и гаражи", в УПИ II-3735, кв. 550 по регулационния план на гр. В. Търново, ЖК "К. Ф.". Въпросният договор е представен от РЛ при извършената му ПУФО и от "Агропрогрес ВТ" ЕООД при извършената му насрещна проверка.

Установено, че в екземпляра, представен от дружеството не се съдържа определена между възложителя и изпълнителя цена за изграждане на обекта, а в представения от П. екземпляр е в съответната клауза /чл. 19, ал. 1 от договора/ е дописано на ръка "седемнадесет хиляди евро 17 000 евро" и е поставен печат на "Агропрогрес ВТ" ЕООД.

В писмените си обяснения управителят на "Агропрогрес ВТ" ЕООД - И. М. е заявил, че сумата е дописана по искане на П. като гаранция за запазването на апартамента, без да е постъпвала в счетоводството на дружеството. Посочено е също, че пред съда П. е заявил, че е платил въпросната сума и тя е била взета предвид при осъждането на "Агропрогрес ВТ" ЕООД.

Въз основа на горното и след извършена насрещна проверка за приетите от синдика на "Агропрогрес ВТ" ЕООД в несъстоятелност, предявени вземания, органите по приходите са приели за доказано заплащането на посочената по-горе сума, като цена за закупуване на имот от П. и са я включили в разходната част на паричния поток за 2008 г. Позовали са се и на обстоятелството, че РЛ фигурира в списъка на кредиторите на дружеството с вземане в размер на 151 682,80 лв. /главница 124 687,29 лв. и лихва 25 995,51 лева/. П. развива подробни съображения, че договорът всъщност е новиране на непогасени към него парични задължения на "Агропрогрес ВТ" ЕООД, за изготвени преди това проекти, не е давал суми в брой на управителя на дружеството и в крайна сметка не е получил собствеността върху договорения обект.

След съвкупна преценка на писмените доказателства по делото, както и заключението по СИЕ правилно съдът е намерил за недоказано извършено от П. П. плащане по процесния договор. В оригинала на договора /печатния текст на същия/ не е посочена цена на изграждането на обекта, въпреки сочената от приходната администрация клауза на чл. 19, ал. 1 от договора, посочваща, че тази цена е изплатена в брой. Дописването на ръка след цитираната клауза, на текста "17 000 евро", е единствено в екземпляра на РЛ, при което макар и с поставен печат на "Агропрогрес ВТ" ЕООД, не може да се приеме за удостоверяващо договарянето, а още по-малко заплащането на въпросната сума. Едновременно с това правилно е отбелязано от съда, че по делото липсват разписка или заместващ я документ, издадени от управителя на "Агропрогрес ВТ" ЕООД или друг представител на дружеството, за получаване на суми в брой от РЛ на основание процесния договор, не се твърди и не се доказва плащане на сумата чрез внасяне по банкова сметка на дружеството. Според в. л. по СИЕ в счетоводството на дружеството не се съдържат документи, установяващи плащания от П. към "Агропрогрес ВТ" ЕООД на основание процесния договор. В обясненията си И. М. - управител на дружеството също не заявява, че въпросната сума действително е дадена от П., а единствено, че последният е имал съдебни претенции за връщането й, които са били удовлетворени. По отношение на факта за включването на оспорващия в списъка на кредиторите на "Агропрогрес ВТ" ЕООД с вземане в общ размер от 151 682,80 лв., правилно съдът не го е отчел като решаващ и установяващ, че цената по договора от 17 000 евро е действително платена от П. в полза на дружеството. Както е отразено от съда, от данните по делото се установява наличието на вземания на П. П. в подобен размер с основание договор за заем от 21.04.2008 г., вкл. тези за неустойки, като освен това основателни са доводите на оспорващия за присъдени му в различни съдебни производства срещу "Агропрогрес ВТ" ЕООД разноски, които също би следвало да са приети от синдика и отнесени към посочената сума.

Следователно, при правилна преценка на доказателствата по делото, включително и констатациите на в. л. по СИЕ административният съд е достигнал до извода, че неправилно при съпоставката на приходи и разходи за 2008 г., от ревизията е била взета предвид като разход през периода сумата 33 249,11 лева.

Основателни са приети от първостепенния съд и оплакванията на РЛ за неправилно отразяване като разход за периода на сумата 97 791,50 лв. /равностойността на 50 000 евро/, като платена цена на недвижими имоти в гр. Б., по предварителен договор от 21.04.2009 г., сключен с "Агропрогрес ВТ" ЕООД, което се възприема от касационната инстанция.

Посоченият предварителен договор е за закупуване от П. на самостоятелни обекти - апартаменти, гараж, складови и други помещения, изброени в договора, съгласно екзекутивни архитектурни чертежи, изградени в степен на завършеност "груб строеж" в сграда в поземлен имот е идентификатор № 02508.3.2, УПИ ХХ-2, квартал 75, по плана на гр. Б., адрес ул. "Г. Б." .№.... Посочена е цена на имотите 50 000 евро, изплатена в брой изцяло от купувача на продавача.

По отношение на този договор оспорващият твърди, че с него са фактически е оформено новиране на непогасени парични задължения на "Агропрогрес ВТ" ЕООД по сделка от 2008 г., ведно с лихви, като не е давал посочената или друга сума в брой на дружеството, впоследствие е въпросният договор не е бил изпълнен, а П. е бил измамен чрез последващи разпоредителни сделки към трети лица, като въпреки водени съдебни производства не е получил собствеността върху тези обекти.

В писмените си обяснения управителят на "Агропрогрес ВТ" ЕООД И. М. изрично е посочил, че сумата по този договор също не е постъпвала в счетоводството на "Агропрогрес ВТ" ЕООД, но в хода на съдебно производство срещу дружеството П. е заявил, че я е платил, тези изявления са били взети пред от съда и съответно са взети предвид и от приходната администрация, с установяване какъв е произходът на въпросната сума. Въз основа на така установеното и отразяването на РЛ в списъка на кредиторите на "Агропрогрес ВТ" ЕООД в несъстоятелност с вземане в размер на 151 682,80 лв. /главница 124 687,29 лв. и лихва 25 995,51 лв./, с РА е прието за доказано заплащането на посочената по-горе сума, като цена за закупуване на имоти в гр. Б. от П. П. и тази сума е приета като разход за 2008 г.

В хода на съдебното производство от РЛ са представени разпечатки от регистъра на Служба по вписванията - гр. Б., от които е видно, че на 28.12.2009 г. е вписана искова молба от него срещу "Агропрогрес ВТ" ЕООД за част от посочените имоти, което вписване е заличено на 11.06.2012 г., че за част от същите имоти срещу "Агропрогрес ВТ" ЕООД са вписани искови молби от трети лица, а впоследствие през 2012 г. - и апорт на въпросните имоти в капитала на друго търговско дружество.

Съгласно заключението на назначената по делото СИЕ, сред проверка в счетоводството на дружеството, е констатирано, че липсват документи, установяващи плащания през 2009 г. от П. към "Агропрогрес ВТ" ЕООД на основание коментирания договор, отразявания на такива плащания няма и в счетоводните регистри на дружеството.

При така установеното правилно АСВТ е приел за недоказано извършено от П. П. плащане по предварителния договор от 21.04.2009 г. между него и "Агропрогрес ВТ" ЕООД. Самият договор няма съдържание, което да бъде определено като инкорпорирана в него разписка за получаване на сумата 50 000 евро в брой от П. П., както и е отбелязано, че в делото не се съдържат разписка или друг заместващ я документ, издадени от лица с представителна власт по отношение на "Агропрогрес ВТ" ЕООД, нито документи установяващи плащане на сумата чрез внасяне по сметка в банка. В този смисъл са и дадените при насрещната проверка писмени обяснения от управителя на дружеството, който и в този случай не твърди някакво действително извършено плащане, а фактът че такова е било претендирано от П. в друго съдебно производство. Съдът е възприел като неоснователен доводът на администрацията за включване на жалбоподателя в списъка на кредиторите на "Агропрогрес ВТ" ЕООД в несъстоятелност като факт, който няма значение за преценката на това дали действително П. е заплатил сумата по процесния договор, съобразно мотивите, отнасящи се до сумата от 17 000 евро по договора от 06.02.2008 г.

Следователно, съответстващ на събраните по делото доказателства е изводът на АСВТ за недоказаност на претендираното от органите по приходите плащане в брой на цената по предварителен договор от 21.04.2009 г. между П. и "Агропрогрес ВТ" и същата сума не е включена от съда в разходната част на паричния поток за 2009 г.

Съобразно така приетото с обжалваното решение, съдът е извършил съпоставка на приетите за доказани получени приходи и за реализирани от лицето разходи за всяка отделна година - 208 г. и 2009 г., като правилно е достигнал до извода за липса на превишение на разходите над приходите. Приобщените към делото доказателства не установяват основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за определянето на задълженията на П. П. по особения ред за 2008 г. и за 2009 г., като не се установяват допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ извън вече внесените от РЛ върху декларираната от него данъчна основа и при съобразяване възприетия от приходната администрация размер на данъчни облекчения. Следователно, обоснован е верният извод за материална незаконосъобразност на РА относно задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г.

Въз основа на така изложеното, решението в частта на отхвърляне на жалбата на П. П. срещу РА, поправен с РАПРА относно допълнително определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата в размер 11 474,59 лева ведно със съответните лихви като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго, с което РА да се отмени в посочената част. В останалата обжалвана част решението като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора и уважаване на касационната жалба на П. П., решението в частта на присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново разноски в размер на 1 152,08 лева следва да се отмени. В полза на П. П. следва да се присъдят разноски в общ размер на 6659,92 лева, от които 1654,92 лева за първата инстанция и 5005 лева за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение